Ще се завърнат ли ИТ-специалистите от чужбина

Снимка: БГНЕС

Около 31% от българите, които живеят и работят в чужбина, биха се върнали, а други 21% се колебаят- това показва анкета, проведена от Българската асоциация на софтуерните компании сред повече от 4 000 наши сънародници в над 70 държави. Българският софтуерен бизнес твърди, че може да наеме поне 25% повече специалисти в сектора. Представителите на този бранш се обръщат към българите в чужбина, като им предлагат по-добър стандарт у нас. Така ли е всъщност? Ще намерят ли добра реализация тук нашите сънародници? 
Около 35 000 специалисти са ангажирани в ИT- сектора у нас в момента, като 40 процента от софтуерните компании имат потребност да увеличат персонала си, коментира за БНР Георги Захариев, представител на браншовата асоциация: 
"Хора, квалифицирани, които да нямат работа в България, няма. Ние трябва да ги търсим някъде на друго място, защото ръстът на индустрията като цяло е прекалено бурен. Като говорим за нашата индустрия, не всички са ИТ- специалисти" - каза Георги Захариев.
Секторът предлага работа не само за ИТ- специалисти, но и за хуманитаристи и заплати между 3 и 4 пъти по-високи от средната за страната. Компаниите от сектора "Информационни технологии" се обявиха срещу намерението на правителството да повиши максималния осигурителен доход от 2 600 лв. на 3 000 лв. през следващата година. В писмо до институциите те предупредиха, че това ще доведе до отлив на инвестиции и кадри от сектора с интензивно развитие и принос за икономиката и бюджета на страната. Според Доброслав Димитров от Българската асоциация на софтуерните компании човек, който работи в ИТ-индустрията в България, е равен или по-добре платен, отколкото човек, който работи в този вид индустрия в Германия, а вдигането на този праг може да бъде определен като данък "успех". От Българската асоциация на софтуерните компании обмислят да стартират кампания "ЗАвръщането", за да привлекат хора в софтуерната индустрия, коментира още Доброслав Димитров.

Ще намерят ли добра реализация тук нашите сънародници и какви са техните намерения? Робърт Маринов е компютърен специалист от Видин, който вече от година и половина живее заедно със семейството си в Англия. Днес той работи в сферата на системите за сигурност и на този етап не обмисля завръщане обратно в родината, като работната му заплата не е сред водещите критерии за това.

"Нямам представа как върви заплатата на ИТ- тата в Германия, нито знам колко е заплатата в България. Тук, ако го обърнеш в български пари, е от порядъка на 8- 9 000 лева. Нещата са несъизмерими, според мен. Аз много трудно бих се върнал отново, защото в общи линии заплатата не е единственият критерии, когато избираш къде да живееш. Аз съм бил доволен и от приходите си в България, но самото качество на живот тук е много по- различно. Никаква заплата не може да компенсира разправията в дадена институция, например" - каза Роберт Маринов.

Българският Северозапад е един от най- трудните за живеене региони в Европа. Тук ИT- специалистите не са едни от най- предпочитаните от работодателите. Въпреки всичко добре подготвени кадри се срещат все още и в Северозападна България. Разговаряхме с Дилян Трайков, собственик на малък сервиз в Монтана за ремонт и поддръжка на компютърни системи, преинсталация и възстановяване на операционни системи:

"За да се занимава човек с този вид работа, той трябва да я харесва и да я разбира. Постоянно излизат нови неща, които са нови програми, нови ъпдейти и трябва човек да е наясно с тези неща, за да знае как да отреагира при даден казус на клиент." Дилян Трайков не е съгласен с проведеното проучване на Българската асоциация на софтуерните компании и според него не може и да става въпрос за сравнение на заплащането на труда на ИТ-специалистите у нас и в Германия. 

Още един пример на млад човек от Видин, който успешно се реализира у нас в сферата на информационните технологии. Преди две години той представи достойно страната ни на световните финали по ИТ- технологии в САЩ. В състезанието се включиха повече от 400 000 участници от над 130 държави. Калоян Тодоров, тогава ученик във видинската ПМГ "Екзарх Антим І", днес е студент и успешно работи като SAB консултант в София. 

"Не мога да се оплача. Добро е заплащането в този сектор и все повече и повече хора започват да се занимават с професии в тази насока... Според мен това си зависи от човека, ако той се стреми да постигне някаква блестяща и огромна кариера, разбира се, че той ще замине да се реализира в чужбина. От друга страна е и факторът "семейство", който би го задържал тук" - коментира Калоян Тодоров.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.

Вижте още

Време за равносметка и обещания

Точно месец остава до изборите за членове на Европейски парламент . От четвъртък, 23 май, до неделя, 26 май, стотици милиони граждани на Евросъюза ще изберат новите евродепутати. Изборите у нас ще бъдат на 26 май, а предизборната кампания официално стартира на Разпети петък. Така че е време за равносметка и обещания. Какво свършиха българските..

публикувано на 23.04.19 в 12:15

Какво предлага на туристите Северозападът

Повече туристи идват в Северозапада. Какво можем да им   предложим  и кои са местата, които могат да посетят туристите във Видин, Враца и Монтана - това ще се опитаме да обобщим в "Посоките на делника". Засилен е интересът на туристи от страната вече към Видин, коментира Валя Александрова от Асоциацията на екскурзоводите в..

публикувано на 22.04.19 в 13:14

Кметът Венелин Атанасов: Арчар е не само с история, но и с бъдеще

Това каза в рубриката "Добро утро, кмете" кметът на село Арчар  Венелин Атанасов. Със своите 2 600 души, то е най-голямото в област Видин, както и двойно по- населено от общинския си център, Димово. Приемник е на античния град Рациария, възникнал още по времето на Римската империя. Основите му са положени още през II век, като постоянна станция на..

публикувано на 19.04.19 в 16:20

Грижим ли се за паметниците на културата в Северозапада

18 април е обявен от ЮНЕСКО за Международен ден за опазване на паметниците на културата. Денят е повод да се привлече общественото внимание във всички страни към ценностите на собственото им и общочовешкото културно наследство и да се приобщят нови участници към усилията за опазването на паметниците на културата. Дали в Северозапада се грижат добре..

публикувано на 18.04.19 в 15:15

Започва ли нов индустриален живот в Северозапада

От години, сякаш сме свикнали да чуваме, че регионът на Северозападна България има неизползван потенциал, който би могъл да го изведе от негативната европейска класация. Необходимо е да се насърчи предприемаческият дух и постепенно да се увеличават трудовите възнаграждения. Видин може да бъде логистичен център за интермодален транспорт, разположен..

публикувано на 17.04.19 в 12:12

За какво ни е култура?!

"Театрите не са заведения, в които се печелят пари... Целта на театъра не е забавлението. Забавата не е култура. Държави, които знаят какво правят, знаят и защо поддържат театъра" , е казал бележитият български поет Пенчо Славейков, който точно преди 100 години е бил директор на Народния театър "Иван Вазов". Днес редица български трупи залагат на..

публикувано на 16.04.19 в 14:46

Регионът се топи, област Видин намалява с над 4000 души на година

Повод за темата тази сутрин е демографската статистика, която беше обявена за миналата година. Област Видин е най-малката и с най-застаряващо население в страната, сочат данните на Националния статистически институт. Жителите на област Видин за една година са намалели с 2,4%.  По демографски показатели Враца и Монтана също не са..

публикувано на 15.04.19 в 14:16