Икономист: Само със селско стопанство е трудно да има подем

3
Снимка: архив

В началото на февруари Националният статистически институт публикува данните за регионалния брутен вътрешен продукт за 2017 година. Те показват икономическите процеси на регионално ниво, макар и за година назад. Статистиката показва различията в регионалния брутен вътрешен продукт между областите. През 2017 г. София е много по- напред с брутен вътрешен продукт на човек от населението, в размер на 30 295 лева, а на последно място е област Силистра с едва 6 687 лева. Къде, обаче, се нарежда икономиката на Българския Северозапад и коя е основната движеща сила в нея? 

Общата структура на икономиката на страната ни днес е следната- 67% принадлежат на услугите, 28%- на индустрията и едва 5%- на селското стопанство. През последните 5 години индустрията добавя само един процентен пункт, който е породен от лек спад в областта на услугите и в селското стопанство. Какъв е профилът на отделните области в Българския Северозапад днес? Това попитахме Петър Ганев от Института за пазарна икономика в България. 

Петър Ганев, икономист"Отрасловият профил на дадена област е много важен, тъй като на практика на него се базира благосъстоянието на гражданите. В Северозападна България попада една от четирите индустриални области в страната. Тук причината е АЕЦ "Козлодуй"... Различна е ситуацията в областите Видин и Монтана. Трудно, обаче, може само с развитие на селско стопанство да се усеща голям подем в развитието на една общност на местно ниво" - коментира Петър Ганев. 

Най- силно развитите индустриални области днес са Стара Загора, София, Габрово и Враца. Те са единствените, в които индустрията е отговорна за поне половината от брутната добавена стойност- 66% в Стара Загора, 61% в Софийска област и по около 50% във Враца и Габрово. Всяка една от тези области бележи ръст на дела на индустрията в добавената стойност - с по 5-6 процентни пункта за последните 5 години. Размерът на добавената стойност от индустрията на човек от населението показва, че същите области са на първите четири места и то в същия ред - 9 985 лева в Стара Загора, 8 177 лева в Софийска област, 5 305 лева в Габрово и 5 300 лева във Враца. Във въпросните четири индустриални области влизат значими индустриални предприятия като големите енергийни комплекси в Раднево и Гълъбово на територията на област Стара Загора, АЕЦ "Козлодуй" на територията на област Враца, както и някои от големите добивни предприятия от Средногорието на територията на Софийска област. Габрово е единственият пример за индустриална област без голямо енергийно или добивно предприятие, но областният център има дългогодишни индустриални традиции, а в тази област влизат и големите предприятия в Севлиево. В най-голямата група от общата структура на икономиката на страната ни, областта на услугите, като водещи са включени столицата София и областите Варна, и Бургас. 

В третата група са включени земеделските области, които са все повече на брой и остават най- бедни. Тяхното определяне е най-трудно, като слабото развитие на другите сектори прави развитието на селското стопанство определящо за даден регион. Все пак Видин и Монтана принадлежат към областите с най-високи дялове на селското стопанство, спрямо всички останали области в страната. Това са Силистра- 23%, Видин- 18%, Монтана- 16%, Разград- 16%, Добрич- 16%, Кърджали- 15%, Търговище- 14%, Шумен- 13% и Ямбол- 13%. В тези области и добавената стойност на селското стопанство на човек от населението е най- висока, в рамките на 1 000- 1 300 лева на човек. Трайна ли е тази тенденция и как може да бъде променена- това попитахме още Петър Ганев от Института за пазарна икономика в България. 

"Инвеститорите се интересуват със сигурност от доста детайли. Една от основните спънки е дали има хора в даден регион на страната. За чуждия инвеститор от огромно значение е дали има достатъчно кадри, които да бъдат назначени на работа. Заетостта стана доста висока и тези, които са на пазара на труда, от доста време вече са неактивни и е трудно да бъдат активирани и да бъдат върнати на работа" - допълни още Петър Ганев.

Областите, в които селското стопанство заема над 10% от добавената стойност, са най- бедни и имат най-нисък брутен вътрешен продукт на човек от населението. Това е така, тъй като добавената стойност в земеделието остава много ниска. Силистра и Видин са единствените области в страната, където добавената стойност на човек в индустрията е толкова ниска, че е под добавената стойност на селското стопанство в съответната област. Има ли нещо страшно в това населението на даден регион да се изхранва от селско стопанство- това попитахме видинчани в анкетата по темата.

"По- скоро преработвателна промишленост, едва ли нещо друго ще тръгне- то вече е обезлюдено и няма хора, няма и кой да работи... Селското стопанство може да се възроди, но няма да го направи никой. От Видин са излезнали много ръководители в България, но никой нищо не е направил за този регион" - коментираха видинчани.

