Учителката Цветанка Игнатова: Видин е моят живот

Днес в "Калейдоскоп" ви представям една колкото обикновена, толкова и необикновена жена. Подчинила живота си на труд и работа, отгледала добри деца и внуци, радваща се на уважението на своите колеги и ученици, носеща в себе си болка за културата в града. Уж обикновени наглед неща, а в същото време се вплитат в  енергията и духа  на нашия град Видин. Срещам Ви с Цветанка Иванова Игнатова, която е родена във Видин преди 72 години. 

"Почти целия си живот съм преживяла във Видин, много си го обичам и не мога да си представя, че ще бъда някъде на друго място."- казва тя.  

Детските си години прекарва в град Видин. Има щастливо и безгрижно детство. Прекарва го най-вече на игрище "Юнак". Родителите ѝ я възпитават в трудолюбие и честност. В дома им има интерес към образованието и културата, купуват се различни книги и се четат, ходи се на театър. Така в Цветанка се поражда интерес към пътешествия в далечни страни и посещения на световни исторически забележителности.

Завършва основното си образование в Първо основно училище. Продължава в първата за времето си  математическа паралелка във Втора гимназия "Лиляна Димитрова". След завършване на средното си образование,  записва специалност математика, педагогически профил  в Шуменския университет. Три години учи там, после се прехвърля задочно. През това време се  омъжва, раждат се децата ѝ. Трудно ѝ е да учи и да гледа деца. Преодолява всичко с помощта на съпруга си, който е неотлъчно до нея. Сега от дистанцията на времето е удовлетворена и горда със своите деца. Синът ѝ е капитан на кораб, а дъщеря ѝ е завършила икономическия институт. След дипломирането си веднага започва работа в Градския комитет на комсомола. Продължава да работи като учител в село Плешивец.  След това постъпва на работа в току-що създадения изчислителен център. И прекарва в тази структура 17 години от трудовия си стаж. Появява се предложение за работа в Бреговското училище. Приема работата, защото децата са много добри, а и дават по-високи заплати като гранична зона.  В същото време  тя и съпругът ѝ започват да строят  по стопански начин. Пенсионира се като учител по математика в СУ "Цар Симеон Велики". Днес е свободна от професионални задължения и се опитва да обиколи онези страни, за които някога е чела и мечтала. 
 

Гимназията
"Вървеше ми повече литературата, да си призная, обаче повечето отличници кандидатстваха за там и аз заедно с тях. Любим предмет ми беше литературата. Животът в гимназията беше свързан с различни неща: имаше спортове, който обичаше спорта, тренираше. Имаше школи по изобразително изкуство, имаше оркестър симфоничен, хор, духова музика. Свиренето на инструмент те учи на дисциплина, преди всичко."

Училището
"Много е важно възпитанието, семейството преди всичко. Ти трябва да го възпиташ на уважение първо към родителите, и най-вече към учителите. Това да отговориш на родител или на учител, това беше несъвместимо с всякакво възпитание и не се допускаше. Днес много лошо повлиява отсъствието на родителите, които заминаха за Западна Европа."

Видин и културния живот
"Свързвам Видин с целия мой живот. Без Дунава не мога. И го свързвам с културния живот. В нашия малък град имаше толкова много културни институции - Куклен театър и школа към него, имахме пионерски детски хор. Нашият хор печелеше неимоверни награди на всякакви фестивали. Имахме смесен хор, казваше се "Боян Чонос", имаше и хор към Химкомбината. И всички тия хора ходеха на репетиции и за тях това беше едно разтоварване, срещи с публика. Беше много интересно и хубаво. Оперета се правеше, диригент беше Борислав Михайлов. Баща ми беше купил карта и ние ходехме на оперета. Учениците посещавахме оперети с учебна цел. Разказваха ни какво е увертюра, как се построява произведението. Видинският театър беше най-великото нещо на света. Водеха ни всяка седмица на театър и това още от ученици.
Изпращаха млади актьори в нашия театър, те бяха феноменални. Премиера не съм пропускала. А Шекспириадата беше нещо, което не е провеждано не само в България, а може би и в Европа. Това стана през 1964 година, а предишната година се откри летният театър в "Баба Вида". При самото откриване имаше стотици факли и аз също бях факлоносец. Имаше и фанфари. Изнесоха се много представления."

Животът
"Животът е хубав, по всяко време, сега даже ми е най-лесно. Много е важно човек да остави поколение след себе си. Оптимист съм."


Повече можете да чуете в звуковия файл.