Яница Петкова: Социалните мрежи са ни изнежили

Над 60% от българите твърдят, че на практика попадат всеки ден на информация, която може да се определи като лъжлива.

Тенденцията от последните години сочи, че България трайно заема последно място сред държавите от Европейския съюз в Индекса за медийна грамотност. 

Защо местната почва е толкова удобна за фалшиви новини? Може ли дезинформацията да бъде предотвратена или спирането на фалшивата информация би породило още ограничения? От емоционалния отговор, а не от рационалните познания, ли зависи пропагандата? 

Основните врагове на демокрацията дискутираме с Яница Петкова, политолог от социологическата агенция "Мяра".

Радио ВИДИН: Вие и Вашият екип направихте едно изследване по съществен в последно време проблем. Какво показват резултатите? Тези изводи, според Вашите впечатления, забелязват ли се с прости очи?

"Става дума за нашето изследване по отношение на социалните мрежи и фалшивите новини. Зададохме няколко въпроса. Касаят до каква степен, колко често хората попадат на новини, които не смятат за истински, за фалшиви. Огромно мнозинство от нашите респонденти споделят, че на практика това е всеки ден или сравнително често. Става дума за над 70 %, даже 80 %, ако комбинираме и двата отговора. Тези, които ни казват, че почти никога или никога, са 5-6 %. Това е ежедневие за нашето общество, срещата с фалшиви новини. Имахме и въпрос, който касае дали има ограничения в социалните мрежи. Ние сме попитали конкретно за Фейсбук, най-популярната социална мрежа у нас. На близо 43 % се е случвало да прочетат или да видят, че на някого се налагат ограничения във Фейсбук. 15.8 % казват, че не само са виждали, а им се е случвало и на тях. Не само фалшивите новини, но и цензурата е доста разпространена според възприятията на нашето общество. Преди да споделя и личното си мнение, ще засегна и друг въпрос, който попитахме по наболяла тема: какво е отношението към ТикТок? Не че се е заговорило за забрана на тази социална мрежа в страната ни, но темата беше повдигната в много други държави. Що се отнася до приемането или до неприемането на забраната на ТикТок в България - 43.1 % я приемат тази забрана, а почти 28.4 % не. 26.6 % пък казват, че нямат достатъчно информация. Това създава една картина, сборът от тези три въпроса, създава една картина за нагласите в обществото, която според мен се свързва с несигурност, незапознатост, а от друга страна, с недостатъчна информираност по отношение на начина, по който функционират самите социални мрежи. Що се отнася до фалшивите новини - да, наистина сме ги приели за ежедневие. На всеки, който потребява социалните мрежи, е ясно, че те се използват както от нас самите, за да си повишим информираността и да реализираме механизми на обществени отношения към различни теми, така и от неблагоприятни фактори, които искат да ни влияят. Всеки знае очевидно, че има възможност да се повлиява на общественото мнение чрез социалните мрежи. Всеки се среща с това. Когато стане дума за личното взаимодействие - никой не очаква това да му се случи. Що се отнася за ограниченията - действително има едно такова разпространено мнение, че хората са ограничени. В същото време не се възприема, че тези ограничения носят някаква полза, по-скоро се възприема с усещане за цензура и налагане на контрол. Що се отнася до ТикТок, голяма част от респондентите нямат профил в тази социална мрежа. Както в нашето общество, така и в много други, в които ТикТок се ползва, основният тип потребители са по-скоро млади хора. Ние сме задали въпроса си към всички респонденти. Огромното натрупване или значителното натрупване на отговори в полза на това да бъде забранена тази социална мрежа, независимо дали хората я познават и ползват, говори за едно притеснение и страх от нейното влияние. Може би това е свързано с усещането за невярна информация в останалите социални мрежи".

Радио ВИДИН: Ако върнем лентата 10-15 години, аз не се сещам в ученическите години ситуацията с фалшивите новини и дезинформацията е била чак такава. Но пък, както знаете Вие, тогава не беше толкова популярен.

