Съдбата на съветския монумент, извисяващ се в сърцето на България, отново породи политическо и социално напрежение.
На дневен ред се открои познатият сблъсък, който не утихва през годините.
Неосъществяването на декомунизацията ли е причината за постоянния конфликт по оста русофилия-русофобия?
Можем ли да изпитваме братски чувства към империя, чиито лидер обяви родината ни за неприятел?
С манталитет, който не е изчистен от лъжите, и народопсихология, в която дълбоко заляга робската психика, ли можем да си обясним русофилията?
Темата дискутираме с историка д-р Александър Стоянов.
Радио ВИДИН: Исторически погледнато оправдана ли е тази любов, която редица наши сънародници изпитват към днешна Русия, според мен лично една деспотична страна. Ако позволите, тъй като и аз съм историк, но на мен ми се струва, че това е стокхолмски синдром, с извинение.
"По принцип лошото е, че ние като народ не сме достатъчно узрели, за да направим адекватно разграничение между няколко неща. Първо - режимът на Путин, който управлява Русия в момента, второ - Съветският съюз, който съществува до 1991 година, и на трето място - Имперска русия, която фактически участва в процеса по освобождаване на България от османска власт. Това са три отделни държави. Същевременно ще ми се искрено да не слагам знак за равенство между Путин и Русия, защото в Русия все пак съществува една така доста стабилна общност, фактически те се явяват дисиденти - хора, които са различни от него. Аз винаги съм много предпазлив, и Вие, надявам се, като историк, ще се съгласите, че трябва да сме предпазливи между това да слагаме знаци за равенство между цял народ и някаква политическа върхушка. За съжаление, българите, нашата откровена историческа неграмотност, ни пречи като народ ясно да разграничим тези три субекта - СССР, съвременна Русия и Имперска Русия. Също така ни пречи да разграничим външнополитическите интереси на тези държави от някакви такива чисто народностни сантименти, които някаква част от руското общество действително може да изпитва. При освобождаването на България от османска власт обикновеният руски войник най-вероятно действително е бил движен от някаква идея за помощ на славянския брат, но това не може да ни кара ние да се отнасяме по същия начин към намеренията и идеите на руския политически елит. В крайна сметка държавният елит винаги си гони едни много по-големи интереси. Когато говорим за една такава държава като Русия, то България по-скоро е една второстепенна част от тези интереси. Вече пък някакво специално преклонение, което българите изпитват към Путиновия режим конкретно, то това според мен е едно вредно наслагване в нашето мислене, което се получава от деформациите в политическите ни и социални възприятия, които са се получили вследствие на 45-те години комунистически и тоталитарен режим, както и на доста неадекватните промени, които се случват в мисленето на българите след 1990 година. Тоест този преход, за който все си говорим, който реално погледнато в рамките на вече тези 34 години, които минават, реално не се е стигнало нито до лустрация, нито до адекватно заклеймяване на тоталитарния режим. Много голяма част от българското общество продължава да живее с една сляпа вяра в това, че някакви такива диктаторски форми на управление са по-ефективни от една демокрация. Голямата причина за това може да е и че българинът като цяло е доста ленив по отношение на своите социални и политически отговорности. За нас като една нация, която дълго време, даже по-скоро почти никога не е имала демократично управление, навикът да прехвърляме отговорността на някой друг, който да ни управлява, е много голям".
Радио ВИДИН: В момента се демонтира прословутият паметник, който стърчи в сърцето на София. По темата се изказват много хора, но голяма част от тях, мисля си аз, не са напълно запознати с контекста, в който е създаден този монумент. Български или съветски е, нека да уточним какво казва историята.
