Родна реч, омайна, сладка

публикувано на 23.05.16 в 13:08

Снимка: Радио ВИДИН

''Актуално'' в ''Посоките на делника'', 23 май 2016 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В навечерието на най- българския празник- 24 май, в сутрешния блок "Посоките на делника" с ученици, учители и директора на ПГ "Проф. д-р Асен Златаров"- Видин говорихме за уникалността на нашия език, грамотността, призванието да си учител.

Деси Сашова и Нина Петрова са ученички от 11 "г" клас на ПГ "Проф. д-р Асен Златаров" във Видин. Има ли трудности, които срещат с изучаването на българския език?

"Имам го като знание, но на всеки се случва да допуска грешки, колкото и малки да са те. Нашият език е един от най- трудните в света и не на всеки му се отдава. Едно от притесненията ми е за матурата догодина и изучаването на тези наши величествени български автори... На тестове допускам грешки, но това е нещо нормално... Трудно започна да става запазването на езика като граматика. С навлизането на технологиите повечето хора не пишат на кирилица, а с латински букви, което заличава езика... Един човек е грамотен, когато лексикалният му речник е богат...", смятат Деси и Нина.

Какъв език говорят видинчани? Това попитах Мими Тодорова и Анжела Ангелова, учители по български език в училището.

"Книжовният език принципно се изгражда върху диалектите, които съществуват на територията на цялата страна. Нашият език, дори и да ни се струва, че е правилен, е част от северозападните диалекти и си има своите диалектни особености, които могат да доведат до езикови грешки. Най- характерната грешка е в използването на глаголите от 3 лице, множествено число от трето спрежение. Само те завършват на ме, всички останали глаголи не завършват по този начин. Ние във Видин можем да кажем "говориме", което е езиково неправилно. Езиково правилното е "говорим". Това понякога не го забелязваме като грешка... Много често в медиите можем да видим дори изтъкнати политически и културни дейци, дори и учени, които, за да покажат високото си ниво, в крайна сметка използват прекалено много чуждици и тази тенденция се прехвърля и върху младите хора, които след това в речта си наподобяват техния пример. Аз имам примера на моите професори, когато бях студентка, и с интерес слушахме лекциите на най- изявените български езиковеди, които говореха на правилен, разбираем български език и той беше интересен за всички нас. Сега тенденциите са по- различни, времената се промениха..."

Учениците най- често срещат грешки при писането и езиковата грамотност. Често, в бързината да напишат нещо, пропускат да проверят как се пише. Коментирахме и матурите- защо учениците срещат трудности с писането по зададена тема?

"Получава се така, защото висшите учебни заведения отвориха много широко врати и предишният стремеж на учениците да знаят, за да получат висока оценка, с която да влязат в добри специалности, сега някак си се изкриви, тъй като вратите са отворени, те могат да влязат и с по- ниска оценка. По- ниската оценка могат да получат и без да работят по последния- 41 въпрос... Максимумът, който могат да получат, е 70 точки, ако безупречно е решена тестовата част, което е малко повече от петица."

Българските учители имат повод за гордост, защото учителската професия е призвание и мисия. Стремежът да се търси материалното във всичко, вероятно е една от причините за липсата на интерес към тази професия, смята Мариета Георгиева, директор на ПГ "Проф. д-р Асен Златаров":

"Много е трудно да се каже кога един учител е добър. Може би това личи от резултатите, от това, което завършилите усещат като резултат от работата. Дали, когато успяваш в нещо, си даваш сметка, че за това принос има учителят. Общата оценка идва с времето, когато завършилите могат да направят анализ какво се е случило. А ние просто се опитваме да бъдем максимално обективни, търсейки определени критерии, определена цел."

Мариета Георгиева каза още, че е много важно училището да се съобразява със съвременните технологи и потребности на учениците.

"Имаме предизвикателството да сме в условията на изключително интересни времена- на прага между техническата революция и епохата на информационното общество. Образователната система търси правилното решение, не само технологично, не само като организация, а най- вече като методи и подходи на работа. Защото това, което се е случило в последните 50-100 години в училище, трябва да бъде коренно променено, за да може да бъде в съответствие с това, което имаме днес като характеристики на младите хора."

Още по темата може да чуете в звуковия файл.