Георги Вулджев: Сериозната пенсионна реформа е политически непопулярна

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Георги Вулджев в ''Посоките на делника'', 23 май 2024 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Пенсиите, отпуснати до 31 декември 2023 година, ще бъдат увеличени от първи юли с 11 процента, съобщи премиерът Главчев.

 Сюжетът с увеличението, превърнал се в предизборна заигравка, който предлагаше повишението да е с 10%, по този начин остава в историята. 

Ниските пенсии продължават обаче да са сред най-сериозните проблеми на пенсионната ни система.

"Швейцарското правило" ли е най-добрият механизъм за осъвременяване на пенсиите? 

Има ли нужда от преосмисляне до основи пенсионната система или устойчивост и справедливост могат да бъдат постигнати и без радикални промени? 

Темата дискутираме с Георги Вулджев, икономист от Експертния клуб за икономика и политика.

Радио ВИДИН: Вие сте сред експертите, които многократно са заявявали, че начинът, по който функционира нашата пенсионна система, е фундаментално нестабилен. Какво означава това?

"Тази оценка, че пенсионната ни система е фундаментално нестабилна, се корени в демографските тенденции в България. Начинът, по който работи пенсионната система в настоящата и форма, поне в нейната основна огромна част, която се формира от първия държавен стълб на системата, е че пенсиите за възрастните хора идват от заплатите на работещото население. С оглед на това, че застаряването на населението се задълбочава все повече и повече, съответно съотношението на хора в старческа и пенсионна възраст спрямо хора в трудовоспособна възраст постоянно расте. Това означава, че все повече и повече хора трябва да взимат под формата на пенсии пари от все по-малко работещи. Това е фундаментално нестабилно. Просто парите не стигат. Колкото по-дълго продължаваме да следваме този пенсионен модел в настоящата му форма, с тези демографски тенденции, толкова по-малко пари ще има за пенсионери, съответно толкова по-голям дефицит ще има в системата".

Радио ВИДИН: Следователно от думите Ви разбирам, че този пенсионен модел категорично не е обективен. Защо обаче не е променян толкова години?

"Когато беше въведена тази система преди 25 години, беше въведен и втори задължителен пенсионно осигурителен стълб, в който всеки бъдещ пенсионер се осигурява на капиталов принцип, т.е всеки работещ има своя собствена сметка, от която спестява пари за своето пенсиониране. Което очевидно заобикаля целия демографски проблем, защото вече не става дума за преразпределяне на пари, а за спестяване. Проблемът е, че този втори стълб през годините трябваше да има все по-голяма роля, но това не се случи. Там вноските, които работещите хора внасят във втория стълб, в частния пенсионен стълб, са само 5 % от заплатите им. Това ниво не е променяно от въвеждането на системата, което е много ниско ниво. Освен това, има проблем и с начина, по който работят частните пенсионни фондове - тези пенсионни фондове, в които задължително влизат тези вноски. Според мен там има некачествено управеление до голяма степен, което е породено от лошата неадекватна регулаторна рамка на държавата. След като беше въведен този модел преди 25 години, понеже неговото въвеждане временно закърпи проблемите на пенсионната система, политиците просто вдигнаха ръце от него. Понеже е много сложна тема да бъде подхващана, една сериозна пенсионна реформа би отнела много дълго време. Би била по всяка вероятност политически непопулярна сред много хора. Това е причината да не се прави нищо по въпроса според мен".

Радио ВИДИН: Не трябва ли на българските граждани да бъде позволено сами да трупат реални спестявания за своите старини, а не просто да плащат за нечия чужда издръжка? 