"Технически погледнато този паметник не може да бъде български, тъй като той е създаден с цел да отбележи, да почете завладяването на България от Червената армия. Защото те естествено в годините на комунизма, защото това не е и социализъм, то дори не е и комунизъм, по-скоро е тоталитаризъм, но в годините на този тоталитарен комунизъм - 1949 година се създава проектът за построяването на такъв паметник в центъра на София, съответно между между 49-а и 54-та е реализиран. Идеята е, че това реално е монумент, който комунистите го представят като паметник на армията-освободителка, само че тук си задаваме въпроса, от какво всъщност има да ни освобождава Червената армия? Отговорът е, че Червената армия освобождава България от нейното суверенно правителство, от нейния държавен резерв и впоследствие наложените от комунистите от Червената армия комунистически марионетки в България освобождават страната от нейния интелектуален, социален и икономически елит буквално. Те ликвидират огромно количество хора, било то физически да ги ликвидират, било то като им изземат цялата собственост и ги обрекат на едно жалко съществуване в статуса на изгнаници вътре в собствената си държава. Така че от тази гледна точка този монумент няма нищо общо с българското историческо наследство, защото единственото наследство, което реално чества, е една диктатура, едно унижение, едно окупиране на българската държава от Червената армия. Да не забравяме, че Съветският съюз обявява война на България едностранно. България никога преди това не се е намирала във война със СССР, ние дори, когато Съюзът ни обявява война, ние вече сме предприели стъпки по излизане от Оста, ние сме обявили неутралитет няколко дни по-рано. Нападението върху България идва, защото СССР се страхува, че българите, обявявайки неутралитет, могат да бъдат привлечени в сферата на влияние на Великобритания и САЩ. Сталин все пак много държи тези разпределения, които са си направили с Чърчил, да се случат. С цел да не изпусне България, СССР и обявява война едностранно и я окупира. Да издигнем паметник на Червената армия в центъра на София е все едно да издигнем паметник на османците в центъра на Търново".
Радио ВИДИН: Ако погледнем другата гледна точка, това, което се случва в момента, хора го определят като фашизъм. Вече е откровено противно. Демонтирането на паметник не означава фашизъм.
"То е нелепо, защото това са хора, които в голяма степен не осъзнават какво защитават. Оставам настрана няколко историци, които трудно бих искал да наричам колеги, защото ми се се ще да не съм колега с хора, които разсъждават за миналото по този начин. Като изключим тези, които имат някакво образование и със сигурност имат и съответната идеологическа подплатеност да твърдят нещата, които твърдят, масата от хората, които се изказват в подкрепа на Паметника на съветската армия, са откровено казано исторически неграмотни. Тук става въпрос за хора, които нямат реална представа за миналото, които живеят в някакви измислени сюжети, които доста успешно БКП прекарва през образователната система в продължения на десетилетия. Ние в момента сме свидетели на гнилия урожай от плодове, които тоталитарната образователна система в България дава. Реално погледнато в деформациите на социалното и политическо мислене на българина. Тук не може да става въпрос за никакъв фашизъм. Защото в крайна сметка фашизъм ли е било, когато хората от БКП са унищожавали паметници на българските национални герои след 44та година? Да си припомним, че това са хората, които твърдят, че Христо Ботев е бил комунист, но за сметка на това унищожават негови паметници и обричат на тормоз и терор наследниците му, както и наследниците на Вазов, на Левски. Тук става въпрос за абсолютно антидържавно и антибългарско поведение от тези хора, а сега същите тези хора излизат да обясняват демонтирането на паметник на някаква армия, която дори вече не съществува... когато е съществувала, тя е донесла на България единствено разрушение и нищета. Колеги от БНТ бяха пуснали един филм, който показва, че над 140 милиарда тогавашни лева струва на България двугодишната и окупация от СССР. С документите, които са изнесени, стотиците хора, които са избити като проява на едно безчовечно отношение от един окупатор - това са нелепи неща, направо е гнусно да се твърди, че махането на този паметник било някаква форма на фашизъм. Аз мисля, че те не осъзнават тези хора, които говорят, какво значи фашизъм изобщо. Това са хора, които не правят разлика между режимите на Мусолини и Хитлер. Това са хората, които твърдят, че в България имало фашистки режими. То е просто нелепо. За съжаление, тези исторически неграмотни хора са изключително шумни. За съжаление, липсата на адекватна историческа култура в българските медии позволява безкритичното разпространяване на подобни твърдения. Това само показва колко незрял като цяло е народът ни по отношение на тълкуването на миналото си и то даже не на далечното, а на относително близкото си минало. Все пак още има живи хора, които са били свидетели на тези събития".
