Детството
"Детството ми е свързано със село Гъмзово, там израснах и смея да твърдя, че съм от децата с късмет, защото израснах в голямо семейство, с четири поколения. Моят дядо беше прекрасен разказвач и ни разказваше за Тимошкото въстание. В Гъмзово имаше всичко - имахме добро училище, в което получавахме добро образование, с интелигентни учители, имахме читалищна дейност, изключително богата. Ние, децата, участвахме във всички тези дейности. Имаше певчески групи, за малките, за възрастните, имаше танцови състави, имаше театрални представления. Майка ми повече от 30 години беше библиотекар в читалището и всъщност аз съм израснала в библиотеката. Много книги съм изчела, защото атмосферата предполага към това. Най-ярките ми спомени са свързани с гъмзовското хоро, което беше в неделните дни. Тези хора бяха празникът на селото. Тези хора влязоха в листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО."
Училището
"Най-запомнящата се за мен личност беше първата ми учителка Величка Цокова, беше изключително сериозен, строг човек, взискателен към всички, и от време на време ме натоварваше със задачата аз да поема нейните функции. В трети клас ме накара да преподавам урока за прилагателно име. До края на първия срок в 11 клас се колебаех какво да кандидатствам. Дали българска филология или музикалната академия в Пловдив, където се опитваше да ме насочи моята учителка по пиано Румяна Гайдарова. Взех решение моята професия да бъде свързана с литературното изкуство, тъй като изпитвам ужасяваща сценична треска. Излизането за мен на сцена е сериозно предизвикателство."
Университета
"Веднага ме приеха във Великотърновския университет, българска филология. А защо във Велико Търново, защото това беше любимият ми град. Няма друг град в България, подобен на Търново. Неговата атмосфера е незаменима. Тази специалност ми даде изключително много, защото преподавателите успяваха да ни впечатлят и да разтворят дверите към необятното познание. Дипломната ми работа беше върху романа на Андрей Бели "Петербург" като шедьовър на символистическата поетика."
Професионален път
"22 години работя като учител, никога не съм прекъсвала трудовия си стаж. Първата година преподавах в училището в село Чупрене. Мисля, че малките селски училища си имат своето очарование. Децата там са по-скромни и с повече уважение към учителя подхождат. Не бива да пренебрегваме тези училища и децата, които учат в тях."
Съвременното училище
"Това е болна тема. Липсата на дисциплина се дължи на липсата на ефективни санкции. От дълги години такива санкции няма в българското училище и това е причина за ниското ниво на дисциплина. Тези санкции трябва да са насочени не толкова към децата, тъй като те са непълнолетни, а към техните родители. Ролята на българския учител е сложна. От една страна обществото гласува доверие на учителя, от друга страна същото това общество гледа на учителя с огромна доза недоверие. И в това е парадоксът. Има един доста сериозен процент хора, които се отнасят пренебрежително към учителската професия и изпращат децата си на училище, защото образованието е задължително и за да не им бъде наложена финансова санкция. Това е грубата истина, колкото и да се опитваме да я крием.
Това може да се промени, първо, като се почне от реорганизацията на самото училище. Първо, класовете трябва да са с двойно по-малко деца. Сега е невъзможно да се работи с големи класове. Второ, да се открие онова златно зрънце, от което ще покълне житцето. И класовете да се формират не въз основа на възрастовия принцип, а в зависимост от реалните знания на всяко едно от децата. И да се отчитат индивидуалните предпочитания на децата. Просто трябва да се обучават в класове, в които принципът да е в зависимост от нивото на знанията на децата и от техните предпочитания."
Творчеството
"Доста късно си повярвах донякъде. Може би едва на 35 годишна възраст си позволих да покажа нещо свое. Започнах с разкази в конкурси. Участвах с разказ, който беше написан преди 10 години. Един дълъг период от време криех тези си занимания. Човек трябва да е убеден, че това, което прави, е наистина стойностно и смислено. Дисциплинираният човек е бъдещ успешен човек. Надявам се да се възродят ценностите, свързани с нашите герои, ценностите като достойнство, чест, почтеност. Надявам се това връщане назад да бъде основата, върху която бъдещият човек да стъпи и да изгради едно по-достойно бъдеще за себе си и за децата си."
Повече може да чуете в звуковия файл.
Млади творци от цялата страна са поканени да творят в конкурса "Белоградчик - скалната столица на България" . Творбите им ще бъдат оценени от жури и най-добрите ще бъдат показани в изложба. Конкурсът се организира за трета поредна година по инициатива на съпругата и дъщерята на скулптора Вълчо Вълчев - Йоанна Кемилева и Теодора Вълчева. Организатори са..
Миналият уикенд във Видин се състоя занаятчийски базар и нямаше как да не отидем до там, за да се срещнем с някой творец. Намерихме доста талантливи местни занаятчии, с които ще ви срещаме в една поредица в идните петъци. Днес ви запознаваме с Диана Минкова от Видин, която още от времената, в които много жени бродираха гоблени, се влюбва в..
Да си вземеш куче или друг домашен любимец не е лесно решение и никога не бива да бъде такова. Защото веднъж отвориш ли дома си за своя домашен любимец, той бързо става част от семейството и получава своето място в сърцето ти. И неусетно започваш да поставяш нуждите му преди собствените, така че си готов дори да се върнеш по спешност от пътуване,..
Отборът на ППМГ "Екзарх Антим I"- Видин се класира на първо място в Областния етап на Националното ученическо състезание "Защита при бедствия, пожари и извънредни ситуации". Той ще представя област Видин на националния кръг. Събитието премина на два етапа - теоретична и практическа част. Теоретичната част се проведе в конферентния център на..
В рубриката "На раздумка с Яна Маринова" днес ви срещаме с едно трудолюбиво българско семейство. Това са Звезда и Викенти Водови от видинското село Гъмзово, които са пример за един щастлив и хармоничен съвместен живот. Звезда е работила като счетоводител, Викенти по професия е енергетик, също така е и инструктор по плуване. Те са от тези..
Приключи едномесечно почистване на Видин, което започна на 22 март- Световния ден на водата и приключи на 22 април- Денят на Земята, обясни видинският еколог Богомил Петров: "За един ден не може да се почисти, то и за един месец не може, но все пак в училищата изпратихме известие и в детските градини и всичко започна на 22 март от детска..
В парка в центъра на село Търнава, община Бяла Слатина, децата от местното училище отбелязаха Световния ден на Земята. Показаха постери с послания, засадиха дърво, говориха за Земята и мястото на хората. "Децата на Търнава определиха Деня на Земята за неин рожден ден. Така съвместно кметство, училище, читалище проведохме един чудесен детски..