Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Щедрост и отдаденост към родината – специфични черти на будителя от Копривщица

Снимка: архив

Трудни и несигурни били времената в началото на XX век. И тогава много българи потърсили препитание извън пределите на родината, а по-предприемчивите и находчивите успели да натрупат с много труд благосъстояние и да развият търговия. Светъл пример за стопански успех, дарителство и родолюбие от този период е житейската история на хаджи Ненчо Палавеев, когото днес наричат Благодетелят на Копривщица.

Той бил търговец в пристанищния град Александрия. Благодарение на уменията и опитността си, а и заради отличното владеене на шест езика, този българин успял да установи търговски отношения с Египет, Арабия, Судан и Англия в годините преди Първата световна война. Той обаче заделя голяма част от печалбата си за обществени цели в родния си град Копривщица.


През 1908 г. изпраща 40 хиляди златни лева за построяване на градско читалище, с негови средства се изгражда камбанария на една от църквите в града, ремонтира се местното училище, издига се паметник-костница на героите от Априлското въстание (1928 г.), който днес е символ на възрожденското градче.

Мавзолей-костница в памет на загиналите в Априлското въстание

Най-много хаджи Ненчо Палавеев се грижи за издръжката на местната гимназия. Изпраща големи суми, назначава и поддържа учител от Швейцария, който да обучава копривщенските ученици на френски език.

Още много са заслугите на този предприемчив българин за родната Копривщица, които го нареждат сред най-големите патриоти и будители в следосвобожденска България. Нито едно от делата на благодетеля не е забравено от потомците, а местното читалище наскоро отбеляза 85 години от неговата кончина. Въпреки пандемията читалищните дейци намериха начин да припомнят пред широката аудитория забележителната биография на своя благодетел и подготвиха богато илюстриран видеоматериал, посветен на патрона на читалището – хаджи Ненчо Палавеев. Видеоматериалът е достъпен и сега на страницата на читалището в интернет.

Снимка: Facebook/Народно-читалище-Хаджи-Ненчо-Дончев-Палавеев-1869-Копривщица

Читалищните дейци в Копривщица са истински посветени на своята работа и, въпреки трудното време, не оставят да изгасне родолюбивата искра, наследена от именития предшественик. Настоящият председател на читалището е софтуерен инженер и преподавател по приложно програмиране в копривщенската гимназия. От опит разбрал, че обществените институции могат да се развиват само ако в тях има отговорни и всеотдайни хора. Сега, заедно с учителската и читалищната дейност, Стоян Маринов съвместява и работа като зам. председател на общинския съвет в Копривщица.

„Но не институцията прави човека, а самият той може да промени облика и живота на едно читалище или на една обществена институция“ – казва младият председател на читалище „Хаджи Ненчо Палавеев“:

„Това коства доста от времето ми. Сутрин излизам от къщи в 6 и се прибирам вечер късно. Особено когато има събития в читалището, това изисква най-много време. Стараем се не просто да съществуваме, а да работим доста активно. Когато си поел такава социална отговорност, трябва максимално да си отговорен. Председател съм от малко повече от година и се старая нещата да се случват. Сега имаме повече събития, но заради пандемията изнасяме дейността си основно чрез интернет и е много трудно да се работи онлайн. Миналата година за пръв път отбелязахме 1-ви ноември в онлайн среда. Направихме цяла седмица, посветена на народните будители, като всеки от работещите към читалището по собствен избор се въплъти в ролята на един от националните ни будители. Идеята беше чрез слово и разказ за делата им, да припомним идеалите и заветите на великите българи. Това беше заснето с камера и всеки ден преди празника качвахме на страницата на читалището в социалните мрежи по едно видео. Те и сега са достъпни. Още има голям интерес, хората ни подтикваха да правим още подобни читалищни инициативи.“

Снимка: Facebook/Народно-читалище-Хаджи-Ненчо-Дончев-Палавеев-1869-Копривщица

Читалището в Копривщица е сред малкото в страната, които се помещават в своя собствена сграда, построена с даренията на хаджи Ненчо. Така то има и собствени приходи, с които финансира някои от дейностите си. Голям успех е възстановяването на киното, което било затворено близо 40 години. „Сега, благодарение на дарителите и общината, успяхме да възстановим кино-машината и екрана и да се включим във фестивала „Master of Art““ – казва Стоян Павлов:

„Една седмица прожектирахме български филми, заснети в Копривщица. Всичко беше напълно безплатно. Вълнуващо беше и самото разчистване на вещите, останали от миналото. Случайно намерихме папка с документи, а сред тях и писма, написани от учителката Евлампия Векилова. Това е жената, която е ушила знамето със златен лъв на зелен фон, което са развявали копривщенските въстаници през 1876г. Намерихме още интересни документи, свързани с историята на читалището.“

Снимки: архив, БГНЕС, koprivshtitsa-bg.com, Снимка: Facebook/Народно-читалище-Хаджи-Ненчо-Дончев-Палавеев-1869-Копривщица

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Българският храм „Свети Стефан“ в Истанбул

Преди 164 години в Цариград е заявена българската църковна независимост

На 3 април 1860 г. по време на тържествената великденска служба в българския храм „Свети Стефан“ в Истанбул митрополит Иларион Макариополски не споменава името на вселенския гръцки патриарх. Вместо името на патриарх Кирил VII е произнесено това на..

публикувано на 03.04.24 в 10:41

Католици, арменци и протестанти празнуват Възкресение Христово

Католиците в България и по свята празнуват Възкресение Христово . Най-голямата католическа общност живее в Пловдивска област и региона на Свищов. В полунощ срещу неделя на 31 март католическите храмове в България се изпълниха с вярващи, а..

публикувано на 31.03.24 в 10:27
Отец Александър Чъкърък

Създаденото от отец Александър Чъкърък в Одрин дава своите плодове

Непосредствено преди избухването на Балканската война 1912-1913 г., българите в района на Одринска Тракия наброявали 410 724 души, по информация на тогавашното Министерство на външните работи на България. С превземането на Одринската крепост на 26..

публикувано на 27.03.24 в 13:05