Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Видин отново на дъното по (почти) всички показатели за развитие

Снимка: Радио Видин


Кризата, предизвикана от пандемията, е задълбочила икономическите различия между София и останалите региони на страната, показват данните от ежегодното изследване "Регионални профили: показатели за развитие" на Института за пазарна икономика, което анализира икономическото, социалното и демографското развитие на областите.
 
Видин е областта с най-слаби показатели в сферата на доходите и стандарта на живот. Намалението на заетостта и увеличението на безработица през 2020 г. не са толкова големи, колкото в останалата част на страната, но остават значително по-неблагоприятни. 

Видинчани не са изненади от неблагоприятните данни.

"Изоставаме заради управлението - както и централното, така и местното. Всичко е на самотек, очевидно държавата не се намесва достатъчно. Само предприемаческа инициатива не е достатъчна, трябва и инициатива от управлението. Към новата власт имаме големи надежди... Причините са две: не се влага достатъчно в региона като инвестиции, а на местно равнище не се прави достатъчно".

Инвестиционната и бизнес активност са сравнително слаби. Показателите в сферата на инфраструктурата са най-ниските в страната, обясни старши икономистът Зорница Славова.

"За десета поредна година правим този алманах на регионалното развитие. Събираме много данни от НСИ, от Министерството на здравеопазването, събираме всички данни от общините. В тазгодишното издание събираме 66 общо индикатора, които варират в зависимост от наличините данни. Опитваме се обхванем социалното и икономическото развитие на областното ниво. Имаме шест категории в икономическото - инвестиции, БВП, доходи, местни данъци и такси, администрацията как се справя. Другата голяма част е в социалното развитие, където фокусът е образование, здравеопазване, демография, култура. В доста индикатори се вижда отражението на кризата, но не се вижда сближаване между областите. Разликите са огромни между столицата и всички останали. Видин отново е с най-ниски местни данъци. Община Грамада в цяла България е общината с най-ниски данъци. Видин отново, за съжаление, е на едно от последните места по доходи".

Видин остава областта с най-неблагоприятна демографска картина в страната и през 2020 година. Броят на преподавателите в основното и средното образование се повишава и през 2020 година и за първи път от три години е по-висок от средния за страната. Броят на общопрактикуващите лекари продължава да е сравнително висок, но здравеопазването в областта страда от недостиг на лекари специалисти и на легла. Въпреки слабата и намаляваща натовареност на наказателните съдии в област Видин бързината на правораздаване е ниска. Сравнително ниският дял на населението в градовете обяснява относително ограничения дял на свързаността с обществена канализация.

"Във Видин интересно е здравеопазването - има малко на брой болници, няма специализирани, обаче в същото време относителният брой на общопрактикуващите лекари е висок, но няма специалисти. Видин е една от областите с най-засегнато население от кризата. Здравеопазването страда. При възрастното население смъртността от COVID-19 е най-висока. НСИ събира данни за продължителността на живота, за три години са. Към края на 2020 година българинът е загубил 3 месеца от продължителността на живота си, а във Видин тази разлика е най-голяма. Най-голямото намаление на продължителността на живота е при вас, година и два месеца от живота си. Данните за 2021 година показват ниски резултати при НВО и матурите".

Видин остава областта с най-неблагоприятна демографска картина в страната и през 2020 г. Коефициентът на естествен прираст намалява бързо и достига най-ниската си стойност от –21,9‰ (при –9,5‰ в страната). Същевременно обаче 2020 г. е първата година от поне две десетилетия, в която областта успява да привлече население. Коефициентът на механичен прираст е 2,1‰. Продължителният период на бързо застаряване на населението се изразява и в изключително неблагоприятната възрастова зависимост в областта. Съотношението на населението на над 65 години към това на 0–14 години достига 251,2% (при 150,6% в страната), а към това на 15–64 години – 51,5% (при 34,1% в страната). Делът на градското население е сравнително нисък и през 2020 г., а гъстотата му – почти двойно по-малка от средната за страната.

Монтана е сред областите с най-ниски доходи и стандарт на живот, което предопределя и високия дял на бедност в областта. Икономическата активност в областта отбелязва най-големия ръст в страната, но нарастването и` е съпроводено едновременно от най-значителния в страната ръст на заетостта и на безработицата, въпреки че коефициентите им остават значително по-неблагоприятни от средните. Инвестиционната активност в областта е сравнително слаба, но усвояването на европейски средства – относително високо. Монтана е с най-нисък дял на автомагистралите и първокласните пътища. Усредненото ниво на местните данъци в общините от областта е второто най-ниско в страната. Самооценките на местните администрации за развитието на електронното правителство продължават да изостават. Продължаващото застаряване на населението в страната е особено видимо в област Монтана. Резултатите на учениците са изключително ниски и през 2021 г. 

