Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кварталната клюка - типична българска черта или неизменна част от живота

Както е казал американският филмов актьор Уил Роджърс, единственият случай, в който хората не обичат клюките е, когато те се отнасят за самите тях. Доколко обаче клюките са се превърнали в част от нас и защо се дразним, когато някой говори по наш адрес, седнал на пейката пред блока или на чашка с компания. Каква е психологията на клюката и какво мислят обикновените хора по темата ? Попитахме трима приятели, седнали на сянка на хубава неделна трапеза в квартално заведение във Видин. "Дори и в световен мащаб клюките са номер 1. На мен лично не ми пука, но има хора, които ежедневно се занимават с клюки ... Аз живея в по- малко населено място във видинска област, но нещата са същите - младите прихващат успешно този занаят от по- старите клюкари ... Просто на хората им доставя удоволствие да обсъждат чуждия живот." Срещнахме леля Дора, която седеше пред входа на блока в който живее в квартал на Видин. Тя беше скромна. "Не ме интересува кой какво говори, но ги чувам от терасата долу пред блока как клюкарстват. Ставаше въпрос за едни тръби от парното, които сме изрязали преди време и предали за вторични суровини. Само коментират и по цял ден кой какво е направил. Аз не съм отишла на вратата на никого все още да искам пари назаем." - каза леля Дора.

Кварталната клюка отдавна се е превърнала в начин за информиране. Нещо повече, хората на пейката или в беседката пред жилищния блок, са най-търсени, когато човек има нужда от експресна информация по даден въпрос. Достоверността невинаги е гарантирана, защото агенция от рода на "Една жена казала ..." не може да се приеме за сериозна, но винаги дава някаква информация по случая. "Всъщност, като се вгледа човек в съвременните медии, особени в някои жълти информационни сайтове, започва да се чуди кой е техен собственик и дали „една жена казала...“ не е техният основен източник на информация. Примерите са толкова много, че даже ми е неудобно да споменавам някои от тях. Като че ли най-важното в т.нар. „сензационни новини“ е да се съобщи нещо жълто. По принцип забъркването на такава „новина“ си е изкуство, тъй като истината в нея трябва да е между 10% и 30% вярна, за да има основание потребителите да й повярват. Само най-изкусните майстори могат да правят от мухата слон, затова никой не бива да подценява тези истински майстори на „съвременния къс разказ“. Напротив, обществото тлябва да ги разпознава и да знае кога тиражираните от тях материали са измислени." - сподели в коментара си по темата сътрудникът ни Жоро Александров.

Потърсихме мнението и на специалист. "Клюките не са типична българска черта, а напротив - срещат се на почти всички географски ширини. Има хора, които все още вярват напълно, но има и хора които разбраха, че някой прави бизнес от клюките. Всеки човек носи в себе си клюката, но в различно количество." - така психолога Мадлен Алгафари коментира темата ни. "Пълно е с клюкари и по- голямата част от тях изненадващо са мъжете." - споделиха жители на Видин, решили да напазаруват в квартален магазин. Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Кметът на Ковачица: С малките неща започваме и вървим напред, за да има живец в селото

Екипът на Радио ВИДИН на ломското село Ковачица.  Град Лом е на 12 км от селото, а река Дунав е на 4 км. Въпреки това местните хора се гордеят с реката и винаги казват, че живеят на Дунава.  Откъде идва името на селото? Според една от местните легенди, след потушаването на Чипровското въстание, в района се заселили бежанци от..

публикувано на 21.02.25 в 12:00
НВП Видински митрополит Пахомий

Митрополит Пахомий: Изключителният пример на видинските архипастири задължава към добри дела

С тържественото въдворяване на епархийската си катедра митрополит Пахомий официално стана седмият в историята на Българската ехзархия и Българската патриаршия видински владика. Новият духовен водач обещава младите да намират разбиране и насърчение, възрастите - утеха и подкрепа, немощните - помощ, самотните - защита, а разколебаните -  насока...

публикувано на 20.02.25 в 10:00

Готвят нов бойкот на хранителните вериги - ще има ли резултат?

За втори бойкот на големите търговски вериги призоваха обществени организации и отчетоха успех от първата инициатива. Тази обща идея заявиха представители на обществените организации, които организираха първия бойкот на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, провел се на 13 февруари. Организаторите подчертаха, че..

публикувано на 19.02.25 в 10:45

България остава сред държавите с високи нива на корупция, в Северозапада показалите за почтеност са различни

България остава сред държавите с високи нива на корупция в публичния сектор, сочат данните за 2024 г. , публикувани от Transparency International . С 43 точки индекс България е на 76-о място сред 180 страни и територии за възприятие на корупцията за 2024 г. Спрямо предишната класация това е влошаване с две позиции. От държавите в ЕС усещането за..

публикувано на 18.02.25 в 11:59

Мерки за ограничаване рисковете от наводнения обсъдиха във Видин

Във Видин се проведе работна среща за обсъждане на съвместни действия за противодействие на незаконната сеч, с приоритет в местата, създаващи опасност от свлачищни процеси и наводнения. Срещата, председателствана от областния управител Ани Арутюнян беше във връзка с проведено заседание на Министерския съвет, на което е обърнато внимание от..

публикувано на 17.02.25 в 13:49

Рупци: Китно, но обезлюдяващо село

Гостуваме на село Рупци, община Видин. Това е едно от най-близките села до областния град, само на около 5 км. Въпреки, че Рупци е много близо до Видин, местните жители са намалели значително през последните години. В селото постоянно живеят по-малко от 100 души, предимно възрастни хора. Илиян Ангелов е кмет на Рупци от 2015 година, като в..

публикувано на 14.02.25 в 11:30
Яница Петкова

Яница Петкова: Социалните мрежи са ни изнежили

Фалшивите новини и ограниченията в мрежите са новата нормалност.  Над 60% от българите твърдят, че на практика попадат всеки ден на информация, която може да се определи като лъжлива. Тенденцията от последните години сочи, че България трайно заема последно място сред държавите от Европейския съюз в Индекса за медийна грамотност.  Защо..

публикувано на 13.02.25 в 10:00