Икономисти: Северозападът се нуждае от стимули за инвеститорите, инфраструктура и контрол на парите от ЕС

Снимка: Радио ВИДИН

Регионалните различия в Европейския съюз (ЕС) се задълбочават, показват последните данни на Евростат. Северозападна България остава с най-нисък брутен вътрешен продукт на глава от населението, изразен в стандарт на покупателната способност, в общността- едва 31% от средното за ЕС. Най-общо казано, доходите и благосъстоянието тук са около една трета от средното за Евросъюза и близо 20 пъти по-малко в сравнение с най-богатите райони в Европа, отчита европейската статистическа служба.

 Данните са анализирани от Института за пазарна икономика.

Явор Алексиев"Това усещане, което се е насадило през последните 15-20 години, за неравно регионално развитие у нас, се дължи на ниската база на развитие в части от страната, в които стандартът на живот е наистина нисък в сравнение с европейските стандарти. Наистина Северозападна България остава най-бедният район, но в най-бедните десет региона на ЕС влизат пет от шестте български района, като само Югозападна България не е там. Има известна конвергенция- преди десетилетие стандартът на живот в Северозападна България е бил 28% от средното за Европейския съюз, сега вече е 31%, но това е крайно незадоволителен темп. Хубавото е, че за разлика от някои други части на ЕС, поне не се наблюдава спад. Един от основните инструменти за икономически растеж на Северозапада е подобряване на инфраструктурното състояние- дори едно съоръжение, като Дунав мост 2, в крайна сметка не успява да разгърне напълно своя потенциал, защото съпътстващата инфраструктура не е на необходимото ниво. Трябва да се работи и за привличане на ключови инвеститори. Моделът на икономическа зона Тракия в някакъв момент ще тръгне и към Северозапада, въпросът обаче е това да се случи възможно най-бързо, защото демографските процеси, които протичат там, в един момент ще възпрепятстват евентуални инвеститорски намерения. Реалната децентрализация също би могла да подпомогне процеса. Видя се в части от Румъния, че има начини тенденцията да бъде обърната. Регионът срещу Видин беше с по-ниски показатели, когато Румъния влезе в ЕС, а сега вече стандартът там е 40% от средното за Европейския съюз, което отново е ниско, но има развитие. Мисля си, че и едно бъдещо приемане на Сърбия в ЕС ще подпомогне развитието на Северозапада", обясни Явор Алексиев, старши икономист в Института за пазарна икономика.

"За съжаление, голямо значение в Северозападна България има демографската криза. Докато демографската картина не се подобри, не бихме могли да очакваме много инвестиции да отидат там, тъй като всеки един инвеститор едно от първите неща, които прави, е да разбере какви хора може да наеме, има ли достатъчно квалифициран персонал. Трябва да се подбори и като цяло бизнес средата, за да можем да привличаме инвеститори, да има публично-частно партньорство, т.е. държавата да се ангажира повече точно за такива по-слабо развити региони и да стимулира всячески откриването там на нови работни места и привличането на инвеститори, заедно с местната власт", коментира икономистът Румен Гълъбинов.

Наскоро българската Сметна палата публикува одитен доклад, изследващ дали регионалната политика е постигнала целите си за периода 2012-2016 г. 


"Краткият отговор е: не", посочват анализаторите. Палатата обобщава, че: 


"Не може да се изрази разумна увереност, че са създадени необходимите условия за постигане на балансирано и устойчиво регионално развитие."