Враца е една от двете области, в които брутният вътрешен продукт на човек от населението се свива през 2019 г. Същевременно обаче заплатите и доходите в областта продължават да нарастват и ръстът им е по-висок от средния. Показателите на пазара на труда поставят област Враца в неблагоприятно положение. Предизвикателства пред местния пазар на труда остават сравнително ниско образованата работна сила и застаряването на населението. Икономическата и инвестиционната активност са сравнително слаби, но обемът на произведената про-дукция продължава да нараства. Целият район се представя слабо по показателите, измерващи инфраструктурното развитие. Усредненото ниво на местните данъци в общините в област Враца е сравнително ниско и през 2021 г.

"Във Враца и Монтана ситуацията с образованието е идентично, даже резултатите при матурите са по-лоши. Това, което е, че Видин винаги си е на опашката, винаги е най-бедната област. Демографията е най-бързо намаляващата. Бързо се изселват хората, смъртността е огромна. За 10 години, гледам данните, населението е намаляло с над 18 %".

Неглижирането на проблемите на Северозападна България превърнаха Видин в област, в която е невъзможно да се инвестира, обясни евродепутатът Радан Кънев.

"Многократно съм бил във Видин, познавам хората и проблемите. Лошото е, че най-малко 10 години говорим едно и също. Доверието на хората започва да се изчерпва, когато слушат същите послания без резултат. Основната причина да е така, че България не изразходва според принципите, според задължителните правила на ЕС, европейските фондове за регионално развитие. Смисълът на европейското финансиране е стандартът на живот, качеството на живот, шансовете пред младите хора, да се изравняват. Това е смисълът на думата кохезия. В България се вижда обратното: най-бедните, най-изоставащите, получават най-малко. Разликите вместо да намаляват, всъщност се увеличават. Сегашната ситуация е критична: образователните перспективи, демографската картина и достъпът до здравна грижа правят целия Северозапад и особено Видинска област трудни за инвестиции. Човешкият потенциал е започнал да се изчерпва, видимо е. Няма как без публично финансиране, без ангажиментът на държавата, без европейския бюджет, тази тенденция да бъде пречупена. Скандално е, че дори в Плана за възстановяване, включително в Оперативните програми, една наистина ЖП връзка от София през Враца, та до Видин, не е предвидена. Още по-важна е инвестицията в образованието".

Как се отрази втората година от световната пандемия на видинския бизнес?

"Да, и нашите наблюдения показват, че ситуацията с бизнеса тук не се е подобрила. Ние никога не сме били добри в сферата на икономическото развитие. Демографската характеристика на нашия регион е много лоша, застаряващо население, болно население. От друга страна, липса на инвестиции, дали български или чуждестранни инвеститори. Това се отразява негативно на икономиката, а в съчетание с пандемията от COVID-19 и всички лоши икономически последствия, които тя имаше - при нас става още по-лошо. Забелязваме от нашите партньори, които работят в сферата на хотелиерството и ресторантьорството: зеленият сертификат буквално се отрази фатално върху техния бизнес. Отново затвориха врати, единици от заведенията и хотелите работят. Опитват се да си задържат персонала благодарение на програмите, които Агенцията по заетостта отново е активирала. Съчетанието на зелен сертификат с изключително ниското ниво на ваксинация  в нашия регион води до тежки последици за който и да е бизнес. Отделно виждаме, че в момента програмният период, който трябваше да стартира 2021 година, все още не е стартирал. Тези бизнеси, които най-добре се развиваха в нашия край, в момента затихват", посочи Камелия Лозанова, председател на УС на Агенцията за регионално развитие с бизнес център - Видин. 

Докато няма децентрализация, която да насочи повече ресурс на местно ниво, общините ще са безсилни, на мнение е Лозанова.

"Много бих се радвала това да се случи - новата власт да обърне внимание на региона. Аз познавам човека от миналата власт, който не позволяваше да се мине на децентрализация. Основният мотив тогава беше, че ще има голяма злоупотреба на евросредствата. За мен децентрализирането на всяка помощ, били то от ЕС или от държавен бюджет, би било много полезно. Колкото и малка държава да сме, различаваме се по региони драстично. Не стопроцентова, естествено че трябва да се движат националните програми и мерки, оперативните програми трябва да работят на национално ниво. Ако регионите разполагат, било то кметове или на ниво областен управител, ако по-малките региони разполагат с възможност сами да определят как да се инвестира, това би било голям плюс. Никога не е късно да се започне политика за възстановяване на определен регион, ако е интелигентно и разумно създадена. Един от ходовете, които са полезни за нашия регион, е пътят, тази скоростна отсечка, но чудно защо не заслужихме магистрала. Тази скоростна отсечка ще даде живот. Където има път, има бизнес и икономика. Един такъв малък ход ще даде глътка въздух. А започне ли се целенасочена политика - за създаване на иновативни бизнеси, би могло да се създаде политика и за насърчаване на младите хора. Да ги привличаме, да ги върнем, да ги задържим".