Радио ВИДИН: Вие сте в образователната сфера, учител сте. Как можем да се преборим с наследството на това тоталитарно образование, което е промило мозъците на поколения българи?
"По принцип подходите са няколко. На първо място става въпрос за едно ясно определяне на учебните планове, на учебното съдържание, какво трябва да се говори, как трябва да се говори, какво трябва да пише в учебниците. Тази работа до голяма степен е свършена. Проблемът е, че голяма част от кадрите, които изнасят образованието на гръб в момента, както и голяма част от родителите на децата, които ходят на училище в момента, са хора, които са общо взето закърмени с тоталитарното образование. Буквално много голям процент от хората, родени между 1959 и 1979, са двигатели на политическите и социални процеси в България, много голяма част от тези хора всъщност са добре развит развит продукт на това тоталитарно мислене. В този смисъл не можем да очакваме бързи и светкавични резултати. Тук става въпрос за една система работа, благодарение на която в крайна сметка да започне постепенно да се променя, ако щете, дори наративът, който излиза в общественото пространство. Трябва да се следи все пак внимателно и учителите какви неща говорят. Какъв е смисълът да ти пише в учебника, че комунистическият режим е престъпен, ако учителят в класната стая застава пред децата и почва да им обяснява как бозата била 6 стотинки, а армията ни била 180 хиляди човека и целият свят се страхувал от България по времето на комунизма, а сега демокрацията какво ни била отнела... Това е проблемът. На чисто институционално ниво ще наложиш някакви неща, но когато тези неща на локално ниво - в класните стаи, във вестниците, в социалните мрежи, децата биват заливани с онази остаряла вече и неадекватна гледна точка, то тогава какъв е смисълът от големите промени, ако те не могат да бъдат имплементирани на местно ниво? Това е едното нещо. То е свързано първо с по-адекватната подготовка на учителите по история, по-адекватният мониторинг на държавата за това какво реално се преподава в класните стаи. В крайна сметка ние имаме официалните решения на българския парламент, които обявяват тоталитарния режим на БКП за престъпен. Това някак си се пропуска да се обяснява, а трябва. Информационни кампании трябва да се водят. При такива останали съществуващи все още комунистически паметници следва да бъдат поставени адекватни информационни табели. Такива, които реално не са носител на българското историческо наследство, както е паметникът на съветската армия... те просто трябва да бъдат премахнати. Премахват се на много места по света".
Радио ВИДИН: Предполагам обаче Ви е позната гледната точка, която редица хора използват за аргумент: че подобни паметници имало в САЩ, в Братислава и т.н.
"Съгласен съм, но това, че подобни паметници има на разни места, какво трябва да означава? Аз се сещам за разни неща, които ги има в други държави, но пък тук ги няма, за добро или за лошо. Защо трябва въобще да оправдаваме собственото си социално и политическо развитие с другите държави? Това е много характерна в наратива на точно тоя тип хора, които... това са хората против ваксините, които подкрепят руската война в Украйна, хората, които смятат, че демокрацията ни е отнела всичко. Много е интересно, те са една еднотипна група от хора, на които едно от основните средства, с които обичат да говорят, е като променят темата. На английски това се нарича whataboutism - т.е. не оспорваш твърдението на своя опонент, а се опитваш да пренасочиш разговора "ама виждате ли, че еди-къде си било еди-как си, ама руснаците нападат Украйна, но щото американците нападнаха еди-кое си"... Това е много характерен подход, който е абсолютно... евтино изместване на вниманието. Това, че в Братислава или в Полша имало паметници - хубаво, ама това са държави, в които това сляпо подчинение и преклонение към това минало и към сегашния деспот в Москва просто не съществува. Това са народи, които са достатъчно зрели, за да си дават ясна представа за своето минало и за ролята на Съветския съюз в това минало, а ние не го правим. Ако имахме едно пълноценно общество, което ясно си дава сметка за това какво зло представлява комунизмът, то тогава - хубаво, нека оставим паметниците като напомняне какво лошо е било и как то не трябва да се повтори. В България паметниците не присъстват като напомняне за миналото зло, а се превръщат в обект на преклонение на някакви хора с изключително деформиран начин на мислене. От тази гледна точка - в името на благото на собствения ни народ тези монументи трябва да бъдат премахнати и затворени в някакви музеи, където да изпълняват функциите на напомнящи паметници. Едни държави като Литва и Латвия имат цели паркове такива с изоставени стари паметници на Ленин, където ако някой много му липсва да види монументите от комунизма - да иде да разгледа".
