Да платиш цената на празника

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Фрагмент от ''Цветовете на деня'', 20.11.2018

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Надали има някой, който да не обича празниците. Наближава най-хубавото време от годината, а именно коледните и новогодишни празници, а тогава знаем, че всеки обича да прекалява… и то не само с хапването, ами и с разходите. Стига ли ни обаче семейният бюджет за украси, подаръци и подготовка на трапезата и колко отделят хората във Видин по празниците? 

Срещаме ви с една видинчанка в чужбина. Тя ни разказва как се празнува Коледа в Германия, на каква сума възлизат разходите по празниците там и поносими ли са те.

Марина е учителка, която от пример за видинските деца се превръща в пример за много богати немци. Разликата е там, че ако за децата е била пример за подражание, ум и интелигентност, то за доста немци е пример за това, как можеш да свършиш една тежка физическа работа бързо и прецизно... и то срещу символично заплащане. 

Тя вече не помни последната си Коледа в родния дом, но добре помни лишенията, на които са се подлагали със семейството си по това време на годината. Марина разказва кога започват празничните приготовления в Германия, позволяват ли си българите повече там и как тя ще посрещне най-светлите празници далеч от родители, деца и внуци:

Какви ястия ще присъстват на софрата- типично български или с немски привкус, колко ще ѝ струват празниците там, и поносими ли са разходите за нейния джоб?

Марина казва, че ако беше в България, би си позволила да изхарчи тези суми, които има намерение да изхарчи в чужбина по празниците, но ако това са парите, заработени зад граница:

Съгласна е и че българинът обича да харчи повече, отколкото печели.

Бившата възпитателка не скри вълнението си. На фона на всички подаръци и лукс, които тя може да си позволи на предстоящите празници, призна, че има нещо, което никога не би могла да се купи с пари. Нещо, което не е част от Коледа и Нова година на Марина вече десетки години.

Докато едни с години се лишават от топлината на семейството по празниците, живеейки и работейки в чужбина, други посрещат всеки празник, обкръжени от най-близките си хора. Но приликата между тези хора е огромна. И едните, и другите, плащат голяма цена. И едните, и другите, жертват семействата си. В единия случай ги жертват, като ги лишават от присъствието си, а в другия, като ги лишават от потребностите, които мнозина си позволяват на Коледа и Нова година.

Попитахме видинчани, които живеят и работят в родния си град, предизвикателство ли са за тях предстоящите празници и имат ли граница на разходите, която не трябва да преминават:

Друга видинчанка смята, че българите зад граница харчат в пъти повече от тези тук. С право или не, не знае, но за един обикновен видинчанин, както тя характеризира себе си, разходите около коледните празници се усещат и с настъпването на Новата година. А именно, с лишенията, на които хората се подлагат, в името на едни пищни и не лишени от нищо празници.

Коледа е един от двата най-християнски и светли празника у нас, който сам по себе си трябва да говори за смирение и любов към ближния. Но дали съвременното общество не превърна този празник във времето от годината, в което се дават купища пари за подаръци, храна, пиене, украса, а понякога и няколкодневна екскурзия на любимо място? Ясно е, че няма как да се разминем с редовните разходи тогава, но е добре да ги премислим, за да избегнем евентуални финансови неудобства с настъпването на Новата година.

Не бива да забравяме, че съставяйки дълги списъци с покупки и подаръци, някъде има деца, които живеят в крайна бедност и които са нямали късмета да се родят в богати семейства. Не бива да забравяме, че подаръци не се правят само по Коледа, ами целогодишно. Любов не се дава само веднъж, а семейната топлина не идва от топлината на коледните лампички. Не бива да забравяме, че някъде по света, наши майки, бащи, братя, сестри и деца са отрупани с коледни украси и пищни трапези, наредени в студени домове. Студени, защото ги няма семействата и близките им. Не бива да забравяме от време навреме, че сме хора. И че трябва съвсем по човешки да сме по-смирени, по-добри и по-разумни. Хора сме и то всеки ден!