Бивши работници в Коми: Навремето изградихме една малка България в сърцето на тайгата - снимки и видео

19
Снимка: Фейсбук

В "Другата истина днес ще се върнем години назад във времето, за да си спомним за българските дърводобивници в Коми. Темата не е случайна- оказва се, че само за периода от 1967 година до 1985 година, през Коми АССР са минали над 100 000 български Снимкаграждани. И нещо интересно- през 1980 година е уреден и въпросът за освобождаване от работа в България на всички желаещи да заминат в Коми, като местата им се пазят.

От българските строители в Коми са построени близо 8 000 км горски пътища в тайгата, 167 000 кв. м жилищна площ за 20 000 наши и съветски граждани, топлоцентрали, 4 общообразователни училища, 4 детски градини за 1 400 деца, една болница и три здравни пункта, както и много заведения за обществено хранене. За поддържане и опазване на техниката са построени ремонтни заводи и гаражи. В България пък са изградени дървопреработвателни заводи за дървесина от Коми.

Това е част от официалната информация за пребиваването на българските работници и специалисти в Коми. Животът им там през годините е оставил незабравими спомени.

Снимка"Доволни сме много. Първо бях сам, после съпругата ми, с която се запознахме в Москва, дойде с договор на работа. Децата си  изучихме тук", разказва 73-годишният Цветан Тодоров от врачанското село Лиляче. В Коми той е прекарал 13 години от живота си:

"Децата завършиха там начално, средно и висше образование записаха, но после"Перестройката" леко пообърка нещата и се наложи да ги прехвърлим в България. Ние живеехме в Усогорск- център на четирите българските селища в Коми. Аз работех към Топлофикация първоначално, а после бях и началник склад. Съпругата ми пък беше счетоводител. Що се отнася до заплащането, мога да кажа, че бе добро, защото бе по-високо от това в България..."

СнимкаНепосредствено след подписването на документа за сътрудничество, между България и бившия СССР, са предприети мерки, така че строителните работи, а оттам и дърводобивът, да започнат във възможно най-кратки срокове. За директор на Горското промишлено предприятие в Коми е назначен инж. Георги Стоев. Започва набирането на работници. На 4 февруари 1968 г., при минус 40 градуса студ в тайгата, е изпратена първата група от 50 души начело с директора по строителството - инж. Никола Петков. Мнозина се поизплашили и искали да се върнат, поради което е изпратена делегация , която успява да ги задържи.
Една от най-ниските температури, отбелязана в годините, когато нашенците са били в Коми, е през зимата на 1978-1979 година- минус 53 градуса.

Снимка"В Коми наистина беше много студено. Ние обаче свикнахме и твърдя, че там бяхме много по-здрави отколкото тук. Аз не си спомням там да съм кашлял...

Когато първите българи дошли в тайгата, там не е имало нищо. После прокарват железницата, после започват да строят и пътищата... Условията за живот бяха прекрасни. Задоволени бяхме с всичко- газ, парно, топла вода, всичко обзаведено. През Коми мина половин България. Четири селища, много народ. В Усогорск имаше две училища от първи до единадесети клас. В останалите български селища също имаше училища. Някои хора бяха дошли за да си изучат децата, други пък заради прословутите леки коли. Навремето да купиш кола не бе толкова лесно. Една малка България в сърцето на Коми.

СнимкаСега, ако държавата съумее да поднови тези връзки с Русия, няма да сбърка. Това ще бъде едно страхотно богатство за нас. Да внасяме дървесина и да подновим взаимоизгодните си връзки. Това би помогнало на много хора..
."

На същото мнение е и Панайот Панайотов от село Черкаски. Той е само на  26 години, когато авантюристичният му дух го отвежда насред тайгата. Един от пионерите, дървосекачи в Благоево и Усогорск- за хората работили там, тези имена значат много:

"Освен че се добиваше дървесина, строяха се и жилища за работниците там. Ние живеехме в домове, построени от български строители. После тези жилища останаха за руснаците. Най-вече за военнослужещите, командировани в другите тогава социалистически страни. И още нещо любопитно- по време на Втората световна война Хитлер е пратил в Коми една войска без да  съобрази, че тук с обикновено войнишко облекло не се живее. Когато докладвали на Сталин за десанта, той само попитал как са облечени. Като разбрал, махнал с ръка и казал да ги оставят. Нямало нужда да се занимават с тях. Там зимата е 8- 9 месеца. Аз съм се качвал на вишка да гледам тайгата. Не можете да си представите за какво става дума. Едно безкрайно Снимкапространство прорязано само от реките. Гори до хоризонта. Но все пак, колкото и да е величествена тази гледка, е леко еднообразна. В гората имаше и много животни. И ние, българите, понеже сме си авантюристи, намерихме начин да си купуваме оръжие и ходехме на лов. Но не мога и да не кажа, че е доста опасно човек да отиде да ловува в тайгата сам...