Радио ВИДИН: Даже засякох в социалните мрежи, които, за съжаление, често са сборен пункт на хора с ограничено мислене, призиви за махането на паметника на Рейгън.
"Да, това беше много характерно. Аз си позволих един път да коментирам под една такава публикация, ще го кажа и пак: помагайки изключително много за унищожаването на Съветския съюз, Роналд Рейгън е направил много повече за България, отколкото голяма част от комунистическите другари, които са ни управлявали 45 години. Ние със сигурност има за какво да му отдадем благодарност. Дори само заради това, че е помогнал за унищожаването на Съветския съюз, Роналд Рейгън заслужава да има свой паметник в България".
Радио ВИДИН: Защо не се извърши лустрация в нашата страна?
"Лустрация в нашата страна не се извърши поради простата причина, че хората, които трябваше да я извършат, са същите, които трябваше да бъдат лустрирани. За разлика от други посткомунистически държави в Европа, като Полша и Словакия, които Вие дадохте като пример одеве, в България властта не се е сменила. България и до ден днешен продължава да бъде управлявана от абсолютно същия политически елит, който е управлявал и преди 89-а година. Ние фактически нямаме нов политически елит, който да се е появил след 80-те години на базата на някакви дисиденти, както е в Полша - Лех Валенса, примерно. Тук просто не се случва това нещо. В България единствените дисиденти са фалшиви. Ние имаме някакви дисиденти, но тези, за които реално се говори като за дисиденти, в голямата си част не са такива. Нали, хора, които в крайна сметка са вербувани от ДС още преди 89, а след това биват изкарани на преден план като реформатори, хора, които ще променят реда... или хора, които ден преди да започне новата им политическа кариера са си пазили партийните книжки... нали помним как премиерът Борисов се похвали, че още не е изхвърлил своята. От тази гледна точка - каква промяна да очакваме? Тя тази промяна не се е случвала в политически смисъл. Всякакви промени в България след 90-а година се случват въпреки политическата система, а не благодарение на нея. Те се дължат най-вече на икономически фактори, както и на факта, че огромна част от българското население или избяга в чужбина, или отиде и видя достатъчно добре разни работи и връщайки се тук - донесе някакви промени. Вече засилените контакти с цивилизования свят, на които дори другарите не могат да се противопоставят, защото това не е Северна Корея, че да сложиш режим на информационния поток, или пък Русия, та в крайна сметка ние с този свободен достъп до света - това е нещото, което донесе реално промените в България. В никакъв случай политическата система в България не предполага никаква адекватна промяна. Напротив - тя пречи на тази промяна по всякакъв начин".
Радио ВИДИН: Това ме подсеща, че г-н Борисов, който сега е за премахването на ПСА, преди 10-15 години беше награден като негов пазител.
