Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

86 години говорим на вашия език

Кога и как възникват предаванията за чужбина на българското радио (Част 1)

След като през 1936 година Радио София (тогавашното название на БНР) започва да излъчва на къси вълни чрез предавателя “ЕЛЗА” (думата е образувана от позивни на радиостанцията по международния код - Ел - Зет – А), се създават и предаванията за чужбина.

През 1936 г. информация за България може да се чуе само на български и на изкуствено създадения език есперанто, но след 1 май 1937 г. започват да се разпространяват програми на френски, немски, английски и италиански език. През пролетта на 1938 г. предаванията за чужбина са доразвити с още една форма - “Специални предавания за определени евро страни”. Особеното при тях е в предварителната им разгласа, която радиото прави в страните, за които е определена емисията. Тази разгласа става чрез легациите, стопанските представители, чужди радиостанции и вестници, за да се привлече отрано вниманието на слушателите зад граница.

Автори и изпълнители на първите предавания за чужбина са нещатни сътрудници, сред които се открояват имената на Петър Увалиев, Жорж Милчев, Бори Ганчев, Михаил Хаджимишев и др.

Когато на 9 септември 1944 г. комунистите вземат властта в България, предаванията на чужди езици на Радио София продължават да излъчват осведомителни бюлетини и коментари за събитията в България и по света. В периода от 1945 до 1950 г. българското радио излъчва 10-минутни емисии с новини на румънски, сърбохърватски, македонски, гръцки и турски.

През месец юли 1945 г. започва излъчването на емисии на турски език на Българското радио, предназначени както за турското население в нашата страна, така и за слушателите от съседна Турция. Програмата се ръководи от Чудомир Петров, заместник-директор на БНР и ръководещ отдел “Външна информация”. Предаванията започват с две емисии по 10 минути всеки ден. Редактор е Борис Пилософ, който тогава води и емисии на френски език. Първи говорители на програмата на турски език са Юлфет Садъкова, Риза Моллов, Мустафа Бекиров, Сали Бакладжиев и много други.

Емисиите на гръцки език се „раждат“ през първата половина на 1948 г. Тогава в Гърция под натиска на САЩ и Западна Европа вече е установена демократичната власт. Съпротивителното движение на гръцката компартия е унищожено и голяма част от гръцките функционери намират убежище в България. Любопитно е, че именно с тяхна помощ се създава гръцката редакция.

По подобна логика, следваща политическите събития в Югославия и Албания, са създадени предаванията на сърбохърватски и на албански език – от политически имигранти, потърсили закрила от българската комунистическа власт през 1948 г.

На ул. “Дунав” № 10 в София се е намирала квартирата на първите редактори и говорители на сърбохърватски език. Там те са подготвяли и превеждали материалите за предаванията, записвани и излъчвани от българското радио.

По исторически сведения, обобщени от Божидар Методиев – създател и уредник на Музея на БНР.

Следва продължение!

Съставил: Красимир Мартинов

Още от категорията

Кога и как възникват предаванията за чужбина на българското радио (Част 2)

След като до 50-те години на ХХ в. вече са създадени предаванията на френски, английски, немски, италиански, турски, гръцки, сърбохърватски и албански език, през 1956 г. Българското радио създава и емисиите на арабски език . Това действие е..

публикувано на 15.05.22 в 08:15

Най-доброто време в живота - 1 част

Как изглежда младостта и живота в България през погледа на две студентки от Пловдивския университет – това е основният лайтмотив на новия епизод от видео поредицата на Радио България - „Време за разговор“. Герой на първата част е Арина Димова -..

публикувано на 10.05.22 в 08:00

201 са положителните проби за Covid-19

201 са новите случаи на коронавирус в България при направени 3195 теста през последното денонощие. Положителни са 6,29 % от пробите, показват данните в Единния информационен портал. Новопостъпили в болница с инфекцията са 13 пациенти. Общият брой на..

публикувано на 08.05.22 в 10:21