"Преди 10-15 години можем да кажем наистина, че не са ползвали чак толкова много хора социалните мрежи. Но има и нещо друго - не се ползваха по същия начин. Дали ще си говорим до каква степен човек е познавал хората, с които е общувал в интернет, до каква степен е общувал с хора, които познава в личния си живот или това са само някакви негови онлайн контакти... е едно на ръка. Но дори в момента можем да кажем, че в много по-голяма степен хората контактуват със свои познати в интернет. Става дума за самия начин на употреба. В много по-голяма степен са навлязли социалните мрежи в начина, по който ние се информираме, начина по който създаваме мнения за неща от ежедневието, свързани с работата, обществените и политическите взаимоотношения. Институциите ползват социални мрежи. Политиците ползват социалните мрежи. Работодателите. Голяма част от живота, който е повлиян пряко в нашето ежедневие, се случва там, докато преди 10-15 години можехме да отделим комуникацията онлайн от тази, която се случва директно. Хората като че ли я правеха тази разлика. Отделно от това, че доста по-малка част от хората наистина употребяваха активно и ежедневно социални мрежи. Сега ситуацията е различна. Наистина те са навлезли изцяло в живота ни, разчитаме все повече на тях, особено за придобиване на информация. Ако можем да кажем, че в това има нещо положително, то е изследвано многократно от различни специалисти: именно способността да се организираме, да разпространяваме информация, по някакъв начин да се мобилизираме. Тоест биха могли да имат и демократизиращ ефект. От друга страна, така, както ние използваме тези социални мрежи, така може да ги използва и всеки един друг фактор с различна цел. Същите техни предимства се употребяват и от влияния, сили и дори икономически интереси, с цел манипулация на общественото мнение, с цел, ако щете, икономически печалби. За нас като потребители е много трудно да се направи разлика кога някой иска да те използва по някакъв начин и кога наистина се осъществява истински социален контакт с цел общуване. Особено за хората, които по-късно са навлезли в социалните мрежи, това е доста по-трудно, отколкото такива, които още преди 15 години имат опит. Някак тази еволюция на употребата е станала пред очите им. Това е процес, който се случва пред очите ни наистина... доста е трудно да усетим промените. А пък те са видни наистина, ако погледнем сега и преди 15 години, видими са".

Радио ВИДИН: Говорейки за фалшиви новини, за пропаганда... редно е да осъзнаем, че за управляващите, изобщо за цялото политическо пространство, е по-удобно да се шири дезинформацията. Това е оръжие в политиката. Така е било винаги.

"Естествено, че е по-удобно. Този, който по някакъв начин, иска да повлияе, винаги ще иска да се ползва като единствен първоизточник на някаква информация. От тази гледна точка, ако информацията е един хаос и поток, в който има всякакви лъжи, всеки има правото да обяснява, че е единствена инстанция. Да, имат интерес. Но някак се пропуска фактът, че така, както аз мога да се възползвам от създаването на някаква моя информационна реалност, независимо дали е реална или не, дали има нещо общо с истината или не, така и съответният политически противник или икономически, защото, пак казвам, не са само властови интереси, икономически са също... така съответният противник може да го прави. Така както аз мога да се възползвам от възможностите, които социалните мрежи създават, така всеки друг може. Това създава този хаос. Това, което се получава, е че никой вече не вярва на нищо, което види там или пък хората се самозатварят в едни балони, в които всеки има някаква своя собствена истина и отрича правото на всички останали да са прави по някакъв въпрос. Това го видяхме по много случаи от нашия живот. Можем да започнем от COVID, войната в Украйна, множество теми, по които се разделихме... общо взето най-различни видове информация в интернет и хората са склонни да се съгласят само с това, с което сами са се обградили като информационен поток и социална общност. Всичко останало се отрича. А всяка една от тези информации съществува и претендира да е вярна в социалните мрежи. Носи полза за управляващите, които се възползват от това, независимо кои са. Но в същото време съдейства и за всеобщото недоверие за всякакъв вид официална публична информация, което пък уронва доверието във властта въобще".

Радио ВИДИН: Доста хора смятат абсолютно погрешно, че решението на проблема е с налагане на цензура, с Министерства на пропагандата. Освен, че ние имаме тенденция лесно да залитаме в крайности, границата с авторитарния режим ще бъде тънка. Не решаваш проблема, ако заглушиш тези отсреща.

