В своя първообраз Радио България се появява година и един месец след създаването на Българското радио, тогава Радио София. Още от самото си начало Радио България представя един по-различен и достоверен образ на страната ни, като важна роля за това играят преводач-говорителите в различните чуждоезикови редакции. Първоначално емисиите са само на есперанто, а след 1 май 1937 година започват и излъчванията на немски, английски, италиански и френски език.
Въпреки превратностите на времето и все по-осезаемия недостиг на специалисти през последните години, в наши дни Радио България продължава да запознава аудиторията ни по света с най-същественото и интересното от страната на 11 езика – български, английски, немски, френски, испански, руски, гръцки, сръбски, албански, турски и румънски.
Днес ви срещаме с Чавдар Арнаудов – един от колегите, отдали 33 години от професионалния си път на френската редакция към дирекция "Предавания за чужбина", както се наричала програмата ни при постъпването му в БНР през 1972 година. Определя себе си като "повече пишещ, отколкото говорещ човек", но признава, че е имал щастието да работи с някои от най-добрите преводачи от онова време. Сред тях са Рени Николова, Мария Розанова, Мария Цанева, както и белгийката, омъжена за българин Сюзан Горинова.
През годините Централната информационна служба (сега редакция "България") подготвяла материалите за превод на съответните езици, но също така и чуждоезиковите редакции поддържали активни връзки със слушателите в цял свят. За целта, във всяка от тях имало кореспондент, който отговарял на писмата и водел съответната статистика. Сред слушателите не липсвали и основатели на клубове на радиолюбителите в различни точки на земното кълбо:
"Във Франция имахме два такива клуба на френски слушатели, френски граждани, редовни слушатели на предаванията ни на френски език – добавя Чавдар Арнаудов и припомня куриозен случай от времето на "Предавания за чужбина": – Един ден пристигна изневиделица един автобус с 30 души – французи от "Клуба на приятелите на Радио София", които решили да си направят екскурзия в България, защото от много слушане им станало интересно и пожелали да посетят страната ни. Тогава Димитър Тонев отсъстваше и аз го замествах. От пропуска ми се обаждат и казват – тука един французин иска да говори с някого от френската редакция. Обаждам се аз и той ми казва… "Дойдохме! Искаме да ви видим и да се запознаем с редакцията". Това става в началото на 80-те години и се чудих какво да правя. Обадих се на главния редактор на чуждите езици и той разреши да се качат няколко души. Видях се с ръководителя на французите, който ми каза, че всички искат да дойдат при нас. Е, не се качиха всичките, защото имаше по-възрастни хора, които останаха да чакат в автобуса. С 15 души отидохме в редакцията, попитаха ни къде записваме, а ние работехме в двете сгради, така че направихме обиколка до студиaта, което е строго забранено."
Освен желание да посетят някоя от редакциите на Радио България, слушателите на късовълновите ни емисии в миналото често искали да научат повече подробности по различни теми или определени музикални произведения, съхранявани в богатия звуков архив на Българското радио:
"Имали сме желания понякога да пускаме повече оперна музика, с големите български звезди – пояснява събеседникът ни. – На късите вълни обаче оперната музика не върви, защото има заглъхване, атмосферни смущения, различно се чува през зимата и лятото. Затова пускахме по-жива музика, като народната. Народна или естрадна те харесваха много. Получавахме големи благодарности ако пуснехме нещо от Лили Иванова и Емил Димитров. Питали са ни да им разкажем повече за паметника на връх Шипка, Празника на розата в Казанлък… Българската роза слушателите ни познаваха, защото имахме подаръчета, свързани с нея, които им изпращахме."
В края на разговора ни Чавдар Арнаудов пожела на колегите от Радио България да продължат усилията за разширяване на програмата и изрази надежда в допълнение на онлайн програмите ни да се завърнат и предаванията на живо.
Още истории, свързани с развитието на Радио България прочетете ТУК.
Снимки: личен архив, архив
В "България днес" на 19 декември разговаряме с Елизабет Блайкер, швейцарска, наскоро отличена от Българската хотелиерска и ресторантьорска организация за популяризиране на страната ни като туристическа дестинация. Френската писателка Аниес Дезарт, която..
Предпразнично с БГ Бен в "България днес" – вестникът на българите във Великобритания ще отпразнува 20 години от излизането на първия брой със специално събитие в София. В навечерието му,..
В „България днес“ на 17 декември ще говорим за трудностите по пътя на живота и за вълшебството да бъдем в подкрепа на онези от нас, които са в нужда. Колко трудно е на децата с дислекция в българските училища? Как това състояние може да бъде облекчено в..
В "България днес" на 19 декември разговаряме с Елизабет Блайкер, швейцарска, наскоро отличена от Българската хотелиерска и ресторантьорска организация за..
Дъжд / Сняг
Дъжд
Мокър сняг