Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Екзарх Антим I: "Направихме закон от народа за народа"

Отбелязваме Деня на Конституцията

Ученици от Видин са в парламента за Деня на конституцията

Звънецът от Учредителното събрание и архиерейската корона на екзарх Антим I в изложба в Народното събрание
Снимка: РАДИО ВИДИН Архив

16 април е. На тази дата през 1879 година е приет основният закон на страната след Освобождението- българската конституция и понеже събитието е във Велико Търново, я наричаме Търновска конституция. Денят е празник на юристите, и понеже тази година се навършват и 135 години от приемането на първия закон в свободна България, на събитието обръщаме особено внимание. Прието е, че в Учредителното народно събрание (УНС), което се събира на 10 февруари 1879 година, участват 229 депутати, въпреки че в протоколите имената на народните представители са повече. Имало е  и делегати от районите Македония и Тракия, които не са в пределите на страната. Народните представители са от петте губернии, на които по онова време по руски образец е разделена страната- Софиийска, Варненска, Търновска, Русчушка и Видинска. Те са избрани от гражданите, назначени  от Временното руско управление и по право като висши администратори. 43-ма са представителите от видинската губерния, която пък е разделена на 7 окръга. По окръзи са определени избраните депутати- един на 10 хиляди жители. За Търновската конституция и народните представители  от окръг Видин, които участват в приемането на първия български закон след Освобождението разказва Христина Кирилова, уредник в отдел "Нова история"  към Регионалния исторически музей във Видин:

Христина Кирилова, уредник

"Списъка на народните представители от Видин води председателят на Учредителното народно събрание, тогава видински митрополит, бивш български екзарх Антим. По право в Народното събрание влизат Ванко Нешов (председател на Видинския градски съвет),  Димитър Костов Златаров (председател на Видинския окръжен съвет),  големият общественик, впоследствие и външен министър на България Илия Цано, който влиза в Народното събрание като председател на Видинския губернски съд, Петър Дамянов (председател на Видинския окръжен съд). Ахмед бей Мараф Зааде е назначен за депутат в Учредителното народно събрание. Народни представители са хаджи Петко Тотев, Петко Стойчев Каравелов- тогава областен управител във Велико Търново. Петко Каравелов е назначен от руския комисар княз Дондуков- Корсаков. Представител на друговерното  духовенство в Учредителното народно събрание е бил мюфтията на Видинската губерния Хафъзъ Сюлейман. За народен представител е избран даскал Петър Логофетов от Наво село."

"Направихме закони от народа и за народа"- казва след приемането на първата българска конституция председателят на Учредителното народно събрание екзарх Антим I. С приемането  на конституцията УНС приключва работата си, а на следващия ден се събира Великото народно събрание, за да избере монарха на страната. Негов председател е също първият български екзарх.

17 делегати от окръзите Враца и Оряхово представляват своите райони в Учредителното народно събрание, предаде Жоро Александров. Висшето духовенство е представено от архимандрит Константин, който по това време управлява Врачанската епархия, но влиза във УНС като депутат от Плевенски окръг. От магистратите в най-големия законодателен орган влизат Лука Радулов, председател на Оряховския окръжен съд и Йон Логотет, председател на окръжния съвет в крайдунавския град. Освен тях право на глас имат още Симеон Подбалкански, шеф на Врачанския окръжен съд и Костаки Анков, председател на окръжния съвет в града под Околчица, както и председателите на градския съвет в Оряхово и Враца- Тодор Шиваров и Иванчо Николакиев. От Оряховски окръг влизат петима народни представители: Димитър Цеков, д-р Манче (чиято фамилия липсва в архивите), Иван Стойнов, Христо Кръстев и Нико Петров. От Врачанския окръг са избрани Хаджи Вандо, Николчо Антонов, Иван Стойнов, Николчо Зайкин и Цветко Попов.

С Учредителното народно събрание е поставено и началото на парламентаризма в България. С какви държавни дела са се занимавали народните представители проучват учениците от клуб "Млад парламентарист" към Природоматематическата гимназия във Видин. Училището носи името на първия председател на Народното събрание и български екзарх Антим. На среща с председателя на 42-то Народно събрание Михаил Миков, избран за народен представител от Видин, учениците бяха поканени от него да посетят парламента, където са днес. С ръководителя на клуба Ивайло Милушев и ученици разговаряхме дни преди до отпътуват. Сред учениците, които днес присъстват на тържественото заседание на парламента е Мартин Валериев. Той вече е представял свое проучване за работата на Народното събрание.

"Това е презентация, която аз изготвих и показах на председателя на 42 Народно събрание Михаил Миков, когато той дойде на посещение в математическата гимназия. Тя е на тема: "Историята на Народното събрание в България"- разказва за дейността си в клуба десетокласникът Мартин Валериев.