"Те в крайна сметка ГЕРБ управляват София от 2005 година мисля, ако вече не се лъжа, вече започвам да забравям и аз колко станаха. Градът е в техни ръце близо 20 години. Ако искаха да го махнат този паметник, щяха да са го махнали сто пъти. Да не говорим, че минавахме през такива периоди, в които ГЕРБ имаха и абсолютната политическа власт. Тоест не можеш да кажеш, примерно, че кметът е бил техен, а правителство не, та затова не се е махнал паметникът. Видя се, че тук става въпрос за политически интереси. В крайна сметка единствената причина този паметник да продължава да съществува до момента беше опитът на България да играе едновременно приятел и на Запада, и на Русия. Хем искаме да сме приятели със Запада, за да им взимаме парите от еврофондовете, хем искаме да сме приятели на руснаците, за да можем да купуваме евтин нефт и газ от тях. Само че това, което ние купуваме от руснаците не е евтино. Ние купуваме много по-скъпо от всички други техни приятели от Източна и Централна Европа благодарение на едни договори, които Румен Овчаров подписваше, за което хората удобно са забравили, защото в България всичко се помни по три дни. Ние в желанието си да обслужим абсолютно всички външни интереси, които са концентрирани в нашата държава, просто не ни остава време за нашите собствени. В резултат от което от дипломатическа гледна точка нашата държава е пълно посмешище. Просто е несериозно как тази държава няма адекватна външно-политическа доктрина и такава не е изградена изобщо през последните 34 години. Тоталитарна България по време на Народната република е имала външно-политическа доктрина: винаги със Съветския съюз във всичко. Нали, поне някаква доктрина е имало... Принципно се е знаело, че каквото и да правим, трябва да го правим по този начин. В момента всичко е останало тотално на самотек. За съжаление, проблемът е, че концентрираното усилие за унищожаване на българския народ като самостоятелна единица по времето на комунизма е наследено от тотален хаос. Хаосът, който наследява комунизмът, пълното безвластие и липсата на контрол, в крайна сметка превръщането на комунистическия елит в политически и икономически елит през Прехода, водят до това, че в някои отношения в очите на хората комунизмът наистина изглежда по-подреден от сегашната епоха. Наистина тогава всичко е било институционализирано, особено краденето и репресиите. В момента фактически липсата на институции, липсата на адекватна политика, липсата на яснота ние с Европа ли сме или против Европа, водят до това, че фактически в момента изглеждат много по-хаотично, отколкото са били. Тъжното нещо, което българинът не забелязва, че в момента България е три пъти по-богата, отколкото е била през 1981. Това нещо се е случило благодарение и единствено и само на българския народ като народ, но не и на българските политици".
Радио ВИДИН: На мен ми става изключително неприятно, защото, от една страна, русофилията би трябвало да означава чувство към руската култура, но пък се съмнявам, че голяма част от тези хора са особени запознати с нея. Патриотизмът в България се разбира като някаква сляпа любов към режима на Путин, не толкова към Русия даже.
"Един от големите проблеми е, че ние не знаем какво означава патриотизъм. Хората, които са русофили, слепи, да, аз даже бих ги наричал русороби, защото това не е русофилия. Русофилия е да харесваш руската култура, литературата, киното, балет, музика, но това сляпо путинофилство, което тези хора... това не е патриотизъм. То не може да бъде патриотизъм. Патриотизмът няма нищо общо с любовта към чужди държави. Патриотът не може да поставя чужди държави на първо място. За съжаление, също както демокрацията, социалдемокрацията, и промените в България бяха отвлечени от БКП след 90-а година. Нали, както всички свидетелства показват, че общо взето всички политически сили, които съществуват в момента, са създадени като политически проекти от старата комунистическа партия, това е факт. По същия начин и патриотизмът в България след 90-а беше отвлечен. Реално тези партии, които се представят за патриотични, те не са патриотични. В партии като Възраждане, ВМРО, Атака - там няма много патриотизъм, но пък има много хора с другарско минало и другарско мислене. Нищо патриотично няма... Партията загуби пълната си власт над България, но я замени с лъжите, които успя да накара българите да повярват. Лъжата, че преходът не си струва. Лъжата, че демокрацията е по-слаба и по-нищожна и по-неефективна от комунизма и лъжата, че това ти да се прекланяш пред едно изфабрикувано историческо минало и пред една чужда държава, е патриотизъм. Комунистите, ако трябва да бъдем честни, са изключително добри в това да пробутват лъжи на населението. За съжаление, българското население продължава до ден днешен сляпо да вярва в абсолютно всички лъжи, които са му повтаряни още от 45-а година".
Радио ВИДИН: Къде е мястото на ПСА?
