Костадин Георгиев- Динката: "Да уважаваме хляба и тези, които го правят"

публикувано на 22.05.13 в 11:31

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Земята, която ни храни" гостува на Костадин Георгиев- всички в Монтана го познават като Динката, или бай Динко. Той е един от първите частни хлебопроизводители. Говорим си за това- от къде е тръгнал, през какво е минал и как, в условията на криза и във време, в което много от малките производители затварят врати- се отваря нов цех; кое е определящо, за да се задържи една фирма на пазара в условията на конкуренция- цена, качество, добър външен вид или богат асортимент; дали оставаме нацията, която консумира най-много хляб. Научи ли се българинът да цени хляба и работата на тези, които го правят; имаше ли смисъл от въвеждането на стандрат за хляба, има ли основание за поскъпването му и кой е по-голям от хляба- това са въпросите на които търсим отговор с Костадин Георгиев- той ще даде и три препоръки към онези, които тепърва са решили да навлизат в сферата на хлебопроизводството. А има ли душа хлябът и коя е съставката, която го прави вкусен- за това си говорим с работниците на бай Динко- Деси, леля Денка и Ивайло.

По образование Костадин Георгиев е инженер-химик, по призвание- хлебар. Минал е през всякакви длъжности, повечето от които- ръководни, а от 1992 година е в частния бизнес. Доскоро бай Динко бе и председател на Съюза на хлебопроизводителите и сладкарите.

"Дълги години бях председател, но исках някой по-млад да поеме. Ние преживяхме преустройството на мисленето и работата в частната сфера. Много от колегите, с които тръгнахме, се отказаха, но организацията съществува. Новият председател е жена- Надежда Костадинова- млада и амбициозна дама"- разказва Костадин Георгиев и се връща назад във времето, когато решава да напусне "сигурното"- държавната работа в местния хлебозавод: "В началото, когато реших да вляза в частния бизнес, беше лесно, нямаше голяма конкуренция и бързо спечелихме доверието на клиентите- с работа и добро качество. Пазарът беше предимно местен и имаше място за всеки. През 2003 година пазарът започна да се свива, заради това, че голяма част от населението вече не бе в региона, спадна и потреблението. На пазара стъпиха индустриалните производители, които атакуваха пазарите не съвсем лоялно. Това наложи да се ограничим в по-малко на брой изделия, които да задоволяват изискванията на клиентите ни. Разбрахме, че в кварталните фурнички, които задоволяват интересите на определен брой хора, има бъдеще- те са достатъчни за развиването на един частен бизнес, а и потребитеите имат доверие за това, което купуват."

Според Динката, за да се задържи една фирма на пазара в условията на конкуренция, определящи са и цената на продукцията, и качеството, и взаимното доверие с клиентите.

"В България цената на хляба е една от най-ниските, в сравнение с европейския пазар. Но тук понякога се създава психоза, а не трябва, защото хлябът е крайния продукт- когато има повишаване на цената на зърното, на брашното и тока- няма как това да не се отрази и на цената на хляба. Колкото до това- спаднало ли е потреблението на хляб- няма точни данни. Едно е сигурно, обаче, че българинът яде по-пестеливо, а хлябът, който се купува, отива на трапезата, а не както едно време- и за храна на животните. Днес хората уважават повече хляба"- каза още Костадин Георгиев и увери клиентите си, че на този етап нищо не налага повишаване цената на хляба.

Ето и съветите на Динката, които никога не трябва да забравя един човек, решил да се захване с хлебопроизводство:

- трябва да напипаш, да усетиш вкуса на потребителите;
- човек трябва да поддържа постоянно качество на своята продукция;
- имаш ли добър, съвестен, отговорен и можещ работник- пази го, защото той, работейки за себе си, работи и за фирмата, и за обществото.

На въпроса, на който всички знаем отговора, но понякога забравяме- има ли някой, по-голям от хляба, отговаря: "Не, няма, и трябва да го уважаваме- не само хляба, а и хората, които го правят- като се започне от сеитбата, смилането, приготвянето, предлагането и поднасянето му. Хлябът се прави с много желание и с много обич. Когато един човек си харесва работата, хлябът винаги става."

А във фурната на Динката хлябът винаги се получава- за това се грижат Деси, леля Денка и Ивайло, според които: "Трябва да си обичаш работата и да си гледаш работа съвестно. За да стане хубав хлябът, трябват качествени продукти, но и любов. Хлябът има душа- нашата душа. Трябва да го правиш с любов, отговорно и с мерак- тогава се получава!"

По публикацията работи: Йорданка Герасимова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Костадин Георгиев- Динката: "Да уважаваме хляба и тези, които го правят"

В "Музикална зона": "..., а някой кара колело"

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

"Музикална зона": Песни с красиви женски имена

За БНР

Радио Видин