Теодора Йовчева: Спорът за МВнР е заради институционални връзки с външните партньори

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Теодора Йовчева в ''Посоките на делника'', 15 февруари 2024 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Въпросът относно името на следващия външен министър, който раздели партньорите във властта, не е решен, но преговорите с Мария Габриел за бъдещия ротационен кабинет продължават без напрежение, обяви Николай Денков. 

От Продължаваме промяната заявиха, че не са променили позицията си за това кой трябва да бъде дипломат №1, но финалното решение ще бъде взето единствено от премиера и вицепремиера. 

Застрашена ли е страната от предсрочни избори, за каквито заговори преди седмица Бойко Борисов? 

Политическата сцена дискутираме с политолога Теодора Йовчева.

Радио ВИДИН: В момента обществото става свидетел на поредния сблъсък между управляващите (не)партньори. Защо е спорът за външното министерство? От една страна, лично според мен, ГЕРБ би трябвало да са по-силни навън, Мария Габриел има не малко връзки. От друга страна, твърди се, че ПП са подписали меморандум за съгласие Габриел или друг член на ГЕРБ да поеме този пост.

"Тук е големият въпрос за истината, защото за този меморандум или както да го наречем, за този документ само се говори и няма никаква публичност, няма никакви изяснени взаимоотношения. В крайна сметка колко анализатори го коментират този документ, без никой да го е видял... това е един от основните проблеми. Тази липса на публичност при неКоалицията/Сглобката/съвместното управление - нито едни взаимоотношения не са изяснени. Няколко пъти тази липса на яснота катастрофира в определени ситуации. Първо беше за назначенията в регулаторите, включително дори в Конституционния съд. В момента виждаме проблема при ротацията. Аз разбирам, че е напълно нормално, тъй като това е нов подход с ротацията, да имат трудности, да има неизяснени моменти, но това е маниер в това управление. Според мен този маниер се корени оттам, че не искат да се формализират едни взаимоотношения, които така или иначе текат. За Външно министерство някои анализатори смятат, че става въпрос за по-топла връзка с посолствата, която е важна за ПП-ДБ. Аз лично не смятам, че МвНР ще направи едни такива взаимоотношения по-топли или по-студени, но ще им придаде легитимен характер, имайки предвид обвиненията към тези формации относно външнополитическото влияние, партньорство и т.н. Тоест имайки външен министър би било напълно легитимно тези взаимоотношения да текат през формални разговори. От друга страна, обаче получавайки външно министерство, ГЕРБ би постигнал три неща. Първо ще има институционални връзки с партньорите, апропо аз смятам, че всички формации все пак имат някакви неформални контакти с външнополитически партньори, но в случая говорим за институционализация, по-скоро институционални връзки на един от двамата партньори в управлението с външнополитическите партньори. Според мен, ако ГЕРБ, настоявайки за това министерство, ГЕРБ-СДС значи настояват за признание за мястото си в правителството. Това правителство се създаде с аргументация за външнополитически цели, от тази гледна точка - това ще бъде признание за мястото им в правителството. Колкото и да е незначително, друга причина е и контрол върху администрацията, защото г-жа Габриел сядайки в креслото на премиера, нали, тя ще има администрацията на МС като лост за провеждане на политики. Все пак секторните политики изискват да има министерства и администрация, които да съдействат. Много министри, които са били без портфейл, са били без администрация под себе си, много често казват, че това им връзва ръцете".

Радио ВИДИН: В момента анализаторите умуват върху това, че Борисов заплаши с избори, но не трябва да забравяме, че до съвсем скоро бяха започнали едни плахи първоначално приказки, че все пак тази Сглобка може да издържи цял мандат. Според мен така и ще стане. Чудя се обаче такива ротации на 9 месеца, чести смени на МС - на пръв поглед, без да знаем как ще се отразят, но не седят добре.

"В Румъния правителството също е ротационно, но е на по-голям интервал. Засега първата ротация беше успешна, мисля през юни миналата година. В Израел ротацията не беше успешна. Там мисля, че правителството не успя да стигне до ротация. Това е някаква нова форма, за която има много малък опит и много малко знание, трудно в такъв случай можем да коментираме каквото и да било".

Радио ВИДИН: Самата ротация на 6 март има ли шанс да не се случи?

"Аз не искам да гадая. Много колеги отиват в тази насока. В българската политика всичко е предпредпоследно. Виждаме как изведнъж вървяха гладко преговорите за ротацията, но изведнъж политически лидери казват, че може да не се случи, че може да се отиде на избори. Аз не изключвам това да е блъф, не изключвам и да е реална възможност. В крайна сметка и за двете има достатъчно аргументи да се случат или да не се случат. Има аргументи да се случи ротацията- често се говори на този етап за безалтернативност на управлението. Има аргументи да не се случи - отивайки на избори, в момента няма нов играч, който да заплаши доминацията на партньорите в управлението. То може просто да се прелегитимира или да се проформатира. Има аргументи и в двете посоки. Това, което искам да кажа, е че е безопасно да се явят на избори, защото няма нов играч, който да ги заплашва. А относно самата ротация като управление - това е коалиция, която е очевидно неравна. Неравностойна е като съдържание в кабинета. Ако пресметнем чистите партийни министри - тези, които ясно знаем каква партийна принадлежност имат, ще видим, че тези на ПП-ДБ са повече, но пък ГЕРБ-СДС са първа политическа сила. Понеже е неравна тази коалиция в сили и постове, но пък негативите са равни, то би следвало от гледна точка на ГЕРБ да има компенсация в изпълнителната власт, защото логиката би била "всички потъваме, но все пак някои успяват да консумират власт".

