"Стършел", най-старият български вестник за хумор и сатира тези дни навърши 78 години. Любимото на поколения българи издание излиза без прекъсване от 15 февруари 1946 година и оцелява до днес през всички перипетии на времето и исторически превратности. Защото сатирата, фейлетонът, смехът през сълзи са най-правилният път да преживеем и надскочим политическия, икономическия и обществения живот у нас, смята главният редактор на изданието Михаил Вешим, писател и фейлетонист, посветил живота си на вестника. Какво е смехът за него?

"Смехът за мен е начин на живот. И съм  щастлив, че прекарах живота си в "хахо-хихи". Той мина неусетно в шеги и закачки. Това е по-добрият начин да преживеем живота си в едно относително добро настроение, каквото и да се случва наоколо, и да гледаме на него откъм смешната страна. Това научих в редакцията на вестник "Стършел" още докато бях по-млад и чиракувах там. Бях на 19, когато излезе първият ми фейлетон в "Стършел" и от тогава до ден днешен не съм си сменял работното място" – казва Михаил Вешим в студиото на Светлозар Желев от БНР-"Христо Ботев".

В България открай време има силна традиция, свързана с фейлетона и сатирата, използвани в миналото като политическо оръжие от творци, като Христо Ботев, Алеко Константинов, Райко Алексиев и други. Да не говорим, че първият хумористичен вестник в пределите на Османската империя излиза не на турски, а на български език. Това е вестник  "Гайда" на Петко Славейков, който се появява на 15 юни 1863 г. в Цариград. Но в наши дни тази 150-годишна вестникарска традиция е на път да угасне. Защо ли? Причините са много, според Михаил Вешим:

"Може би времето е такова – сменят се изразните средства, сменят се поколенията. Новите поколения търсят други забавления, нямат време да се съсредоточат да прочетат нещо. Преди като че ли хората повече са се задълбочавали, а сега наблюдаваме едно клипово мислене, което отхвърля фейлетона като жанр. Клиповото мислене се съсредоточава върху 30-секундни клипчета в Тик Ток. Затова няма и автори сатирици."

Другата причина е залезът на вестника като масова медия и закриването на водещи световни хумористични издания с 200-годишна история. На този фон единственият български сатиричен вестник е изправен пред сериозно изпитание. Затова Михаил Вешим приема "Стършел" като мисия.

"Обстоятелствата са такава, че сме останали едни последни мохикани на хумора. Защото хуморът много се промени в годините. Първо стана телевизионно шоу и той отиде в телевизията, като си смени характера.… После хуморът се прехвърли  в стендъп комедията…"

Михаил Вешим отбеляза имената на своите колеги през годините, които са носили с достойнство факела на смеха още от първия брой на "Стършел" през 1946 г.  Някои от тях впоследствие стават класици на българската литература, като Валери Петров, Павел Вежинов, Богомил Райнов…. Но други, въпреки безспорния си талант, са забравени от поколенията.

Вижте още:

• Хуморът е и сериозно занимание

• Чавдар Николов: Да си карикатурист не винаги е безопасно

• Стоян Миленков – всенародният цар на горчивия смях

Съставил: Венета Николова по интервю на Светлозар Желев от БНР-Христо Ботев 

Снимки: БГНЕС, вестник "Стършел"