Младите са бъдещето, подчертя тя.

"Трябва да създадем адекватна ситуация икономическа и всякаква възможност за кариерното им развитие. Младите деца в момента работят основно в кол центрове, в офиси и филиали на големи компании, които са чужди, а и свързани с възможност, която не допринася нищо за България. Трябва да развием производството си, трябва да видим какво прави програмата за развитието на селските райони в селските райони. В момента не действат адекватни мерки за подпомагане на земеделите и животновъдството, а България традиционно е такава държава. 

Видин е областта с най-слаби показатели в сферата на доходите и стандарта на живот. Брутният вътрешен продукт на човек от населението нараства и през 2019 г. (до 8,7 хил. лв.), но през последните две десетилетия разликата със средния за страната се увеличава все повече. Работната заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение се увеличава по-бързо от средната, но също е сред най-ниските в страната (след тази в област Благоевград). Средногодишният доход на лице от домакинството през 2019 г. пък е 3,4 хил. лв. (при 6,0 хил. лв. в страната) и е най-ниският в страната. Тези тенденции предопределят високото ниво на бедност в областта. През 2019 г. делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, е 35,0% (при 22,6% в страната), а на населението, живеещо с материални лишения – 31,0% (при 19,9% в страната).


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

С какви послания и амбиции тръгват към предизборната кампания политическите сили?

На 9 юни ще отидем до урните за поредните предсрочни парламентарни избори и за народни представители в Европейския парламент. Официално предизборната кампания ще започне на 10 юни, но неформално тя стартира веднага след като падна кабинетът Денков. В последните дни сблъсъците между основните парламентарни сили са фокусирани върху служебния кабинет на..

публикувано на 23.04.24 в 12:08

Енергиен преход към чиста енергия при конкурентни цени

Сигурността и достъпността на енергията са важна предпоставка, за да имаме конкурентна европейска индустрия. Това заяви председателят на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България Васил Велев на конференция на тема "Устойчива и ефективна енергийна система за стабилна и сигурна икономика", която се проведе в София. Проявата беше..

публикувано на 22.04.24 в 16:05

Информационен портал подкрепя развитието на енергийните общности

Българските граждани вече могат да използват информационната платформа "Енергия за гражданите в България" , насочена към подпомагане на развитието на енергийните общности . Платформата е резултат от близо 3-годишна работа на европейския проект SHAREs. За България тя се изпълнява от Черноморския енергиен изследователски център, а координатор е..

публикувано на 22.04.24 в 16:03

Жителите на село Вещица искат параклис

Село Вещица ни посреща със свежест, чистота, зеленина и песен на пойни птички .  Това е населено място, което не може да бъде забравено. Първо поради името си, което е наистина необичайно и второ, когато дойдеш в него, оставаш завинаги запленен от прекрасната природа. Чистота, спретнатост, свежест струи от накацалите къщички. Макар и семпли, те..

публикувано на 19.04.24 в 12:00
Красимир Георгиев

Красимир Георгиев: Трябва да се промени философията на законодателството ни

България вече няма да бъде една от двете страни в Европа с максимално допустима скорост на движение от 140 км/ч по магистралната мрежа.  Скоростта по аутобаните ще бъде свалена до 130 километра със закон.  В правителствения законопроект се предвижда въвеждане на наказания за нарушаване на средната скорост.  Възможно ли е да се намали пътнотранспортният..

публикувано на 18.04.24 в 11:00

Звуци в тишината: Изчезващата роля на предмета "Музика" в училище

Спокойно можем да кажем, че музиката е една от основите на човешката култура. Още откакто хората са блъскали с кости по земята и по камъните, създавайки ритъм, тя е била олицетворение на общността и чувството за споделеност. Още оттогава човечеството е било наясно с това какво е музиката и какво носи тя, но в днешни дни изглежда, че това разбиране..

публикувано на 17.04.24 в 11:00

Един от трима съвременни българи би защитил родината във военен конфликт

На фона на няколко сериозни военни конфликта, дори близо до нас, едва 30% от българите заявяват, че биха се били за страната си, ако има война . 42% не биха, а останалите от запитаните се колебаят и не знаят как да отговарят. Ние се нареждаме по-близо в нагласите си до западните европейски държави, отколкото до източните. Това показват резултати от..

публикувано на 16.04.24 в 12:40