През годините във видинския регион вратите на големите предприятия постепенно се затваряха и хората, които оставаха без работа бяха принудени да търсят препитание в други региони на страната или в чужбина. Има ли предимства това, че в даден регион селското стопанство заема по- голям процент от добавената стойност и може ли хората да се издържат от подобна заетост?

Красимир Кирилов, ВТПП"Не мисля, че има нещо страшно в това хората да се издържат от селско стопанство, но проблемът е, че като казваме селско стопанство имаме предвид отглеждането на житни култури, които се отглеждат в големи блокове, където всъщност няма много голяма заетост. Този тип земеделие не може да даде количество работна ръка, каквото би могло да даде друг тип земеделие"- коментира Красимир Кирилов, председател на Видинската търговско-промишлена палата.

Селскостопанската продукция на Северозападна България е на много високо ниво, а голяма част от нея се пласира и зад граница. За съжаление, зърнопроизводството не позволява голяма ангажираност на работна ръка и затова и безработицата в нашия регион продължава да бъде твърде висока, коментира Жечко Андрейнски, зърнопроизводител от Видин и допълни: 

Жечко Андрейнски, зърнопроизводител"Нашите квалифицирани работници не могат да бъдат внесени в България и поради това ние се стараем те да получават добро трудово възнаграждение, за да не смятат, че България не е мястото, където не могат да изхранват своите семейства... През последните години се търси така наречената "диверсификация" на културите, вкарването на нови култури и по този начин се цели да се осигури работа целогодишно на хората, ангажирани в селското стопанство. За съжаление, продукцията ни се реализира в Гърция и други държави и по този начин не можем да допринесем за създаването на по- висока принадена стойност, която да остава в нашия регион" - каза Жечко Андрейнски.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.

Галерия

Вижте още

Как ще ни се отрази поскъпването на тока

Трите електроснабдителни дружества поискаха увеличение на цените на тока за потребителите. Предложените цени от дружествата са публикувани на сайта на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. В предложението на "ЧЕЗ Електро България" за нови цени за електроенергията за битови нужди- ниско напрежение, се предлага дневната енергия да поскъпне..

публикувано на 20.05.19 в 16:31

"Умните къщи"- глезотия или неизбежно бъдеще

Развитието на информационните технологии през последните десетилетия е толкова интензивно, че не случайно се наложи твърдението, че днес живеем във века на информационните и комуникационните технологии. Освен в областта на изчислителните системи и комуникациите, информационните технологии навлизат във всички сфери на живота. Едно място, където те..

публикувано на 16.05.19 в 13:58

Как църковната камбана на видинското село Връв започна да бие в отсрещното румънско село

Църквата "Свети Никола" в бреговското село Връв е една от най-старите в  района, като строежът ѝ започва още през 1846 година. Тя се намира в близост до старата римска крепост Дортикум. Местните разказват, че преди много години църквата е била дървена и след едно нападение от черкези, храмът бил подпален и напълно изгорял. От него останало..

обновено на 15.05.19 в 14:51

Проект готви промени за възпитанието на учениците

Училищата да възпитават децата на 16 ценности, нагласи и умения- това е предвидено в новия проект за стратегия за възпитателната работа в образователните институции за периода 2019- 2030 година на Министерството на образованието и науката. С помощта на семействата си младите хора ще се учат да се гордеят с България. Освен това ще се учат и на..

публикувано на 15.05.19 в 12:05

Млади и стари от Северозапада за бъдещето на Европа

"Изберете своето бъдеще" и "Този път ще гласувам" са част от призивите, с които Европейският съюз цели да мотивира избирателите да участват в изборите за Европейски парламент . 12 дни преди вота проверяваме ще дадат ли своя глас на 26 май и интересуват ли се от бъдещето на Европа младите и хората от третата възраст в Северозападна България...

публикувано на 14.05.19 в 13:28

Младежи от Видин: "Където и да сме, Видин остава в сърцата ни"

15 май е датата, на която видинските училища ще изпратят тазгодишните абитуриенти. Повечето от тези млади хора ще продължат образованието си в чужбина и ще напуснат Видин завинаги. Какъв избор са направили? Петко Владимиров е ученик от 12 "а" клас на Гимназията с преподаване на чужди езици /ГПЧЕ/ "Йордан Радичков". Избрал е да продължи образованието..

публикувано на 13.05.19 в 16:58
Младена Димитрова, кмет на село Драганица

Младена Димитрова: Ключът за решаването на проблемите в Драганица е да работим заедно

Днес рубриката "Добро утро, кмете!" ни води в село Драганица, община Вършец. Населението там, както и на повечето места в Северозапада, е предимно застаряващо, а основните проблеми са безработицата, обезлюдяването и лошата инфраструктура. Това, с видима носталгия по миналото, разказаха пред Недка Лилкова жители на Драганица: "Тук не се живее..

публикувано на 10.05.19 в 18:00