"Да, както казах - големият проблем е, че когато се преразпределят пари по такъв социален начин от млади към стари най-грубо казано, с оглед на демографската тенденция - това просто не е устойчиво в дългосрочен план. Това не означава, че ние трябва веднага да преминем към 100 % капиталопокривен модел, т.е да се елиминира изцяло преразпределението и да мине изцяло на лични спестявания... това няма нужда да стане от днес за утре, но със сигурност трябва плавно да вървим в тази посока, трябва да се увеличи ролята на спестяванията, сравнение с преразпределението. Това впрочем е нещо, което можем да почерпим като опит от някои други държави".

Радио ВИДИН: "Швейцарското правило" ли е най-добрият механизъм за осъвременяване на пенсиите? 

"С оглед на модела, който имаме, това е един от по-добрите механизми. Той поне е обективен, ясен механизъм, всеки може да го разбере. "Швейцарското правило" за тези, които може би не знаят, е всяка година пенсиите да се осъвременяват с 50 % от нивото на инфлацията в последната година и с 50 % от покачването на средния доход в страната за същия период. Това е ясно правило, не е сложно. То внася някакъв обективен индикатор в пенсионната система, което е плюс. Разбира се, аз мисля, че може да се почерпи допълнителен опит именно от швейцарския пенсионен модел. Ние много говорим за това правило, но не говорим за останалата част от швейцарската пенсионна система, която акцентира именно върху личните спестявания много повече, отколкото върху преразпределението. При тях на практика ролята на първия и втория стълб на пенсионната система са обърнати. Те имат също първи държавен стълб, при който пари се преразпределят от работещи към пенсионери, и втори стълб, в който всеки работещ човек си спестява пари и след това като пенсионер може да тегли от тези спестявания. При тях ролята на спестяванията e по-голяма. При тях в общи линии е обърнато съотношението, те акцентират много повече на втория стълб. Това е нещо, което мисля, че нашите политици трябва да му обърнат внимание, да се опитат да реформират нашата система в тази посока".

Радио ВИДИН: Бяха ли използвани в последните седмици пенсионерите отново като предизборна тема?

"Пенсионерите винаги биват използвани като предизборна тема, това е просто неизбежно с оглед на това колко голям електорат като бройка са. Нали знаете, когато дойде предизборен сезон, винаги увеличаване на доходите, особено увеличаване на пенсиите, е любимата дъвка на политиците. Винаги се измисля някакво предложение поне от няколко партии в тази посока с цел да си вдигнат резултата на изборите. Да, същото се случи и сега. Нищо изненадващо".

Радио ВИДИН: През годините от ЕКИП сте заставали зад идеята за осъществяването на пенсионна реформа за младите. Как се приема тази идея, намирала ли е отзвук и популярност сред политиците?

"Намирала е, да, някаква популярност. Винаги, когато обясним какви са проблемите в пенсионната система и кажем, че има нужда от реформа, която да промени начина, по който тя функционира, защото в настоящата си форма системата в дългосрочен план ще нанася все по-голямо финансово бреме върху младото население. Просто е неизбежно. Математически осигурителната тежест върху младите ще трябва да се покачва, защото иначе просто няма как да се финансира системата в настоящата и форма. Това е много лошо, разбира се, за държава, която така или иначе има демографски проблем. Няма достатъчен ръст на младото население, а ти го обременяваш още повече... така само го закопаваш допълнително. Всички са съгласни, че това е проблем. Дори политици, когато им кажеш, че това е проблем, са съгласни. Може да не са съгласни относно спецификите на самата реформа, но всички казват, че нещо трябва да се направи в тази насока. В крайна сметка никой не прави. Ние, когато първоначално преди шест години започнахме темата, тогава аз се срещнах с тогавашния председател на парламентарната комисия по социална политика. Той каза, че като цяло е напълно съгласен с анализа, който сме направили и всичко е така, но едно такова предложение, което ние правим за реформа, няма как политически да мине. Единственият начин, той каза, нещо такова да се въведе, е някоя партия да го сложи като основна точка в предизборната си програма и да спечели избори с него. Той допълни, че не вижда коя партия ще го направи това".