За съжаление завърши една епопея, свързана с историята на горското ни стопанство, а що се отнася до мен, признавам, че спомените ми за този период от живота ми са изпълнени с носталгия..."

Когато през 1967 г. нашите дървосекачи за първи път слизат на крайната спирка на ж.п. линия Микун - Кослан, пред тях са се ширели безкрайни горски масиви, покрити с кристално чист северен сняг, потопени в тайнствена тишина. Точно там през тези години нашите работници и специалисти оставят и част от своята младост.

Целите интервюта и подробности по темата чуйте в звуковия файл.


В материала са използвани снимки и видеоматериал от групата "Българите работили в Коми", elenа elena, Панайот Панайотов, Георги Адамов

 

Вижте още

В "Музикална зона" на 23 май 2019 слушаме Ричард Бона

Ричард Бона е виртуозен камерунски джаз басист, певец и композитор. Произхожда от семейство на гриоти – странстващи певци и поети в Западна Африка, съхранители на устното фолклорно творчество. Съчетава музиката на Западна Африка с култури от цял свят. Рядък африкански артист с доказана репутация в международен мащаб. За критиците -..

публикувано на 23.05.19 в 09:00

Руши се библиотеката в село Буковец

Днес ви срещаме с историята на библиотеката във видинското село Буковец. Повод за пътуването ни дотам бе публикация в социалните мрежи на жена от селото - Катрин Каменова и нейния апел за помощ. Отидохме и видяхме- стара дървена дограма, която е закована, стените се рушат, а покривът тече. "Написах тази публикация и качих снимките, тъй като съм..

публикувано на 22.05.19 в 17:55
Читалището в с. Арчар

Читалища недоволстват от законови промени

Читалищни дейци изразиха недоволството си от изискване в Закона за мерките срещу изпирането на пари, което задължава председателя на читалището като физическо лице, което притежава юридическото лице, отговарящо за всички операции, да бъде вписан в Агенцията по вписванията. В Интернет те са инициирали петиция под наслов "Будителите не сме търговци! За..

публикувано на 22.05.19 в 16:35

Елица Петрова: Грижата за собственото ни здраве е предпоставка за дълъг и достоен живот

Едва 40 % от хората в България знаят и контролират високото си кръвно налягане. Ето защо тази година Световният ден за борба с хипертонията - 17 май, премина под мотото "Качеството на фокус при оптимален контрол на кръвното налягане" . Какво означава оптимален контрол, обясни в предаването "Направление здраве" председателят на Фондация "Национална..

публикувано на 20.05.19 в 17:24

Непрестанната надежда на Разслабления

Днес, Христовата Църква отбелязва Четвърта неделя след Възкресението на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Неделята е наречена на Разслабления . "…и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше от каквато болест и де бе налегнат." ( Йоан 5 :4 ) "Възлюбени в Господа, братя и сестри, от..

публикувано на 19.05.19 в 08:00

Христина Кирилова - за историята като начин на живот

С историка Христина Кирилова си говорим тази седмица в "Калейдоскоп". Разговаряме уж за нея, а всъщност разговорът ни все отива към миналото на Видин, към онези знайни и незнайни наши предци, отдали живота си за свободата на родината. Защото оказва се в забързаното ни ежедневие някак си забравяме за най-висшето благо, което имаме, свободния живот,..

публикувано на 18.05.19 в 19:25

Жители на Черкаски: Не ни върви, защото не вярваме в собствените си сили

Днес рубриката "Добро утро, кмете!" гостува на село Черкаски . Намира се в община Вършец, а името му идва от руския юрист и държавник Владимир Черкаски. Генади Вельов провери какъв е животът на местните, стигат ли им заплатите и пенсиите, как се справят с поскъпването и доволни ли са от жизнения си стандарт точно по времето, когато в селския..

обновено на 17.05.19 в 19:00