Темата ни е за оброчните кръстове, които съществуват в много български села и които отдавна са забравени, а техните защитни и благоприятни функции не се използват. Тя е предизвикана от конкретен казус, констатиран в село Черкаски, община Вършец.
Село Черкаски е изградено като култоворелигиозно средище в древността. Местното население е провеждало своите ритуали за здраве, за плодородие и берекет, за защита и предпазване на селото от беди на специални за това места, определени с оброчни камъни. Панайот Панайотов, жител на село Черкаски, сподели с нас желанието си да бъде възстановен и преместен един паднал оброчен камък.
По време на социализма този оброчен камък, за който говорим, е преместен от мястото му и захвърлен настрана. Панайот Панайотов има желанието този оброчен камък да възвърне своя блясък и достолепие и да бъде видян от повече хора. Затова предлага да бъде преместен от мястото, където сега е захвърлен, на ново място - в центъра на селото, в парка. Ето какво ни разказа Панайот Панайотов
"Това са шест оброчни камъка край село Черкаски. Този оброчен камък е изнесен извън блока и до ден днешен лежи в тръните. Аз искам да го възродим и да му дадем отново живот. Още повече на него са съхранени символите от древността. И нека специалистите да си кажат думата..."
Потърсихме мнението на специалиста-етнограф Сашка Бизеранова, която работи в РИМ - Видин, която представя ролята на оброчните кръстове:
"Днес оброчните кръстове са забравени и не се почитат. Някои от тях са счупени, преместени, обрасли в тръни и трева. Оброчните кръстове имат точно конкретна дата и светец, на който се почитат. И са на конкретен род или няколко фамилии. Те са маркери, които бележат края на землището. Обикновено се изграждат на мястото на древни светилища. И са се устройвали общи трапези. Те са свързани с конкретното землище и дори преди да има оброчни кръстове там е имало свещени дървета - едно или три. За Северозапада са характерни брестове, горун, дъб, круша. По време на епидемии- чума, холера, хората са разкопавали корените на свещените дървета, правили са дупки и са се провирали порез тях и се е счупвала цялата посуда, за да се прекрати заразата. По този начин тези свещени дървета са изпълнявали функция за пресичане на нещастие, на злина, на болест. Това не може да бъде осъществено в центъра на селото или на някъде, където му хрумне.
В много селища по време на социализма оброчните камъни са били умишлено разрушени и премахнати от мястото, където са се намирали. Наши колеги попаднаха на такъв камък в Кулско, който е бил сложен като подпора, мост, за да минава каруцата. Което е изключителен грях. И според мен, ако някой проучва фамилно какво се случва, ще намери следи от Божие провидение. Получава се бумеранг - ти причиняваш зло, но то се връща върху теб. Хората си го обясняват с това, че нещо е разрушено или не се почита. Това е нарушаване на паметта, на традицията.
Все още има хора, които знаят землището. Хубаво е да се възстанови оброчният камък на неговото място, защото защитава определеното землище, а не цялото. Хубаво е тези места да се почистят, да се устроят там, където им е било мястото."
Днес ще разкажем поредната вдъхновяваща история. Главен герой в нея е Стефани Борисова от Монтана, която реши да осигури средства за абитуриентски бал на момиче в неравностойно положение. Стефани е на 22 години и в момента е студентка в четвърти курс, като паралелно с това работи в софтуерна компания. Младата жена учи "Регионално развитие",..
Да избягаш от града, за да живееш на село си е сериозно предизвикателство и не е за всеки. Да избягаш от София, за да заживееш в Българския Северозапад, вече е само за избрани. Имам предвид без да хукнеш обратно още в рамките на първия месец. Това не всеки го може. Могат го такива, като фотографката Изабел Арнаудова. Израснала на жълтите..
Днес в рубриката "97 лапи 1 една опашка" ще се пренесем в Монтана, където ще ви срещнем с добрия пример и любовта към животните. Поводът е публикация в социалните мрежи на 33-годишния Дончо Илчев , в която той е написал: "Извинете, че спрях движението на колите по улицата днес, но този ястреб е от защитен вид и трябваше да бъде спасен..
В Северозапада, където възможностите за развлечения често са ограничени, Румяна Георгиева от Белоградчик решава да промени тази тенденция и да предложи на местните хора едно уникално и вдъхновяващо преживяване – рисуване с вино, кръщава го Art & Wine - Belogradchik . Това занимание, станало истински хит през последните години, съчетава..
Рекорден брой "Живи човешки съкровища" са вписани в националния регистър за миналата година. България е част от програмата на ЮНЕСКО "Живи човешки съкровища" от 2008-а година и до сега в националната система са вписани 44 елемента. Номинации се правят на всеки две години и се вписват до пет носителя на нематериалното културно наследство, но..
Във Видин се проведе обществено обсъждане на проект на Общински план за младежта за 2025 година. Документът определя целите и приоритетите на общинската политика за младежта, както и финансовите ресурси за неговата реализация, в съответствие с Националната стратегия за младежта (2021-2030 г.) и Националната програма за младежта (2021-2025)...
Негодувание назрява сред жители на три села - Динково, Тополовец и Дреновец, в община Ружинци , заради проект на Общината за изграждане на фотоволтаични системи върху общински земи около тези населени места. Хората твърдят, че никой не ги е предупредил предварително какво се предвижда за изграждане в землищата им. Категорични са, че за такива..