Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Катя Диманова: В Радио България работеха пионерите на испанистиката у нас

Снимка: архив

Тази година отбелязваме 85 години от началото на предаванията на Българското национално радио на чужди езици. Първата емисия излиза в ефир експериментално на къси вълни през 1936 г., на модерния по онова време международен език есперанто. Необходимостта гласът на България да достига до всички краища на света налага откриването на редовни предавания и на френски, немски, английски и италиански. През 1957 г. към тях се прибавят и емисиите на испански език. За тях ни разказва Катя Диманова, дългогодишен преводач говорител, редактор и репортер в Испанската редакция на БНР.

„Аз се присъединих към редакцията през 1973 г., когато бях още студентка. Моята преподавателка по испански Елба Филипова беше една от първите говорителки заедно с Емилия Ценкова, която пък ни преподаваше Латиноамериканска литература и бе сред основателите на специалността Испанска филология в Софийския университет. Между другото, по онова време в България испанският все още се смяташе за рядък език, като арабският или китайският, хората, които го знаеха и говореха свободно се брояха на пръсти. Почти всички те бяха деца на българи, емигрирали в Латинска Америка в търсене на препитание и по-добър живот по време на икономическата депресия през 20-те години на отминалия ХХ век. Точно тези деца на емигранти, завърнали се в родината към края на петдесетте години, бяха пионерите на испанския език в България. На тях дължим основаването на Испанската катедра в СУ „Климент Охридски“, те бяха и първите говорители в основаната през 1957 г. Редакция за предавания на испански език към тогавашното Радио София. За мен беше истински късмет да попадна в този екип в годините, когато правех първите си крачки в практикуването на непознатия за мен дотогава испански език. Преводач говорители в редакцията бяха всъщност хората, които владееха испански най-добре в България, за мнозина от тях той беше почти роден, защото бяха родени и израсли в Латинска Америка или Испания. Затова онези години бяха неповторима езикова и професионална школа за мен. Колегите ме научиха на отношение към езика, изостриха интереса ми към тънкостите на превода, към опознаването на необятната испаноезична култура, литература, изкуство…“

Задачата на редакцията, връща се назад в спомените си Катя Диманова, е да подготвя и превежда новини от и за България, да прави репортажи и интервюта, чрез които да запознава многобройната испаноезична аудитория по света с нашата малка страна, която тогава – 60-те и 70-те години на миналия век – все още е малко известна. Предаванията на испански разказват за красивата българска природа, за многовековната българска история, за богатата култура и оригинален фолклор, за икономиката, политиката и социалния живот. Всичко това придружено, разбира се, от много музика от всички жанрове.

„Екипът на редакцията беше млад, работеше с желание и ентусиазъм, непрекъснато се раждаха нови идеи, създаваха се нови предавания, като едновременно с това се увеличаваха и часовете ни в ефир. Една от съществените дейности в редакцията беше контактът, обратната връзка със слушатели от Испания и цяла Латинска Америка. Няма да преувелича, ако кажа, че по онова време имахме хиляди слушатели! Емисиите ни се излъчваха на къси вълни и най-често ни пишеха радиолюбители - всеки ден получавахме десетки писма и отговаряхме на въпросите във всяко едно от тях. Имахме специално предаване по писма на слушатели - „Пощенска кутия“, с музикални поздрави за всички, които ни бяха писали през седмицата, което се радваше на огромна популярност, а в неделната рубрика „Секция поща“ отговаряхме по-подробно на конкретен въпрос от писмата. И до днес помня имената на толкова много слушатели, превърнали се през годините в сърдечни наши приятели.” 

В края на 70-те и началото на 80-те години, спомня си още Катя Диманова, част от екипа на Испанска редакция е и чилийският журналист Карлос Ривас, емигрирал от родината си след преврата на генерал Пиночет. Той допринася много за обогатяване на съдържанието на испанските емисии на Радио България с професионалните си коментари и анализи на актуални събития в цяла Латинска Америка.

Мария Братинова, Стефан Бояджиев, Мария Пачкова, Венцеслав Николов, Анна Георгиева, Нели Аничкина, Катя Диманова и Карлос Ривас (от ляво надясно) в стаята на Испанска редакция през 1977 г.

Заслужава да се отбележи също така, че колегите от Испанската редакция са търсени за преводачи и на всички международни събития, провеждани в България с участието на представители от испаноезичния свят. Някои от тях създават първите речници – испано-български и българо-испански – издадени в България. Чрез преводите на Емилия Ценкова, Елба Филипова, Никола Иванов, Венцеслав Николов, Мария Пачкова, членове на редакцията през различни години, редица творби на най-бележитите испански и латиноамерикански поети и писатели стават достъпни и за българския читател. Тяхно дело са и преводите на испански на най-значимите произведения от българската литература.

„Имах неповторимия шанс и щастието да премина през тази прекрасна школа, да работя заедно с тези хора, да се уча и вдъхновявам от тях. Модерните времена наложиха и в нашата работа много промени, излъчванията в ефир бяха преустановени, всичко, което подготвяхме като информация за България на испански език се прехвърли в Интернет. Пак там се осъществява сега и контактът с испаноговорещите по света. Целият ми професионален живот протече в Испанската редакция на БНР: 40 години разнообразна, интересна и удовлетворителна дейност. Харесвах и обичах работата си, затова не прекъсвам и до днес връзката с моите предишни колеги, както и с по-младите, разбира се, които заставаха през годините на наше място и продължаваха започнатото преди 64 години.”

Редактор: Елена Каркаланова

Снимки: архив

Още от категорията

Под 1% от изследваните са установени с Covid-19

123 нови случаи на коронавирус са установени през последното денонощие от направените 13 361 тестове, показват данните на Единния информационен портал. 0,9% от пробите са дали положителен резултат. Най-много новозаразени има в София – 32, в..

публикувано на 12.06.21 в 09:19

Новите случаи на коронавирус паднаха под 100

Осемдесет и девет нови случаи на коронавирус са установени през последното денонощие от направените 6333 тестове, показват данните на Единния информационен портал. Малко над 1% от пробите са дали положителен резултат. Най-много новозаразени има в София –..

публикувано на 06.06.21 в 09:13

157 новозаразени с коронавирус

През изминалото денонощие са установени 157 нови случаи на коронавирус от направените 14 275 тестове, показват данните на Eдинния информационен портал. Положителните проби са малко над 1%. Най-много новозаразени има в София – 29, в Пловдив – 16 и във..

публикувано на 05.06.21 в 09:17