На 10 февруари Българската православна църква почита св. Харалампий Магнезийски, свещеномъченик на вярата, живял през II в. в Мала Азия. Заради дарбата си да лекува, св. Харалампий е смятан за покровител на меда и пчеларите, тъй като от дълбока древност хората са разчитали много на меда за лечението на всякакви болести. Затова до днес в църковната обредност съществува традицията в деня на светеца да се носи мед в църквата, където се отслужва специална литургия за освещаването му. Осветеният мед се отнася в дома и всеки го ползва като лек през цялата година.
Все повече хора осъзнават ползата от отглеждането на пчели и опазването им, за да се запази и балансът в природата. Дори и децата вече знаят, че със своята усърдна работа пчелите постигат невероятен ефект и са може би най-важните работещи живи същества в света. Без "безплатната услуга" на пчеличките за опрашване на растенията, ние ще трябва да живеем без една трета от нашите храни. Индустриализацията в земеделието обаче е унищожила голяма част тучните ливади с цъфтящи диви цветя и билки, затова като че все по-често пчели се отглеждат край големите градове. "Природата е пълна с нектар, пчелите използват само 5% от него, всичко останало се изпарява от слънцето и се измива от дъжда. Въпросът е обаче, дали има здрави и хубави пчели, които да отидат да го събират!" – казва дългогодишният пчелар Георги Георгиев, който отглежда пчели в покрайнините на столицата:
По думите на пчеларя, човешката дейност е безразсъдна, когато се използват препарати за растителна защита, в резултат на които всяка година около 40-50% от пчелите загиват, а тези, които излизат слаби и болни – не могат да събират мед. "Въпреки това, природата е намерила начин да възстановява популацията на пчелите и благодарение на това ние, пчеларите, продължаваме да добиваме мед" – казва Георги Георгиев:
"Но когато има толкова трудности и не можем да отгледаме хубави, здрави пчелни семейства, ние не може да разчитаме на това, че пчеларството може да бъде бизнес, от който да се препитаваме.
Щем – не щем, хората ще продължаваме да се занимаваме с пчеларство, защото по този начин помагаме те да оцелеят. Без тази слънчева енергия, която пчелите ни доставят чрез меда, ние няма да имаме развитие. Затова и консумацията на мед не трябва да е безразборна. Към него трябва да се отнасяме като към лек и да посягаме към лъжицата само ако усетим, че изпитваме глад за меда. Друго важно нещо е, че човек когато вземе меда в устата си, той трябва да го подържи малко, да си представи как са се разцъфнали дърветата, как всичко е потънало в светлина, как растенията отделят този нектар, а пчелите отиват и го събират. Ако човек направи тази връзка между слънцето, нектара, пчелата и меда, той значително ще подобри и своето здраве", убеден е дългогодишният пчелар Георги Георгиев.
Снимки: БГНЕС, личен архивКак обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция „Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..