Румен Гълъбинов"Мисля, че регионалната политика на България не е добра, при положение, че имаме такава изостаналост на региони. По-скоро България се развива по един инерционен и хаотичен начин със струпване на все повече население към столицата и няколко големи центрове, вследствие на което останалата част на страната се обезлюдява. Имаше много европейски програми, които способстват за развитието на регионите. Те обаче очевидно не се изразходваха по най-ефикасния начин, след като продължават тези негативни тенденции. Нека да погледнем как сме усвоявали еврофондовете, как са правени обществените поръчки и цялостното преразпределение на тези средства, за да видим защо не се постига желаният ефект. Иначе средства е имало, имало е подкрепа от Европейския съюз, защото той иска България да се развива по-равномерно и да сме в по-голяма степен интегрирани, да има истинско сближаване със средните показатели на ЕС. Трябва да има по-строг контрол на изразходването на средствата, надзор по изпълнението на проектите и програмите и на целесъобразността на похарчените средства, за да нямаме разхищения на ресурса, който ни се предоставя. Необходима е регионална политика, която да е прагматична, рационална, да съчетава интересът както на държавата, така и на предприемачеството от гледна точка на това да има стимули, да има мотивация на инвеститорите да направят преки инвестиции в по-слабо развитите региони, да докарат от възможно най-много места хора за работа, да се плащат добри заплати", добави Румен Гълъбинов.

Повече по темата- в прикачения звуков файл.

Вижте още

Кметът на Лиляче: Кражбите спряха, защото в началото почти не спях нощем

Това обясни в рубриката "Добро утро, кмете", Цветослав Цветков , кмет на врачанското село Лиляче. То е едно от най-големите села в община Враца и се намира само на 14 км от общинския център. Разположено е в своеобразен карстов район с много пещери, пропасти и извори. През този терен река Лиляшка бара с времето е издълбала интересен скален мост,..

обновено на 24.05.19 в 17:00

Живеем в пренаселени домове

Около 40% от домакинствата в България живеят в пренаселени домове , показва статистика на Евростат. Значението  на жилищния сектор е огромно като фактор за икономическото развитие и обновлението на населените места. Според статистиката, в България има средно 550 жилища на 1000 човека, като жилищата са много повече, отколкото домакинствата. Над 97%..

публикувано на 23.05.19 в 13:26

Повишава ли се стандартът ни на живот

Общият доход на лице от домакинство през първото тримесечие на 2019 година средно е 1 519 лева и нараства с 8% спрямо същия период на 2018 година. Това показват данни на Националния статистически институт . В структурата на общия доход с най-висок относителен дял e доходът от работна заплата- 57,6%, следван от доходите от пенсии- 27,9% и от..

публикувано на 22.05.19 в 12:00

Колебаещите се ще определят победителя в изборите

Какви са нагласите дни преди изборите на 26 май в България? Четири партии се очертават със сигурно представителство в Европарламента, показват данните от последното проучване на "Барометър България", направено между 10 и 15 май сред  843 души чрез телефонно интервю и със собствено финансиране на социологическата агенция.  "Четирите сигурни..

публикувано на 21.05.19 в 14:35

Как ще ни се отрази поскъпването на тока

Трите електроснабдителни дружества поискаха увеличение на цените на тока за потребителите. Предложените цени от дружествата са публикувани на сайта на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. В предложението на "ЧЕЗ Електро България" за нови цени за електроенергията за битови нужди- ниско напрежение, се предлага дневната енергия да поскъпне..

публикувано на 20.05.19 в 16:31

"Умните къщи"- глезотия или неизбежно бъдеще

Развитието на информационните технологии през последните десетилетия е толкова интензивно, че не случайно се наложи твърдението, че днес живеем във века на информационните и комуникационните технологии. Освен в областта на изчислителните системи и комуникациите, информационните технологии навлизат във всички сфери на живота. Едно място, където те..

публикувано на 16.05.19 в 13:58

Как църковната камбана на видинското село Връв започна да бие в отсрещното румънско село

Църквата "Свети Никола" в бреговското село Връв е една от най-старите в  района, като строежът ѝ започва още през 1846 година. Тя се намира в близост до старата римска крепост Дортикум. Местните разказват, че преди много години църквата е била дървена и след едно нападение от черкези, храмът бил подпален и напълно изгорял. От него останало..

обновено на 15.05.19 в 14:51