2/3 от българите склонни към нелегитимни практики заради материални цели

Снимка: ЕПА/БГНЕС


Екип от Българската академия на науките изследва икономиката в сянка и изважда на светло нагласите на българите- склонност да се търсят вратички в законите, търпимост към сивия сектор и стремеж към постигане на материални цели. По темата разговаряме с професор Емилия Ченгелова, ръководител на екипа, извършил изследването и писателя Николай Фенерски, който търси отговори за поведението и мисленото, но в книгите. 


Екип от Института по изучаване на обществата и знанията към Българската академия на науките работи по проект "Икономиката в сянка" като девиантна практика", т.е.  извън нормата. Проучва отношението към материалните ценности и законите, а от там и причините за икономиката в сянка.


Какво предизвиква интереса на учените към тази тема, коментира професор Емилия Ченгелова:


"Този интерес не е спорадичен. Наш екип следи темата близо 10 години, тъй като знаете, че сивата икономика е един от големите бичове на съвременното българско общество. Поради причини с обективен или субективен характер, около 1/3 от хората се включват в сиви практики и това се доказва от различни изследвания. Това, което ние направихме през последните три години, е голям изследователски проект, реализиран от Института за изследване на обществата и знанието при БАН под мое ръководство. Нашата цел беше така да се каже многопластова. Ние искахме да видим най-напред какви са отношението и нагласите на хората към законите и законодателството по принцип. На тази основа вече да видим защо и кои хора нарушават законодателството и си позволяват да участват в сиви практики.


Това, което беше като основен извод, той малко шокира, но се оказа, че около половината от пълнолетните българи, дори нашето изследване обхвана хора 15+ години, т.е. влизащите в сериозния живот, са изключително критични към нашето законодателство. Считат, че то е неадекватно, пълно с пропуски, несъвършено и трудно приложимо.


На основата на тези критични и скептични нагласи към законите и законодателството като процес, голяма част от българите считат за оправдана и приемат сивата икономика."


65% от българите смятат, че "икономиката в сянка", както я наричат учените или "сивата икономика" е най-бързият начин да се изкарат повече пари. Според учените тенденцията е тревожна, защото показва, че 2/3 то българите са с нагласата да посягат към нелегитимни практики, когато преследват материални цели.


37% са готови да работят без договор. Друга "сива практика", която екипът анализира е работата на фиктивен трудов договор. 42% са склонни да работят при минимално възнаграждение по договор като се доплаща "на ръка".


"Когато търсим причините за тази висока склонност и готовност за работа и участие в сиви практики, се обръщаме към нагласите и стереотипите за икономиката в сянка по принцип. Там различаваме два типа. По научному ние сме ги нарекли "порицаващи" и "рационализиращи" типове. В така наречените "порицаващи" стереотипи се оказва, че една много малка част от българите са склонни да осъдят категорично икономиката в сянка"- коментира ръководителят на екипа.


Само 22% подкрепят твърдението, че икономиката в сянка "удря по джоба" на всички. Според учените това е липса на съзнание, че всичко в икономическия живот е свързано.


Едва 37% от хората приемат икономиката в сянка като тежко морално престъпление, което накърнява социалните норми и разбирателството между хората. На мнение, че са необходими строги санкции, са само 35% от хората.


Според проучването близо 57 на сто от българите в никакъв случай не биха погазили закон, дори от това да имат материална или друга полза. Тревожен е делът на тези, които са склонни да не го спазят- 43%. Само 32% от хората са убедени, че повечето закони са добре написани и напълно приложими към реалния живот. 2/3 от хората преценяват законите като неадекватни  и неприложими, а половината от обществото не вярва в качеството на законодателството, каза за резултатите от изследването професор Ченгелова. Допълни, че тенденцията на критичност към законодателството е световна.


20% биха се възползвали от "вратички в законите", а 40 на сто са отговорили, че ще се замислят, но са изкушени да направят това.


Изследването включва и нагласите на българите към постигането на материални цели. Причината е, че много от теориите, които обясняват нелегитимно поведение включват хипотезата, че хората, фиксирани изцяло към материални цели, се стремят към тях с цената на всичко, обяснява професор Ченгелова. Според проучването 81% от хората си поставят предимно материални цели:


"От една страна това може да звучи шокиращо и стряскащо, но това не бива да ни учудва. Живеем в пазарно общество. Това е капитализъм. Капиталистическите ценности на първо място поставят преследването на материалното. Парите са основен измерител на успеха. Така че ние, живеейки в материалното общество, виждаме, че хората постепенно са разбрали инстинктивно или съзнателно, че трябва да се ориентират към постигането на материални цели. Нашето изследване фактически потвърди, че се движим в правилна посока. Цялата тази истерия около материалното трябва да се преживее, хората да си насмогнат, да задоволят своите потребности и тогава вече материалното остава на по-заден план и идва ред на идеалното."


Според професор Ченгелова основното послание на това изследване е, че е нужна промяна в политиките, така че да се даде възможност хората да повишат доходите си и да посрещат своите нужди без да използват незаконни средства.