Радио ВИДИН: Преди няколко месеца вече бившият министър на труда и социалната политика многократно заяви, че се подготвя анализ за пенсионната системата, защото намерението на властта е да я промени. 

"Тези приказки за някаква евентуална промяна на пенсионната система аз ги слушам от партиите, които дойдоха с реформистки идеи. След като 2021 година, нали, тогавашната дългогодишна формация вече излезе от властта, партиите, които дойдоха с тези настроения, говореха за това, че е необходима пенсионна реформа. За последните три години обаче не съм видял нищо в тази посока. Анализи на състоянието на пенсионната система се правят периодично от държавата. Периодично заключват, че има някакви проблеми. Периодично обаче не се прави нищо съществено. Последните съществени мерки, които се предприеха, бяха такива по-сериозни увеличения в пенсиите, които бяха през 21-22 година. Впрочем според мен само задълбочиха финансовия проблем в системата, защото се вдигнаха много сериозно и рязко пенсионните разходи, докато същевременно проблемите с финансирането на тези разходи си останаха. Нямам вече въобще никакви надежди, нали, не че нямам, защото надежда умира последна, но с оглед на това, че дори реформистки настроените политици от последните няколко години единственото нещо, което направиха, е не да реформират, а само да увеличават разходите в системата - силно се съмнявам, че в близко бъдеще нещо ще се промени".

Радио ВИДИН: Ако не греша, макар увеличенията от последните години, ние сме сред първенците в ЕС по пенсионери, които все пак са изправени пред риск от бедност.

"Да, това е така. Тези увеличения така или иначе с оглед на инфлацията, която имахме, рекордната инфлация, те частично загубиха своята тежест. Инфлацията изяде до голяма степен допълнителната покупателна способност, която пенсионерите получиха чрез тези увеличения. Все пак реалният доход на пенсионерите се увеличи, да не пропускаме това. Имаше съществено увеличие на реалния доход, при това в години, в които много хора на заплата, конкретно през 2022 година, но тогава много хора на заплата не получиха никакво увеличение, дори реалният им доход леко спадна. Този на пенсионерите обаче се увеличи. Не толкова, колкото изглежда на хартия, но все пак се увеличи. Неизбежно ще остават бедни нашите пенсионери, просто защото в системата няма достатъчно пари, няма откъде и да дойдат, освен ако не обложим с още по-високи данъци и осигуровки по-младото работещо население. Както обясних в началото на това интервю, математиката не работи. Това е грозната реалност. Политиците не обичат да казват, че няма пари за пенсии, но това е ситуацията".

Радио ВИДИН: Да погледнем към темата за еврото. Вие сте противник на евентуалната нова валута. Ще се присъединим ли към Еврозоната през следващата година?

"Не. С оглед и на това, което каза управителят на БНБ, е пределно ясно, че няма да е следващата година. Като излезе доклада на ЕК сега след няколко седмици, ще ни сложат най-вероятно януари 2026 като нова възможна дата. Аз това очаквам".

Радио ВИДИН: Казвате, че Еврозоната няма да се отрази благоприятно.

"Мисля, че като цяло плюсовете на практика са много надценени. Единственият сигурен плюс, е че няма да има разходи за превалутиране. Докато рисковете за България са много по-съществени. Първо е рискът ние да тръгнем по порочния път, по който Гърция пое, когато се присъедини, защото ние, подобно на нашата южна съседка, в наши дни все още имаме голям проблем с корупцията. Именно корупцията тогава, комбинирана с възможността политиците да теглят евтини заеми, финансирани от ЕЦБ, наду огромен балон, който срина икономиката на Гърция, доведе до обедняване на цялото население. Единствено политиците се облагодетелстваха от това. Освен това, самата Еврозона страда от структурни проблеми - дългосрочно задлъжняване на редица държави поради проблеми в икономическия им модел, което обременява всички страни-членки на Съюза... този казус все още не е разрешен".