"Единственият начин, по който това може по някакъв начин да се подобри като ситуация, е образование. Нашето общо усилие да се научим да разкриваме истинска и невярна информация, която виждаме пред очите си. Това отнема наистина много усилия, не винаги пък е и възможно, за съжаление. Винаги ще има случаи, в които ще останем излъгани по някакъв начин, особено през социалните мрежи. Така че единственият начин да ограничим това е активност и образование на потребителите. Видяхме вече за ограничаване на различни гледни точки, мнения, през социалните мрежи. Видяхме и реакцията на хората. Имам предвид, случващото се в Щатите и Фейсбук. В българското общество, както споменах, нашето изследване също показва, че има такова усещане за налагане на ограничения в тази социална мрежа. Ограниченията винаги пораждат обратна реакция. Другото, което според мен създава проблем, е кой налага и по какъв начин ограничава наличната информация. Можем ли винаги да сме сигурни, че ще ограничи само тази, която е лъжлива и ще остави само истинската или напротив, ограничението ще се налага по някакъв друг принцип, според възприятието за "правилна гледна точка", което понякога се разминава от истината. Така или иначе, много е трудно да кажем кое е правилно и кое е истинно не само в социалните мрежи, а по принцип когато говорим за общества и властови отношения. Ако сложим такива ограничения, това значи една инстанция да се обяви завинаги за права и винаги истинна, а подобни отношения имаме в диктатурите. Там имаме една власт, която винаги е права и винаги е безпогрешна. Ограниченията не са решения. Със сигурност, ако ограничение се приеме, като подход, то по-добрият случай е по някакъв начин да е обществено институционална, а не частна, тоест да не е наложено директно от собственика на социалната мрежа, тъй като той не подлежи на съответния контрол от обществото така, както би могла да подлежи институция или някакъв вид обществено публично формирование. Против ограниченията съм. Според мен най-доброто ограничение би било това, което самите потребителите наложат чрез своята собствена санкция и чрез усилени опити по някакъв начин, колкото и да е трудно, да налучкаме и да намерим подхода, чрез който да разкриваме истината от фалшивата информация. Ние като потребители".

Радио ВИДИН: Вие как правите разграничение между дезинформацията и т.нар друга гледна точка? Доста често границата е много тънка.

"Това е основният проблем. В един момент ние свикваме да отричаме всичко, което е различно от нашето мнение, а това води до тези проблеми, тези стихийни реакции, които споменах във връзка с обществено разделение, което видяхме в социалните мрежи. Това, което се случи последните няколко години... няма как да го избегнем, за съжаление. Хората са склонни да се обграждат със себеподобни. Хората рядко са склонни да приемат, че грешат или че тяхното мнение не е правилно. Самите механизми на социалните мрежи, обграждайки те с хора, които мислят като тебе, подсилват тази наша вътрешна вродена характеристика. Много често наистина различната гледна точка се приема просто за фалшива новина, просто защото знаем, че фалшивите новини така или иначе съществуват и ни е много по-лесно да лепнем такъв етикет, оправдавайки дори нашата вродена склонност да отричаме чуждото мнение, отколкото да се позамислим малко и да видим дали няма логика и смисъл в това, което противоположната страна ни казва. Трудно е. Това, което може би става така все по-популярно и все повече усилия изисква да бъде разграничено, е новина, създадена от изкуствен интелект. Доста трудно се улавя тя. Все по-трудно става, особено от хора, които по-късно са навлезли в употребата на социални мрежи. Да не се задълбочавам в различния произход на различните новини, как бихме могли да видим разликата между фалшива новина и другата гледна точка. Това, което можем да потърсим, е какви са целите, кой я споделя, да проверим ние сами откъде излиза, по какъв начин тази информация би могла да ни повлияе, кой желае да ни повлияе по въпроса... доста често, ако търсим проверка от институции, доста често самите те могат да се излъжат. Сложно е. Но не е и толкова трудно за откриване. Необходими са повече усилия. И не всяко нещо, което се прочете, да се приеме за чиста монета или обратно - ако не съвпада с моето мнение, да го отхвърля директно. Просто малко повече усилия, които трябва да хвърлим в това да проверим информацията. А пък самите социални мрежи са ни изнежили, а ние все по-малко и по-малко сме склонни да положим тези усилия".