Тази година Радио България чества 85 години от своето начало. От онази неделя, в която чрез радиопредавателя на къси вълни, известен като Радиостанция „Елза“, започва излъчването за цяла Европа, Северна Африка и Северна Америка. Езикът е есперанто и сякаш този факт кодира в себе си идеята за обединение, познание, новаторство и любопитство на програмата. “Радиото ни учеше да не мразим“, разказва в спомените си легендарната фигура в ВВС Петър Увалиев. И тези думи се вплитат като романтично ехо и в личната и професионална история на журналиста Соня Касаветова.

„ В юношеска възраст попаднах на книга от френския писател Жак Реми, която се казваше „Ако всички хора по света …“. Историята е за това как екипажът на един търговски кораб се разболява от смъртоносна болест и пристанищата отказват да ги приемат. Тогава командирът на борда на кораба, един радиолюбител, се свързва с други радиолюботели от цял свят и така се организира сложна мрежа от хора, които желаят да помогнат на този бедстващ екипаж. Между другото, действието в книгата се развива почти веднага след Втората световна война, т.е. хората са белязани от страдание, трагедии, държавите са заети с възстановяване на нормалността, да кажем. В историята са преплетени съдбите на много хора с различни професии, с различни интереси, но има едно нещо, което ги обединява и това е добротата, човечността, желанието да помогнат.“

Книгата прави толкова силно впечатление на Соня Касаветова, че много пъти и по различни поводи си е спомняла за историята. И когато преди повече от 30 години пътят ѝ я отвежда в Радио България, тогава още наричано „Предавания за чужбина“ на БНР, го приема като намигване и предизвикателство на съдбата, което включва в себе си юношеските й представи за общочовешко братство и подкрепа.

„Цялата тази романтика, това усещане за близост между хората мисля, че го имах от първия момент, в който попаднах в Радио България и особено в моята редакция „Предавания на български език“. Тогава, през 80-те години на миналия век, предаванията ни бяха предназначени за българската икономическа емиграция от 30 –те години и техните потомци. И въпреки трудностите и условностите на идеологическото време, в основата на работата ми, до последния ми ден в радиото, беше усещането за връзка между хората. Създаването на общност от сърдечни хора, любопитни, които искат да се върнат към своите корени, към всичко онова, което им е липсвало през тези години на отдалеченост от България, когато светът наистина беше затворен и възможностите за придвижване във всеки един смисъл бяха крайно ограничени.“

Соня е начело на Българската редакция на Радио България повече от 15 години и признава, че в известен смисъл обществото е длъжник на Програмите за чужбина на БНР. Не е изненадващо, че през годините много хора не са били наясно с идеята на програмата, на особеностите й като продукт, който е предназначен и познат повече в чужбина отколкото у нас. Особено когато говорим за времето преди 1989 година.

„В онези времена, на изостреност, на идеологическо противопоставяне, на пропаганда, трудно се разбираше и се проявяваше интерес към нашата дейност, която изискваше логичност, аргументация, която изискваше убедителност, а беше трудно да се постигне такава. Например, всички мои колеги от онези години знаят колко ужасно е да се преведе, на който и да е език, доклад от 50 страници на Тодор Живков, който всъщност трябва да бъде сведен до 3, защото просто всичко останало е клише. Те, обаче от своя страна не може да бъдат преведени, защото нямат смисъл... и цялото напрежение, което се поражда от такива ситуация. Но това, което никога не се промени и няма да се промени през времето е усещането, че си свързващо звено, че си отговорен и почтен в предоставянето на тази информация. Аз съм убедена, че добър журналист може да бъде само почтеният човек.“

Днес условията, с които трябва да се съобразяваме са свързани с идеологията на новите технологии. Радиото е жив организъм, който продължава да се развива с времето и това, което Соня намира за много вълнуващо днес е възможността на публиката сама да избира онова, което я интересува.

„Слушателската публика престана да бъде инертна. Това е особено важно за общественото радио, защото неговата цел е усъвършенстването на обществото, възможността да повлияеш на обществото не само да знае повече, но и да бъде по морално. И затова си мисля, че тази естествено осъществяваща се обратна връзка е голямото постижение на технологиите. Особено в тези времена на наложена изолация, повече от всякога бихме могли да кажем, че „Аз общувам, следователно съществувам“. Това е толкова важно за запазване на човешката ни същност, а в основата на радиото е възможността да общуваш и това да те направи по-добър, по-знаещ, може би дори по-уверен в себе си“ – казва Соня Касаветова.

А колкото до пожеланието й към колегите от Радио България, то е свързано с миналото, настоящето и бъдещето на медията ни:

„Ние винаги сме били част от света. В нито едно време не са ни пречели граници, нито разстояния, нито налагани ограничения. Хората, които работеха и работят в Радио България имат независим, свободен дух и аз им пожелавам да останат такива, да запазят вкуса си към приключението.“

И някак в духа на романтиката на онази книга от Жак Реми, Соня развълнувано си спомня за слогана през 90-те години на Предаванията на български език „Родината на българина е там, където е Радио България“. „Наистина звучи романтично, но е и много истинско“, завършва тя.