В навечерието на Световния ден на радиото и телевизията, Българското национално радио обявява годишните награди „Сирак Скитник“ – на името на първия директор на институцията. Тази година многоезичната програма на националната медия – Радио България, е номинирана в три категории.
Радио България – в надпреварата за Голямата награда „Сирак Скитник“
Номинацията е за безспорния му принос в утвърждаването на българската култура и идентичност по света. А поводът е 85-ата годишнина от първите излъчвания на програми за чужбина от БНР (Радио София).
Всичко започва на 16 февруари 1936-та. Година след като българското радио официално стартира своята програма, в ефира се появява първообразът на Радио България. Денят бил неделен и цялата утринна програма на Радио София за първи път прозвучава в Европа, в Северна Африка и Северна Америка. В началото от студиото звучи само есперанто, но година по-късно вече се излъчват предавания на френски, немски, английски и на италиански език. Днес, 85 години по-късно, Радио България е съществен елемент от цялостния мултимедиен продукт на БНР. Многоезичният уеб сайт предлага новини и теми от и за страната на 10 езика. Радио България произвежда и разпространява специални ефирни програми за българските граждани, чийто майчин език е турският.
„85 години Радио България говори на света на неговия език, – казва Красимир Мартинов, главен редактор на Радио България. – Чрез номинацията отдаваме почит на хората, градили облика на Радио България. Защото своя отпечатък в развитието на предаванията за чужбина на БНР са оставили десетки интелектуалци, дипломати, журналисти, преводачи, редактори, звукорежисьори, музиканти, актьори. Номинацията откроява по своеобразен начин и стремежа на днешния екип на Радио България, който стъпва на традицията и на опита, но е призван така да трансформира своите послания, че те да достигнат и до съвременния дигитален човек, като същевременно предоставя качество на най-високо ниво.
Предстои ни етап на дигитална трансформация, чиято успешна реализация ще позволи на многоезичната мултимедийна програма на БНР да се приближи до най-добрите европейски и световни образци в реализирането на съвременно медийно съдържание. Към момента над 400 000 потребители на дигитално съдържание от цял свят посещават всеки месец многоезичните сайтове на Радио България. През 2020 г. общият брой на потребителите на всички езикови версии на сайта е близо 3 милиона и 200 хиляди, което е с почти милион и половина повече спрямо 2019 г. Този ръст обаче не ни е достатъчен и затова работим със сърце и душа да привличаме още и още последователи. Вярвам, че с общи усилия след година ще можем да се похвалим с още по-добри постижения. А заслугата за тях ще бъде изцяло на колегите, които използвам случая да поздравя и на които от сърце – благодаря!“
Йоан Колев е предложението на Радио България за наградата за радиожурналистика
Да, вярно, той не е с дългогодишен опит, но затова пък е от онези талантливи и ентусиазирани млади професионалисти, които придават свеж дух на 85-годишната ни медия. Журналистическите му разработки са свързани както с въпросите от нашето минало, така и с актуалния дневен ред на обществото, изискващи познания в различни тематични области, богата култура и най-вече прецизно боравене с фактите.
„Работата в радиото за мен е радост, тъй като ми позволява да срещна много интригуващи хора. Но най-вече е отговорност, защото трябва да поднасям добре проверена и издържана информация, която да е в максимална полза за слушателите и потребителите онлайн, – казва Йоан Колев. – Изключително благодарен съм на целия екип на Радио България, от които успях да науча не малко и продължавам да се уча. Радвам се, че имах възможност да осъществя оригинални материали по теми, за които въпреки интернет, информацията е недостатъчна.“
Предаване на екип „Турски език“ с номинация в категорията „радиопроект“ за 2020 г.
В надпреварата за колективната награда участва програмата ни на турски език. Колегите се отличиха с висок професионализъм и отговорност при подготовката и реализирането на всекидневното си предаване в трудните условия на Covid-19.
„Едночасовите ни предавания на живо бяха най-очакваните от слушателите и през изминалата година, – казва Севда Дюкянджи, една от водещите на програмата. – В изпълнената с трудности и предизвикателства 2020 г. мобилизирахме усилия, за да поднесем на аудиторията си актуална информация, разяснителни материали и съвети от медицински специалисти. Чести гости на предаването бяха кметовете, от които слушателите научаваха каква е ситуацията и какви мерки се вземат по места.
Особено въздействащи бяха човешките истории – всеки ден се срещахме със слушателите в ефир и чрез пряка връзка им давахме възможност да споделят своите тревоги, болки и радости. Гласът на предаването достигна и до най-малките села, до хората, които се чувстваха забравени и в някои случаи допринесе за това техният зов за помощ да бъде чут от представителите на местната власт и институциите. Важна роля изигра и петъчната беседа на религиозни теми, водещият на която внасяше успокоение и даваше насоки за изпълнение на мюсюлманските обреди без излагане на риск. Мисля, че оправдахме доверието и очакванията, които бяха още по-големи в безпрецедентната ситуация на глобална пандемия.“
Съставил: Венета Николова
Снимки: архив – БНР и личен архив
Накъде върви българската икономика? Продължава ли икономическата сегрегация на отделни райони в страната ни и къде наблюдаваме най-голям механичен прираст у нас?- за всичко това ще говорим в „България днес“ на 19 ноември. И още – колко щедри са били..
Започваме новата работна седмица с истории за българската демокрация – преди и сега. Колко различни са лозунгите от първия свободен митинг в страната ни преди 35 години и днешните искания на гражданското общество?..
В "България днес" на 15 ноември ще разберем какви "неразказани истории на българите" във Франция откриха възпитаниците на българските училища "Кирил и Методий" в Париж и "Надежда" в градовете Сен Назер и Рен. Доц. Спас Ташев от БАН ще ни каже в кои..
Накъде върви българската икономика? Продължава ли икономическата сегрегация на отделни райони в страната ни и къде наблюдаваме най-голям механичен прираст..