Клуб "Млад парламентарист" обединява млади хора, които искат да научат повече за българската държавност. А днес те са и гости на тържественото заседание на парламента. За създаването на клуба към ПМГ "Антим I" разказа неговият ръководител Ивайло Милушев:

"Клубът е създаден по проект "Успех", по който трябваше да бъдат формирани ученически клубове. Реших да създам клуб "Млад парламентарист" по повод годишнина от кончината на екзарх Антим I, която ние отбелязахме, както и от приемането на първата българска конституция- Търновската. В клуба членуват 15 ученици от  различни класове."

Божидар Деков е в групата, която днес е в Народното събрание. С него разговаряхме преди да отпътува за София, а утре предстои и посещение в старата българска столица Велико Търново, където преди 135 години е приета първата конституция на страната.

"Искам за науча нещо повече за нашата управляваща система, за парламента, за народните представители"- обясни за участието си в клуба Божидар Деков.

В  деня на българската конституция и в навечерието на Великденските празници Областна администрация- Видин и Държавен архив организират съвместна документална изложба "Институции на държавността - от Освобождението до Независимостта". Документалната изложба обхваща периода от 1878 г. до 22 септември 1908 г., когато е обявена независимостта на България от Османската империя. Включва документи, проследяващи административно-териториалните промени в българска държава, както и серия от фотодокументи, представящи членовете на Учредителното събрание от Видинско, губернатори и ръководители на държавни институции.

За началото на парламентаризма в България и дейността на екзарх Антим I като председател на Учредителното събрание и първото Велико народно събрание можете да научите от предаването "Калейдоскоп" от 02.12.2013 г., когато е отбелязана годишнината от кончината на екзарх Антим.

Още по темата в "Калейдоскоп" от 2 декември 2013 година: Историческите уроци на Екзарх Антим І през погледа на петима председатели на Народното събрание, ще го намерите през връзката:

http://bnr.bg/vidin/post/100307367/istoricheskite-uroci-na-ekzarh-antim-prez-pogleda-na-petima-predsedateli-na-narodnoto-sybranie



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Село Гомотарци - с бъдеще във винения туризъм и с грижа за опазване на миналото

Гостуваме на Гомотарци, едно село разположило се на брега на река Дунав.  Голямо  и красиво населено място, с няколко площада, с просторни и красиви къщи с големи дворове и трудолюбиви хора. Видинското село се гордее със запазената си църква, големия църковен двор, с ценните стенописи, които са реставриран и с новата трапезария към храма...

публикувано на 12.07.24 в 12:00

Калин Виденов: Геноцидът над Северозапада от страна на ГЕРБ продължава

Все по-илюзорни изглеждат шансовете за съставяне на редовен кабинет в рамките на настоящото Народно събрание.  Политическата криза в страната продължава да се задълбочава.  Предсрочните избори наближават с все по-голяма скорост, а единственият шанс да не се стигне до тях е експертен и технически кабинет с третия мандат.  Как се отразява дългогодишният..

публикувано на 11.07.24 в 10:00

Нуждае ли се от рестарт икономиката ни?

България трябва да извърши смели реформи на пазара на труда и в образованието, защото рискува икономиката ѝ да стане много неконкурентоспособна. Разходите за труд растат ударно и въпреки това не успяват да наваксат изоставането спрямо ЕС, а производителността остава ниска. Трябва да се подобри рязко и средата за инвестиции, които изостават..

публикувано на 10.07.24 в 10:45
Боян Минков, кмет на община Белоградчик

Боян Минков: Липсата на редовно правителство затруднява работата на общините

Общините са сред потърпевшите от политическата криза в страната ни, коментира кметът на Белоградчик Боян Минков . По думите му политиците трябва разберат, че хората все повече ще ги наказват по време на избори, като все по-малко гласуват. "Има огромни затруднения в работата на общините и ние, кметовете, го усещаме най-силно, защото сме..

публикувано на 09.07.24 в 14:26
Румен Гълъбинов

Румен Гълъбинов: Политическата нестабилност усложнява постигането на стратегическите ни цели- Еврозоната и Шенген

Ако политиците в България не успеят да се разберат и се стигне до нови избори, се усложняват задачите, свързани със стратегическите цели на страната ни- Еврозоната и Шенген, коментира икономистът и финансист Румен Гълъбинов. По думите му, има риск и да не получим в пълен размер средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. "Планът за..

публикувано на 09.07.24 в 13:31

Засилен контрол на Инспекциите по труда за недеклариран труд в рискови сектори

Работата без трудов договор е нарушение, за което в Кодекса на труда изрично е регламентирано, че не може да е маловажно . Затова винаги, при установяване на такова нарушение, се налага санкция, която не може да бъде по-малка от 1500 лева и може да достигне до 15 000 лв.   Много е важно всеки работник да разбере, че когато се съгласява да работи без..

публикувано на 08.07.24 в 15:03

Изсветлява ли сивата икономика

Публичните финанси на България губят близо 3 млрд. лева на година, заради невнесени данъци и осигуровки, вследствие на недекларирана заетост. Изводът е на Асоциация на индустриалния капитал в България. Типичните проявления на недекларирана заетост са няколко и те се променят през годините в зависимост от степента на контрол и в зависимост от..

публикувано на 08.07.24 в 14:59