Радио ВИДИН: Ваши колеги често се обединяват около теза, която аз подкрепям: че един от големите проблеми в нашата политика е, че представителите не умеят да представят своите действия, постъпки и ходове достатъчно добре. Това до голяма степен важи и за Сглобката. За всичките тези 9 месеца не чухме пряк отговор на въпроса, защо се стигна до този брак?

"Беше много трудно най-вероятно да се даде някакъв логичен и разумен отговор, имайки предвид изострения тон в предизборната кампания, който продължи и след края на изборите. Две аргумента бяха представени, които бяха достатъчно солидни: единият е, че трябва да се приключи с изборната спирала, а другият - че има външнополитически приоритети, по които има съгласие между водещите формации и поне заради тях си заслужава да се направят усилия за съвместно управление".

Радио ВИДИН: Минаха почти 9 месеца. Истината е, че за този период много трудно може да се постигне нещо грандиозно. Сещате се, че партиите обявиха конкретните цели, с които аргументираха създаването на неКоалицията: приемането на Бюджет, Конституцията, Шенген, Еврозона. Аз не усещам да сме мръднали твърде много. Как оценявате изминалото време?

"Ако трябва да гледаме конкретно тези четири неща, които изброихте, ако ги подредим, можем да сложим знак за изпълнено на бюджет. Има такъв приет, да. Дали е добър, дали не е - тук може да се дебатира, но е факт, че е доста щедър социално. Виждаме, че се случи и безплатното висше образование за студентите, които са приети държавна поръчка, което допреди няколко години не беше тема. Ако говорим за бюджета - да, изпълнен е. Шенген е наполовината. Тук единственият позитив е, че все пак сме в системата, най-общо казано, нататък вече може да се работи по пълното влизане. Естествено, ако гледаме начините, по които сме там - само по въздух и вода, да, наистина е несериозно. Еврозоната все още не е на дневен ред, не можем да говорим за напредък там. Конституцията можем да я сложим пак за изпълнена, защото се приеха поправки. Целесъобразността им е изключително спорна. Повечето от нещата, които си поставиха формациите за цел, в крайна сметка се изпълняват".

Радио ВИДИН: Аз съм раснал, наблюдавайки политическата сцена. Почти през целия ми съзнателен живот Движението за права и свобода носеше една мистичност: хем хората знаеха, че това е един от най-основните фактори в нашата политиката, хем бяхме свикнали на почти пълна мъгла що се касае формацията. Сега виждаме поведение от Пеевски, което е изцяло нехарактерно за ДПС. Такъв процес как може да бъде обяснен от политолог?

"Наистина виждаме изключително нов стил от ДПС. Съгласна съм, че винаги е имало мистика, винаги с особено око и се е гледало, и се е коментирало, за ДПС. Това, което казахте, е вярно. За ДПС много трудно може да се прави анализ, да се говори, защото това е много затворена партия, за разлика от други, от които можеш да вземеш интервю, с политици, за дисертация, за изследване, за които се пише много повече, по-често дават интервюта, по-често се изявяват пред медиите, с техни членове по-често може да се разговаря... при ДПС не е така. Там е доста по-затворена структура. Повечето от нашите съждения са на база на това, което просто виждаме като зрители и свидетели. Това, което много колеги изкоментираха за стила на ДПС, че е променен, това е факт. Въпросът е, че според мен това, което си струва да се отбележи, е че този стил очевидно е като стратегия. Стратегия на най-високо ниво. Зад Делян Пеевски на всички брифинги стои PR-ът на ДПС. Тоест това не е някаква негова самосиндикална проява, не е негова лична кампания, очевидно е съгласувано под някаква форма или поне одобрено или не среща съпротива от партията. Аз това бих казала - просто, нали, смяната на стила не е инцидентна. Виждаме ДПС, което много рязко се конфронтира с президента, но и президентът още през 2021 година по време на консултациите за съставяне на правителство много силно се конфронтира с ДПС, имаше такива разменени реплики между Радев и тогавашният председател (б.р. Мустафа Карадайь) относно коя е родината му, така че просто в случая ДПС отвръща на удара, позиционира се като противник, а не като балансьор. Ние сме свикнали да виждаме като балансьор".

Радио ВИДИН: Нашата политическа сцена е доста странна с всички тези трансформации. Хората, които нямат краткосрочна памет се сещат за години, в които част от управляващите сега, макар че ДПС не са официално във властта, но това бяха откровено проруски партии. Сега са евроатлантици. Много е сложен за обяснение нашият политически живот.

"Определено Източна Европа си има своя динамика, различна от тази на Западна Европа. Тук други фактори структурират партийните предпочитания на гражданите. Самите граждани имат много по-нестабилни предпочитания, често са склонни да сменят избора си, не са така родово, фамилно или по какъвто и да е начин лоялни и обременени с избора си към една партия. Тук динамиките са съвсем различни. Това, което се случва в България в момента, ако бъде гледано от европейска перспектива или от някой учен, който не е българин, той не би намерил нещо много странно. Ако го погледне чисто научно, между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС има припокриване по някои въпроси, по идеологически позиции, така че от тази гледна точка тази коалиция не е нелогична за някой, който не е запознат с местния контекст".