Образите на отминалата епоха в творчеството на Борис Коцев

публикувано на 30.09.19 в 13:31

Снимка: ХГ "Иван Фунев"

Христо Божков, главен уредник на ХГ ''Иван Фунев''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Самобиятният врачанин, под чиято четка неведнъж Враца и редицата български градове оживяват: това е Борис Коцев, заемащ осезаемо пространство в българската арт сфера през 40-те и 50-те години на миналия век. Последовател на движението за родно изкуство, авторът съживява образа на една отминала епоха. Проявява се като живописец, илюстратор, карикатурист, плакатист.

"В малката зала на ХГ "Иван Фунев" сме подредили изложба по повод 110 години от рождението на Коцев - класик в изкуството на България. Роден е в нашия град през 1908 година. Изложбата е също така по повод 60-годишнината от неговата кончина. 27 негови творби могат да видят посетителите, 17 са живопис. Завършва декоративно изкуство в Художествената академия при проф. Дечко Узунов. Специализира стъклопис, стенопис и мозайка в Мюнхен при проф. Хилдебранд. Работи картини с масло и темпера, мозайка, илюстрация, приложна графика и панаирна украса. Има ярко изразен самобитен почерк, богато въображение и чувство за декоративност и стилизация. Коцев още в началото на творческия си път застава пред проблема за националното, затова е последовател на движението за родно изкуство, възникнало през 20те години на миналия век. Най-силният фактор в обаятелния му стил е усетът за ценностите, чувството към модерна и смислова интерпретация. От индустриалния пейзаж, та до легендата, от библейското иносказание, та до бивотата сцена - това е тематичният диапазон на Борис Коцев. Този художник пресъздава атмосферата на някогашния градски и селски живот, улавя всеки момент, интимно го обрисува", разказва за кариерата на художника, работещ в областта на монументалната живопис, мозайката и пространственото оформление Христо Божков, главен уредник на ХГ "Иван Фунев".

Проекти за мебели, текстил и керамика, както и активно сътрудничество с предприятията и производители, са сред другите дейности в плодотворния път на Борис Коцев. Творчеството му - голямо и ценно, все още остава непроучено в цялост и не толкова популярно. През 1979 г. е организирана негова посмъртна изложба в памет на Коцев, а основен инициатор е Димитър Грозданов. За списание "Лада" през 1979 г., той пише: "Един от най-странните и най-завършените художници, вживели се в българския фолклор, Борис Коцев изгражда личния си, неповторимо обаятелен стил, благодарение на тънкия си усет към ценностното в народното изкуство".

"Доминиращият декоративен подход при решаване на художествените задачи не е приет, за сметка на съдържателната страна на творбите. Орнаментът, детайлът, аксесоарът - те играят собствена роля, за да допълват информация за епохата, събитието. Коцев винаги извлича актуалното. В него съществува вродена чувствителност към фолклорното. В изкуството на Борис Коцев се срещат националното и модерното, художествената традиция и съвременния поетически изказ. От 1936 година той участва в редица изложби, има и две самостоятелни в София, както и една в Будапеща. Умира през 1959 година".

Изложбата може да бъде видяна до края на месец октомври.

"Каня всички, има какво да се види. Това изложение може да е полезно, особено за учениците, в тяхното съзряване".