Българската баница се открои в престижна класация, като попадна в топ 50 на най-вкусните ястия със сирене в света. Известният сайт за традиционна кухня и локални продукти TasteAtlas отреди на нашенския специалитет престижната 5-та позиция, като в класацията попадат още два български специалитета– шопската салата (14 позиция) и овчарската (41 позиция)
Вижте още:
В различните краища на България баницата се прави по различен начин и може да има различен вкус, обяснява пред Данаил Конов от Радио София на БНР проф. д-р Ана Кочева, ръководител на секция "Диалектология" в Института за български език при БАН. В това тя се е убедила, заедно с колегите си, докато пътували из българската езикова територия във връзка с изготвянето на интерактивна кулинарна карта. "Баницата е общобългарското название, но може да се срещне още като млин, което също означава баница в различни български диалекти, но не само", казва проф. Кочева и добавя:
"А ако сте в Родопите и ви заговорят за клин, имайте предвид, че ви говорят за баница, макар, че тя е с ориз. Зелникът също е баница навсякъде по българската езикова територия, но не се заблуждавайте, че се прави със зеле, по-скоро това е баница с всевъзможни зелении и растения от градината, включително и билки. Макар че на някои места зелникът наистина е със зеле, но с кисело зеле, най-често под зелник се разбира баница със спанак, лапад, лобода и пр. Има и название билник за баница от билки."
Познати са още млечна, дърпана, мързелива, ялова баница и пр.. А най-старата езикова форма на баницата по нашите земи е "гибаница" и е характерна за Видинския край (глаголът нагибам означава сгъвам, прегъвам.) Широко разпространени са също и названия от турския език, например бюрек, педия или пидия, а също така сладката татлия и т.н. , защото:
"Ние си говорим за Българска национална кухня, но тя до голяма степен е балканска. Тя на практика е ориенталска, казва проф. Кочева. Много са пресечните точки, тук на Балканите. И в този смисъл бихме могли да говорим за "кулинарни балканизми", както по отношение на езика, така и по отношение на храната."- казва проф. Кочева.
Баницата е без съмнение най-традиционното българско ястие и е свързана както с празничната трапеза, така и с ежедневието. Неслучайно тя е в топ 5 на световната класация - това е ястието, с което българската национална кухня привлича чуждестранните ни гости, смята проф. Кочева и още:
"Баницата е толкова популярна, защото е свързана с изконното, с хляба, с тестото, със замесването, с маята, и с всичко това, което е колкото кулинарно, толкова и символно – както в българската национална кухня, така и в традиционната ни култура, и дори в митологията. Защото тогава, когато хлябът и баницата могат взаимно да се заменят, това означава, че отношението към тях е еднакво почтително, еднакво уважително." казва проф. Конова.
Съставил: Венета Николова по материал на Данаил Конов от Радио София на БНР
Снимки: Taste Atlas, БГНЕС
Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни пътешественици, халвата е била разпространен десерт по българските земи още през XVI век . Нашенската й..
Едно от най-любопитните и колоритните места на всяко населено място е неговият пазар. Без значение дали е ежедневен или се случва в специален ден от седмицата, дали има специфика на продукцията, която предлага или не, пазарът е културен феномен, който..
Над 80 занаятчии представят майсторството си в Нощта на Самоводската чаршия във Велико Търново, съобщава БТА. До 23 септември Фестивалът на занаятите ще представи традиционни и нови техники в различни сфери на бита. Сред тях са ателиета за изработка..
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите..