Гъсеници нападнаха горите във Врачанско

"Наскоро установихме, че гората е тотално нападната от гъсеници. Вредители, които оставят дървета без листна маса. Миналата година Община Враца извърши пръскания. За случая в момента сме уведомили Община Враца, включително и Дирекция по горите- Берковица. Предполагам, че до няколко дена ще започнат пръскания. Гъсеницата страшно бързо се развива, адаптира се към условията и унищожава всичко", разказа Иван Иванов.

В района на селата Чирен, Баница, Мраморен също има нападения от гъсеници. Според Иван Иванов в гората няма и птици, които да се хранят с гъсениците.

Служителите но горското стопанство във Враца са запознати с проблема. Уведомили са специалистите от Лесозащитната станция- специализирано звено към Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/. В системата на горите има нормативна база, на която специалистите се опират за обследване на гори с повреди от вредители и болести. Правят се обследвания, взимат се проби, правят се анализи. Това обясни Владимир Владимиров- главен експерт в Лесозащитна станция- София, която отговаря и за територията на област Враца:

"Ние знаем за тези повреди, които ги има не само на Милин камък, има ги и около Паволче и Челопек, има ги в Искърското дефиле и на много други места. Този вредител, който е видял човекът, е педомерки, които сега предпочитат келявия габър, глога, джанки и евентуално зимния дъб. И там на Милин камък е келяв габър, това е ниско продуктивен дървесен вид, който няма никаква стопанска стойност. Той се обезлиства, после пак се облиства и няма никакъв проблем. Изчисленията, които ние сме направили за това нападение, от взетите проби са, че нападението е под долния икономически праг на вредност и не е необходимо да се водят каквито и да е мероприятия."

В района горите са държавна, частна и общинска собственост и за да има ефект от пръскане, трябва всеки собственик да плати за него. Този вид гъсеници е втора- трета възраст, след една- седмици ще приключи развитието й и ще влезе в почвата да какавидира. 10-15 дни след това келявия габър ще се възобнови.

"В момента синигерчетата, например, при такъв каламитет от гъсеници, правят по 15-16 яйца в едно гнездо. И ние като пръскаме и уморим гъсениците, те няма с какво да ги изхранват. Всъщност ние правим нарушение на екологичното равновесие", допълни инж. Владимир Владимиров.