"Ние с доцент Бърдаров даваме пример с Ирландия, която губи над 1/3 от населението си в т.нар Картофена криза, началото на XX век, има масови жертви от глада. Днес Ирландия е с една от най-високите раждаемости в Европа. Може да дойде такова време при нас. Тези тенденции не е невъзможно да е преобърнат. Сега сме свидетели, че много българи се завърнаха в страната. Това се дължи на ситуацията с COVID-19, но се видя, че доста от професиите могат да се извършват от разстояние".
Демографът е съавтор с доц. Георги Бърдаров на изследването "Регионалните демографски дисбаланси в България".
"Аз също съм оптимист, защото масовото в медиите се появиха заглавия, че България умира, но аз не поддържам такава теза. Това означава, че всичките развити общества тръгват в такава посока. За съжаление, не е описан следващият етап от демографския преход. Аз се надявам да бъде с възраждането на ценностите в семейството за повече деца, това е най-важното, което може да се постигне в живота. Може нещата да се променят в тази насока".
Демографското изследване на населението у нас прави прогнози за обезлюдяване в следващите 20 години.
"Проблемът при демографските процеси е, че ако в момента нещата се случват с един интензитет, в следващите години поради натрупаните проблеми, свързани със застарялото население, тези процеси стават все по-силни. Нашата прогноза, която изготвихме, е свързана с по-бързи темпове на влошаване на демографската ситуация. Другият проблем в България не е само във вертикален аспект, т.е когато разглеждаме възрастовата структура, но и в хоризонтален - по отношение на пространствените аспекти в демографските процеси".
Северозападна България е с безвъзвратно висок интензитет на обезлюдяване, посочват двамата учени в своя труд.
"Всички показатели са с по-влошено състояние, отколкото средното за страната. През 2020 година раждаемостта е 8.5 за България, повечето общини при вас са с по-ниски стойности. Фрапиращи са коефициентите при Бойница - 2.5 промила, Кула 3.7, Макреш 2.4, Георги Дамяново 2.4, Чипровци 2.6, а най-голямата разлика се наблюдава при коефициентите на смърност. Ако сравним 2020 и 2019 година, средните стойности за страната се увеличават с 20 %. През последните години смърността се движи около 102-104 000 души, докато 2020 година имаме нарастване 20 %. Може би се дължи на ситуацията с коронавируса, но другите причини са здравната система, тъй като през пандемията хората не получиха адекватни здравни грижи. В Северозапад имаме фрапиращи стойности - Бойница 47 промила, Кула 50, Ново село 44 промила раждаемост, Чупрене 43, Криводол 30, Хайредин 32 промила и т.н. Всички тези стойности се дължат на силно застарялото население".
Доц. Илиева допълни:
"Какво означава, че населенито на Лом ще намалее с над 1/3, получавала съм такъв въпрос. Видин през 2040 година ще бъде 33 000 души. Затова искам да обясня кое е оптималното население: това, което с всичките демографски характеристики успява да запази една ефективна система. Когато имаме нарушаване на демографската система, се вижда, че трудно тези общини ще могат да се върнат към нормално състояние. В тези общини, най-влошените, няма как да получат, да имат шанс за рестарт".
Демографската криза в България започва непосредствено след началото на прехода:
"Тогава за първи път са отчетени отрицателни стойности на естествения прираст, което за учените е естествено, тъй като е част от демографския преход, който се наблюдава. Теорията е, че в неговата същност населението минава през четири етапа, а последният е отрицателен естествен прираст, намаляване на раждаемостта и покачване на смъртността в резултат на застаряването. Основният проблем за България е много високата смъртност поради силно застарялото населението. Като нива на раждаемост ние се отнасяме съвсем нормално спрямо останалите държави. Демографският преход е свързан и със социално-икономическото развитие на една държава".
Интервюто с доц. Надежда Илиева можете да чуете в звуковия файл.
Забрана на вноса на стари автомобили в България е една от мерките, предложени в актуализирания Интегриран план за енергетика и климат. Документът определя националните цели по петте измерения на плана до 2030 г. - декарбонизация, енергийна ефективност и сигурност, вътрешен енергиен пазар, както и научни изследвания, иновации и..
Посланието, което туристическият сектор в България излъчи за лято 2024 е "В България си желан". Около това се обединиха представители на туристическия бранш, държавни институции, експерти в областта на туризма, учени и общественици по време на форума "БГ туризъм - лято 2024", организиран в курортния комплекс Албена през юни. Служебният..
Красива природа, чист въздух, богата история, спокойни и усмихнати хора. Така ни посреща Челопек - едно планинско село, сгушено в полите на Врачанския Балкан. Част е от община Враца и е разположено на по-малко от 10 км от големия град. Близостта до него е предимство, казват местните . В града намират работа, а децата им ходят там на училище...
Продължава да се търси формулата за управление в българската политика. От поредните предсрочни избори ни делят редица нестандартни и екзотични предложения, целящи да съставят кабинет. Антикорупционните мерки ли са единствената възможност за преодоляване на превърналата се в перманентна криза? Статуквото дискутираме с анализатора и автор в..
В разгара на лято 2024 поредният випуск средношколци вече пое по пътя на живота. Почти половината от младите хора не виждат възможности за реализация на трудовия пазар в страната. Някои се ориентират към висшите учебни заведения, а други предпочитат работа в чужбина, заради по-доброто заплащане. Голяма част от младите хора, завършили висшето..
Ситуацията в парламента, както и като цяло за българското общество е изключително тревожна, коментира професор Вили Лилков от "Синя България" . По думите му, последните парламентарни избори не са показали път пред българското общество, а много силно раздробяване на политическия пейзаж. На този фон няма никаква възможност за съставяне на трайно..
Тежката политическа фрагментация в страната е пречка за съставяне на редовно правителство, коментира председателят на 42-рото Народно събрание и бивш председател на БСП Михаил Миков . На последните избори той участва в политическото обединение "Левицата". "Всичките опити да се състави правителство при такава фрагментация на Народното..