В настоящата година Радио България отбелязва 85 лета от своето създаване. И до днес то има специално място в България като единствената медия, която разпространява информация за страната на 10 езика. Дълги години в преддигиталната епоха многоезичната програма на БНР се радва на популярност зад граница, но е по-слабо позната у нас. Причината е, че предаванията, представящи актуалния живот, музиката, културата и миналото на страната ни, се излъчваха на къси и средни вълни за чужбина – на чужди езици, и на български – за българите по света. Дори колеги от други програми в БНР се чудеха с какво се занимава Радио България. „На такива въпроси отговарях, че правим същото, което и „вътрешните“ радиостанции – програми, интервюта и репортажи за България, само че на чужд език, и за чуждоезичната ни аудитория те звучат като на майчин“, си спомня дългогодишният главен редактор на Главна редакция „Чужди езици“ на Радио България Милен Белчев.
„Навремето, когато се направи революцията в емисиите – започна изявата ни в интернет, една от презумпциите беше, че интернет пространството е необятно, че ще доведе до още по-голям размах на програмите. Те станаха достъпни и в България“, разказва дългогодишният главен редактор на Главна редакция „Чужди езици“ на Радио България Милен Белчев. Ако преди 1989 г. програмите са минавали „под идеологическия капак“, то след демократичните промени се превръщат в обективен източник на информация. Милен припомня, че „през 90-те години Радио България бе класирано между 10-те най-добри станции, предаващи за чужбина, а английските колеги от Би Би Си ни нарекоха „Би Би Си на Балканите“.
През 2004 г., когато начело на Радио България е Ангел Недялков, тръгва първият сайт на БНР, който се захранва изцяло с програмите на Радио България на 11 езика - български, английски, немски, руски, френски, испански, сръбски, гръцки, албански, турски и арабски. Сайтът е високо оценен, включително от чуждестранни специалисти, и печели няколко награди. Една от тях е още от същата 2004 г. - на Международния уеб фестивал в курорта Албена, където е обявен за Сайт на годината.
Милен е убеден, че най-голямата ценност на Радио България са хората, „защото хората правят институцията, а не институцията – хората“. Изтъква, че тук са работили най-добрите преводачи в страната. Трудно е да се изброят всички, които са оставили следа в историята на медията:
„Още в края на 30-те години на ХХ век, когато започват излъчванията, програмите на немски език се четат от служител на германското посолство в София, а на италиански – от Петър Увалиев, един от най-големите интелектуалци в българската история“, отбелязва събеседникът ми.
В по-ново време тук работят Венцеслав Николов – автор на българо-испански речник, Милко Цонев – преводач на Никос Казандзакис, испанистката Катя Диманова – с няколко награди от Съюза на преводачите за ярки постижения в областта на художествената литература, Иван Авуски от Френска редакция - 30 години кореспондент на влиятелните спортни издания „France Football“ и „L'Équipe“, колежките от Албанска редакция, които, поради редкия си език, придружават всички официални гости, пристигащи у нас от Албания, изрежда Милен Белчев.
Той помни и времето, когато предавателите отиват в частни ръце и под натиск Радио България започва да закрива ефирните си програми. Постъпват стотици писма и телефонни обаждания от цял свят с една молба: „Не го правете!“. Милен отдава над 30 години от живота си на радиото. Изминава пътя от хоноруван сътрудник на Турска редакция до главен редактор на чуждоезиковите програми и познава отвътре мъките и радостите на медията. Спомня си т.нар. Възродителен процес (започнал през 1984г., заради който през 1989 г. около 360 000 души са принудени набързо да изоставят домовете си и да потърсят убежище в съседна Турция – бел.ред.) и трудното време за колегите му от Турска редакция, която била закрита. Затова, когато застава начело на езиковите редакции:
„Едно от първите неща, които направихме с директора на Радио България Ангел Недялков през 1994 г., беше да възстановим предаванията на турски в страната. Между другото, същата година тръгват и програмите на руски език. Тогава нямаше регулаторен орган. Въпросите с радиоизлъчването бяха от компетентността на Комисията за култура и медии в парламента. Неин председател беше Михаил Неделчев. Интересното е, че само с една докладна от Ангел Недялков, като директор, мен, като главен редактор, и Райна Константинова като заместник генерален директор на БНР, Михаил Неделчев просто написа „Да“ и програмите на турски език тръгнаха.”
Неофициалната история на радиото е пълна и с множество забавни сюжети. Един от тях е свързан с покойния вече любим български актьор, роден в Югославия, Джоко Росич. Милен разказва:
„Джоко Росич, говорител в Сръбска редакция, отива на дежурство в страшната зима на 1953 г. Пада му се новината за смъртта на Сталин. Започва да чете в ефир, но изведнъж забелязва, че тоноператорът е с разкопчан панталон и му се вижда бельото. Напъва го страхотен смях. Изключва микрофона, прави пауза. Продължава да чете и пак го напушва смях. Отново изключва микрофона. И така няколко пъти. След ефира двамата са убедени, че на другия ден ще падне голямо кастрене. Вместо това обаче от тогавашния главен редактор на предаванията за чужбина идва неочаквана похвала: „Браво, Джоко! Толкова драматично прочете новината, че тези, които са слушали, сигурно са се разплакали!“.“
Днес, когато отбелязваме нашата 85-та годишнина, Милен е убеден, че силата на Радио България е в изключителния колективен дух и екипната работа на всички редакции. На въпроса ми как се постига това, той е категоричен:
„Хората са различни. Най-важното е ръководителят на екипа да умее да потисне негативите на всеки един и да издигне на преден план позитивите му. И екип – няма болни, няма здрави. Когато се работи, се работи!“
Снимки: архив
В Световния ден на туризма пътуваме – в пространството, във времето и в спомените. "България днес" ни отвежда из улиците на древна Сердика и дворцовия комплекс на Константин Велики, за да разберем как са се чувствали хората, които са..
В "България днес" на 26 септември отбелязваме Европейския ден на езиците. По този повод разговаряме със Свилена Георгиева от Генерална дирекция "Писмени преводи" на Европейската комисия. Тя разказва за ролята на преводача в контекста на новите технологии..
За образованието с надежда и за учителите с признание – така може да определим разговора на Гергана Манчева с проф. Христо Бонджолов, който ще чуете в „България днес“ тази сряда. След това ще припомним историята, която пише..