Според писателя Николай Фенерски резултатите не са нито изненадващи, нито тревожни:


"Условията, при които живеем, правилата на играта са такива, че законът е "врата у поле", както се казва. Ако можем да минем покрай тази врата, ще минем, а през врата минават само баламите според народната мъдрост. Не смятам, че трябва всички да минаваме през тази врата, но и не смятам, че трябва да се вманиачаваме на тема правила. Когато на една малка уличка свети червено на светофара, а от двете страни не идва абсолютно никаква кола, до където стига погледът, да речем на 200 метра и в двете посоки, аз ще пресека. Не ме интересува дали някой ще ми наложи глоба, дали някой ме следи, аз ще пресека на 100%. Аз не съм робот, не искам да живея според светлинки и звуци. Искам да живея в свободен свят без рестрикции. Така че, ако законът е някакъв глупав и аз имам някакъв шанс да го заобиколя, без да ме накажат за това, без да влизам в затвора, с цената може би на административно нарушение, но не и на престъпление, има разлика между двете, тогава ще го направя. Понякога законите са такива, че няма смисъл да бъдат спазвани. Това е причината според мен много хора да ги заобикалят и да не ги спазват. Ние сме балкански хора. На Балканите нещата не са така, както в Холандия или Дания, например."


За сивата икономика вината е на работодателите, коментира Николай Фенерски, а в тази област спазването на закона трябва да бъде наложено:


"Вина носят тези работодатели, които няма да обеднеят, ако внасят пълната осигуровка на своите работници, ако спазват почивните дни и осемчасовия работен ден, защото това са постижения на европейската цивилизация, които се спазват навсякъде."


По темата потърсихме и мненията на видинчани. Чуйте звуковия файл!


Вижте още

Кои са проблемите пред транспортния бизнес в Северозапада

Недостигът на шофьори и мерки за връщането на тези, работещи в чужбина, обсъдиха превозвачи на първия национален форум по проблемите на кадрите в транспорта. "И онези общи проблеми като сив сектор, като единствената държава в Европа, в която няма държавно финансиране на сектора, разбира се и транспортните схеми в държавата, маршрутни разписания,..

публикувано на 24.06.19 в 15:20

Боровица още чака ремонт на пътя до Червената църква

Лично дядо Дометиан навремето благослови Червената църква край Боровица за изграждането на манастир. Това каза за Радио Видин кметът на белоградчишкото село Боровица, Огнян Гаврилов. " Селото е разположено сред много хубава природа. Масивът на Белоградчишките скали започва също от тук. Край селото се намира и т.нар. Червена църква, която е..

публикувано на 21.06.19 в 17:30

Ученическите лагери- преди и сега

Всеки от по-възрастното поколение е ходил на ученически лагер, н аричан тогава и пионерски- по разбираеми причини. След 1989 година много от лагерите бяха реституирани, продадени или разграбени. Примери има много. Лагерен огън, карнавал, забавни игри с това се запълваха дните в лагерите някога. При по- големите момичета  и момчета имаше и първа..

публикувано на 20.06.19 в 18:02

Ще намали ли ДДС цените на стоките за потребителите

Преди дни председателят на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание и депутат от ГЕРБ Менда Стоянова коментира за БНР дали намаляването на ДДС ще намали цените на стоките. Според нея при свободна пазарна икономика няма кой да гарантира това. В разговорът за това с какви данъци трябва да се облага българинът, какви приходи трябва да..

публикувано на 19.06.19 в 11:42

Пациенти и здравни работници са недоволни- необходим ли е "рестарт" на здравната система

Медицински специалисти от видинската болница- сестри, акушерки, лаборанти, рехабилитатори и т.н. започнаха ефективни протести . Обявиха, че от 13 до 20 юни ще спират работа ежедневно по един час, след това ще увеличат времето, а ако исканията им не бъдат изпълнени, са готови и да подадат колективно оставки. Причина за недоволството им са най-вече..

публикувано на 18.06.19 в 15:40

Възможно ли е развитие на местната икономика в защитени територии

Как може да се подобри животът на местните хора при използване на богатото разнообразие на региона по поречието на река Дунав по устойчив начин? Отговор дават природозащитната организация WWF- България и Община Иваново- единствената община, която изцяло попада на територията на природен парк. За намирането на иновативни решения, свързани с нови..

публикувано на 17.06.19 в 16:18
Румяна Алексиева, кмет на село Салаш

Румяна Алексиева: "В Салаш живеем спокойно, не си заключваме дори вратите"

Това каза в рубриката "Добро утро, кмете" кметът на белоградчишкото село Салаш , Румяна Алексиева: "В района природата е прекрасна, селото пък е приятно и спокойно. А общинският център се намира само на  20 км."  Освен, че се намира в планински район със запазена природа, Салаш има и интересно минало. Още римляните преди векове открили това..

публикувано на 14.06.19 в 15:40