В настоящата година Радио България отбелязва 85 лета от своето създаване. И до днес то има специално място в България като единствената медия, която разпространява информация за страната на 10 езика. Дълги години в преддигиталната епоха многоезичната програма на БНР се радва на популярност зад граница, но е по-слабо позната у нас. Причината е, че предаванията, представящи актуалния живот, музиката, културата и миналото на страната ни, се излъчваха на къси и средни вълни за чужбина – на чужди езици, и на български – за българите по света. Дори колеги от други програми в БНР се чудеха с какво се занимава Радио България. „На такива въпроси отговарях, че правим същото, което и „вътрешните“ радиостанции – програми, интервюта и репортажи за България, само че на чужд език, и за чуждоезичната ни аудитория те звучат като на майчин“, си спомня дългогодишният главен редактор на Главна редакция „Чужди езици“ на Радио България Милен Белчев.

„Навремето, когато се направи революцията в емисиите – започна изявата ни в интернет, една от презумпциите беше, че интернет пространството е необятно, че ще доведе до още по-голям размах на програмите. Те станаха достъпни и в България“, разказва дългогодишният главен редактор на Главна редакция „Чужди езици“ на Радио България Милен Белчев. Ако преди 1989 г. програмите са минавали „под идеологическия капак“, то след демократичните промени се превръщат в обективен източник на информация. Милен припомня, че „през 90-те години Радио България бе класирано между 10-те най-добри станции, предаващи за чужбина, а английските колеги от Би Би Си ни нарекоха „Би Би Си на Балканите“.

През 2004 г., когато начело на Радио България е Ангел Недялков, тръгва първият сайт на БНР, който се захранва изцяло с програмите на Радио България на 11 езика - български, английски, немски, руски, френски, испански, сръбски, гръцки, албански, турски и арабски. Сайтът е високо оценен, включително от чуждестранни специалисти, и печели няколко награди. Една от тях е още от същата 2004 г. - на Международния уеб фестивал в курорта Албена, където е обявен за Сайт на годината.

Милен е убеден, че най-голямата ценност на Радио България са хората, „защото хората правят институцията, а не институцията – хората“. Изтъква, че тук са работили най-добрите преводачи в страната. Трудно е да се изброят всички, които са оставили следа в историята на медията:

„Още в края на 30-те години на ХХ век, когато започват излъчванията, програмите на немски език се четат от служител на германското посолство в София, а на италиански – от Петър Увалиев, един от най-големите интелектуалци в българската история“, отбелязва събеседникът ми.

В по-ново време тук работят Венцеслав Николов – автор на българо-испански речник, Милко Цонев – преводач на Никос Казандзакис, испанистката Катя Диманова – с няколко награди от Съюза на преводачите за ярки постижения в областта на художествената литература, Иван Авуски от Френска редакция - 30 години кореспондент на влиятелните спортни издания „France Football“ и „L'Équipe“, колежките от Албанска редакция, които, поради редкия си език, придружават всички официални гости, пристигащи у нас от Албания, изрежда Милен Белчев.

Той помни и времето, когато предавателите отиват в частни ръце и под натиск Радио България започва да закрива ефирните си програми. Постъпват стотици писма и телефонни обаждания от цял свят с една молба: „Не го правете!“. Милен отдава над 30 години от живота си на радиото. Изминава пътя от хоноруван сътрудник на Турска редакция до главен редактор на чуждоезиковите програми и познава отвътре мъките и радостите на медията. Спомня си т.нар. Възродителен процес (започнал през 1984г., заради който през 1989 г. около 360 000 души са принудени набързо да изоставят домовете си и да потърсят убежище в съседна Турция – бел.ред.) и трудното време за колегите му от Турска редакция, която била закрита. Затова, когато застава начело на езиковите редакции:

„Едно от първите неща, които направихме с директора на Радио България Ангел Недялков през 1994 г., беше да възстановим предаванията на турски в страната. Между другото, същата година тръгват и програмите на руски език. Тогава нямаше регулаторен орган. Въпросите с радиоизлъчването бяха от компетентността на Комисията за култура и медии в парламента. Неин председател беше Михаил Неделчев. Интересното е, че само с една докладна от Ангел Недялков, като директор, мен, като главен редактор, и Райна Константинова като заместник генерален директор на БНР, Михаил Неделчев просто написа „Да“ и програмите на турски език тръгнаха.”

Неофициалната история на радиото е пълна и с множество забавни сюжети. Един от тях е свързан с покойния вече любим български актьор, роден в Югославия, Джоко Росич. Милен разказва:

„Джоко Росич, говорител в Сръбска редакция, отива на дежурство в страшната зима на 1953 г. Пада му се новината за смъртта на Сталин. Започва да чете в ефир, но изведнъж забелязва, че тоноператорът е с разкопчан панталон и му се вижда бельото. Напъва го страхотен смях. Изключва микрофона, прави пауза. Продължава да чете и пак го напушва смях. Отново изключва микрофона. И така няколко пъти.  След ефира двамата са убедени, че на другия ден ще падне голямо кастрене. Вместо това обаче от тогавашния главен редактор на предаванията за чужбина идва неочаквана похвала: „Браво, Джоко! Толкова драматично прочете новината, че тези, които са слушали, сигурно са се разплакали!“.“

Днес, когато отбелязваме нашата 85-та годишнина, Милен е убеден, че силата на Радио България е в изключителния колективен дух и екипната работа на всички редакции. На въпроса ми как се постига това, той е категоричен:

„Хората са различни. Най-важното е ръководителят на екипа да умее да потисне негативите на всеки един и да издигне на преден план позитивите му. И екип – няма болни, няма здрави. Когато се работи, се работи!“

Снимки: архив