"Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат"

"Бог, истинският Сърцеведец, съзира всяка мисъл, която се таи в човешката душа.

В притчата за митаря и фарисея (Лука. 18:10-14) Господ Иисус Христос говори за двете крайности на човешкото сърце - едното, закостеняло от лицемерие, показност и горделивост, а другото - ронещо духовни сълзи от смирение и покаяние.

Да вземем поука от евангелския митар. Смирен от небогоугодния си живот той търси милостта на Господа. "А милостта на Господа е отвека и довека към ония, които Му се боят" (Пс. 102:17). Никога да не осъждаме брата си. "Не съдете, за да не бъдете съдени" (Мат. 7:1) - казва Спасителят. Можем обаче и сме длъжни да осъждаме личното си поведение. Това ще ни помогне да бъдем по-внимателни в постъпките си. "Защото, ако бихме изпитвали сами себе си, нямаше да бъдем съдени" (1 Кор. 11:31).

Нека отхвърлим всяка неправда и грях, да осъзнаем и осмислим мястото си на християни, смирено пред Бога и с цялата си душа да извикаме към Него: "Боже, бъди милостив към мене грешника!" Амин.“

Свещ. Николай Николов

В рубриката "Съвременна Библия" - все повече възрастни японци избират сигурността на затвора пред бедното и самотно съществуване на свобода. През 1997 г. проучване установява, че само един на всеки двадесет извършители на престъпления е над 65 години. Две десетилетия по-късно цифрата е един на всеки пет. Би Би Си ни среща с Тошио Таката - един от хората, избрали затвора пред свободата. Според Божието слово в това няма нищо чудно. В човешката ни природа е залегнал този феномен. Да бъдеш затворник на греха е прекият вариант да изживеем живота си. Той ни е близък и познат. Когато изберем свободата се оказва, че трябва да платим с усилие, промяна и отговорност. Затова все повече хора избират да си останат в затвора на греха. Какво струва и какво ражда това човешко решение?