Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Това, което съм постигнал, съм го постигнал сам, нищо не е било даром

Станислав Почекански: Музиката за мен е всичко

Винаги съм обичал това, което правя и това е било основната двигателна сила

Снимка: Радио Видин
Океан от музика. Това е животът на известният български цугтромбонист Станислав Почекански, който е и председател на Съюза на музикалните и танцови дейци. В този океан ще се потопим днес в предаването "Калейдоскоп". Музикантът е роден в София, но родът му по майчина линия е от Кула. Ваканциите си като дете прекарва най-вече във Видин. От малък свири на цигулка, а по-късно и на цугтромбон. Учи в Средното музикално училище "Любомир Пипков" и завършва средното си образование с пълно отличие и медал на Министерството на просветата на България.

Успоредно с кандидатстването си в консерваторията, кандидатства и право  в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Приет е и в двете учебни заведения, в избора му надделява музиката. През 1993 г. с пълно отличие се дипломира в класа по цугтромбон на проф. д-р Димитър Момчилов, в Държавната музикална академия "Панчо Владигеров". Не забравя и правото. Успява да реализира мечтата си като завършва второ висше образование в  Юридическия факултет на Софийския университет специалност "Право", с три специализации и придобита юридическа правоспособност.

Станислав Почекански работи 14 години  като солист-водач в националната опера. От 1993 г. е преподавател по цугтромбон и камерна музика в Националното музикално училище "Любомир Пипков" - София, а от 1994 г. - асистент в катедра "Медни духови и ударни инструменти" в Инструменталния факултет на Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров". Негови ученици и студенти са награждавани многократно на престижни национални и международни конкурси. Самият той е лауреат на Четвъртия национален конкурс за камерна музика "Златната Диана" - Ямбол, 1986 г. и един от създателите на камерен ансамбъл "Академик брас". Носител е на Наградата за високи педагогически постижения от Международния конкурс за изпълнение на немска и австрийска музика “M.A.G.I.C.” - Бургас, 2001 г., 2007 г., 2013 г., 2015 г. и от Националния конкурс за инструменталисти и певци "Светослав Обретенов" - Провадия, 2014 г. През 2014 г. е председател на журито на Петия международен конкурс за камерна музика в Кавадарци, Македония. В същия конкурс през ноември 2018 г. неговите ученици печелят най-високото отличие Gran Prix. Визитката му се допълва от членство в International Trombone Association и в Historic Brass Society в Ню Йорк, САЩ. 


ДЕТСТВОТО
 "По майчина линия моят род е от Кула, но майка ми и нейният род са се преместили след войната във Видин... Всеки път с вълнение си идвам във Видин, защото тук съм израснал в летата, когато бях дете. Това са най-чистите и най-светлите години, които съм имал. Спомням си, че духовият оркестър и тогава свиреше пред Художествената галерия. Във втори клас започнах да свиря на цигулка и то не на коя да е, а на цигулката на баба ми... Тази цигулка беше някаква светиня в къщата на баба. И така започнах, първо в София, в Централния дом на народната армия. Свирих няколко години на цигулка, но този висок регистър не е най-любимото ми. Един ден видях по телевизията, вероятно е било джаз група, и казах :"Искам да свиря на  ей това! Харесва ми тембъра", а това беше цугтромбона и до ден днешен съм пленен... Той е най-близък до човешкия глас, същевременно може да пресъздава състояния, които дори гласът не може да пресъздаде. Не съм бил кротко дете, имали сме и своите щури моменти.."

ПРАВОТО
"Винаги ме питат как тази специалност кореспондира с музиката, аз винаги казвам - има изключителни музиканти, които са били юристи, за пример винаги давам колосът Борис Христов. Той обаче първо е бил юрист, съдия и след това откриват неговия талант в класическото пеене.
В музикалната академия имах щастието да се уча от проф. Александър Танев,  също юрист и превъзходен музикант. "

МУЗИКАТА
"Имах желание да се развивам като симфоничен оркестрант, започнах трудовата си дейност като оркестрант от Академичния симфоничен оркестър в Академията. Имаше много конкурси за националната опера, за филхармонията. Но един конкурс в тази 1993 година изключително много ме впечатли, аз наред с оркестрантската дейност, исках да се развивам и като педагог. Това беше конкурс за мястото на преподавател, на моя покоен вече преподавател Павел Яковчев, в музикалното училище. Кандидатствах и ме приеха, бях много млад, на 25 години. Това, което музиката ми е дала - моята ценностна система, а ми е взела свободното време, то липсва, просто го няма."  