"Паметникът, както и други такива подобни, мястото им е в музей. Аз в никакъв случай не казвам, че той трябва да бъде претопен, унищожен и заличен, но той трябва да бъде поставен някъде. Ето, има Музей на социалистическото изкуство. Нека го изложат там. Хората да отидат да видят какви неща са се случвали. По същия начин, по който в разни заградени музейни пространства в Италия, например, се пазят паметници от времето на Мусолини, за да се види какво е било тоталитарното изкуство по времето на фашисткия режим. Мястото на комунизма е в музеите, то трябва да остане в миналото и там да си седи, с ясно написани табели "Хора, комунизмът е опасен". Нали, то буквално трябва да пише "Опасно за живота" така, както на електрическите табла. Мястото на всички комунистически паметници е в музея - с големи, ако трябва да ги направят светещи, предупредителни табелки, с ясна информация защо и как е създаден, от кого е създаден, с каква цел. Това е единственият адекватен начин. Голямата грешка, която в Западна Европа се допуска, особено по отношение на националсоциализма, е че такива режими се превръщат в тема табу. Не говорим за тях и те все едно ще изчезнат. Проблемът е, че когато не говорим за тези режими, когато не ги наричаме с истинските им имена, ние допускаме по този начин хора, които биха могли да се поинтересуват от тези режими, да си създадат абсолютно грешна представа, изкривена представа за тези режими. Съответно култът към тези режими да бъде възроден. Комунизмът не трябва да бъде забравян, той трябва да бъде прибран така, че да се вижда ясно - в някаква витрина в музея, да върви непрекъснато с посланието "това се провали, това беше зло, това не трябва да се повтаря". Трябва да бъде обяснено защо е било зло, защо се е провалил. Ние не трябва да забравяме комунизма, трябва да го изучим и да го затворим в миналото, но така че всички бъдни поколения да могат да го гледат през цялото време и да виждат какво не е било наред, за да може историческите грешки да не бъдат повтаряни. Ако ги унищожим, заличим, опитаме се да забравим миналото, рискуваме след 15-20-30 години да се появят едни нови другари, които да ви лъжат как изземането на земята в ползата на държавата ще спаси икономиката, как плановата икономика е бъдещето, как една партия трябва да доминира всички сфери на социалния живот, как учебниците по история трябва да бъдат само едни, защото не може да се допускат алтернативни гледни точки и плурализъм в образованието... Тогава сме обречени през 2045 година да преживеем нов комунистически режим и да се въртим в кръг".
Гостуваме на село Георги Дамяново , част от най-малката община в oбласт Монтана , която има 13 населени места, като общинският център е село Георги Дамяново. Селото се намира в живописен регион. Нина Петкова е кмет на община Георги Дамяново и е млад човек, който има желание и мотивация да развива района. Тя ни разказа повече за селото, за..
Основният закон в журналистиката е, че тя е свързана с резултат. Нейната цел е да влияе на общността и общество по най-прогресивния начин . Преди 40 години, а може би и повече, Радой Ралин в типичния си откровен и неудобен стил ни каза, че " когато журналистиката стане ялова, ражда сензации ". Вече 15 години обаче Радио ВИДИН е непоклатим..
Няма единна формула, която да ни прави по-щастливи на Рождество. Въпреки, че всички се опитваме да бъдем позитивни, изпълнението на тази задача, се оказва доста трудно. Когато сами преценим нивото си на щастие, ще открием, че не сме съвсем доволни от резултата. Как обаче да сме по- щастливи на празника? Има ли нещо, което очакваме с..
Като трудна и интересна определи 2024 година областният управител на Видин Ани Арутюнян: "Имахме наистина много трудна година и в международен, и в национален план. Все още нямаме редовно правителство, което да поеме отговорност за всичко, което се случва и в държавата, и в областите, и в общините. Гледам с надежда към новата година за това,..
Динамична и напрегната бе 2024 година. Такава е равносметката на народния представител от Враца от БСП-Обединена левица Андрей Вълчев: "Динамична, напрегната, с предизвикателства. Надявам се и с нова надежда за нас като общество, за държавата, за всеки един български гражданин. Надежда е думата, с която можем да изпратим 2024 година. Надежда да..
2024-та бе година на пренареждане на политическите реалности. Това коментира за "Посоките на делника" народният представител от Монтана от Политическа партия "Възраждане" Петър Петров : "Най-важното е, че изпращаме година, в която се пренареди политическият спектър. Поредната година от т.нар. очистителен период в българската политика, в който..
Дано 2025 година ни донесе стабилно и редовно правителство, за да преодолеем политическата криза. Това каза за "Посоките на делника" народният представител от Видин от Продължаваме промяната - Демократична България Любен Иванов : "Изпращаме поредната година на политическа криза, която се изразяваше в два поредни парламентарни избора и липса на..