ПЕДАГОГИЧЕСКА ДЕЙНОСТ
"Винаги съм обичал това, което правя и това е било основната двигателна сила.  С любов и изключителна отговорност съм подхождал в работата си с младите. Това е нашето бъдеще! Това оставяме след нас. Смятам, че не съм строг преподавател, моите ученици, смятат, че съм строг. Винаги, когато някой по прекрасен начин си е свършил работата, не се скъпя на похвали... Когато убедиш тези млади хора, че упоритият труд е задължителен в тяхното музикално развитие, те свикват с това. Не трябва да забравяме, че музиката  и изпълнителското изкуство е преди всичко и дисциплина."

Целият разговор със Станислав Почекански може да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Да черпим от Живата вода – Словото Божие

Днес, на Петата неделя след Пасха, Христовата Православна църква ни припомня разговора на Господ Иисус Христос със самарянката. "Иисус и отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която..

публикувано на 02.06.24 в 08:00

"Vivo Montana"- 15 години музика и страст

Днес в "Професия хоби" ще ви срещна с една група, която не се нуждае от представяне - бандата "Vivo Montana" . Поводът- днес навършват 15 години.  Групата се състои от 9 младежи, които изпълняват балканска и ъндърграунд музика с иновативно звучене. В техния репертоар присъстват елементи от български фолклор, етно, джаз, фънк и поп. Те..

публикувано на 31.05.24 в 17:09

"Някъде все още има слънце" - личния дневник на едно чешко момче

Майкъл Грюнбаум , наричан просто Миша от всички, които го познават, е само на девет години, когато нацистката армия на Хитлер нахлува в родната му Прага на 15 март 1939 г. Той не знае, че това е не просто последния нормален ден в живота му за следващите пет години, а е първия ден от една смъртоносна лудост, опитала и почти успяла да отрови света...

публикувано на 31.05.24 в 13:00

Родители във Видин предупреждават за рискова детска площадка

Остатъци от детски люлки, изгнили, счупени и липсващи седалки, заменени с ламарини от пералня. Това е реалното описание на единствената за живущите  във видинския квартал "Панония"   детска площадка в близост.  Историята на това обособено  място  за деца  не започва днес, нито вчера, нито преди месец. Историята ѝ започва преди много години, когато..

публикувано на 30.05.24 в 17:34

Инициативата "Научи, разкажи заснеми" стартира във Видин

Видинската библиотека "Михалаки Георгиев" беше домакин на съвместна инициатива, която цели да срещне изкуството с климата и екологията. Насочена е към младежи между 13 и 18 години, като Видин е едно от трите населени места в страната, в които се провежда. Срещата с младежите се състоя във видинската библиотека. Откри я  директорът Десислава..

публикувано на 30.05.24 в 15:53

Без фрапиращи нарушения в периода на забраната за риболов

Приключва периодът на забраната за риболов на пролетно- лятно размножаващи се риби. Нарушенията по време на забраната не са фрапиращи, съобщи Ростислав Василев- началник сектор "Рибарство и контрол"- Монтана към Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА). Забраната остава в сила до 15 юни за водни обекти от 500 м до 1500 м надморска..

публикувано на 30.05.24 в 15:38

Студентка по режисура в Чехия засне дебютния си филм във Видинско

Дебютният филм на Анастасия Ангелова, с тудентката по режисура в световноизвестното филмово училище ФАМУ в Прага, Чехия, бе заснет във Видин и Брегово.  Авторката, родена и израснала в Полша, сама избира за снимките България, с която я свързват семейството ѝ и хубавите спомени от летните ваканции, прекарани в страната. Освен това се надява филмът ѝ..

публикувано на 30.05.24 в 13:56