Под обедното слънце "у съло"

Било някъде след средата на 17 век. Ничиите плодородни ниви и заветната падина в завоя на река Дунав дали подслон на бежанци от Чипровското въстание, които не могли да минат реката със своите. Те, макар и дошли само с едните дрехи на гърба, били градски хора, голяма част от тях занаятчии по препитание и католици по вероизповедание.

В следващите години обратно през Дунава почнали да се връщат избягалите оцелели местни хора. Преселници от Сърбия, Банат, Молдова уж минавали от тук, пък оставали... Така се изградило едно шарено и толерантно общество, с разнолико препитание- от земеделци, до търговци, мелничари, кожари, медникари...

За духа и отношенията тук е любопитен един факт- на завърнал се след тежко раняване в Първата световна война войник селската управа купила от Немско фотоапарат- за да му осигури начален старт, та човекът да има с какво да храни семейството си. И до днес се пази в местния музей документът, с който се удостоверява направеният харч на народна пара, с обяснението защо. Както и снимки на плевнята, в която скоро след това било отворено и първото кино.

Сега селото страда от всички типични за българските села проблеми- недостатъчност на препитание и обезлюдяване. Свежа кръв в селото идва от възвръщенците- както на шега се самоопределят младите пенсионери. Те идват уж само за лятото, пък после вземат, че поостанат... Някога те са направили избора да тръгнат след хляба и мечтите си, днес отново поемат риска на смяната на постоянното си местожителство- към дядовата къща, или купена някъде в близост чужда, защото някога са продали родната. В шарената биография на селото се вписват децата от Центровете за обществена подкрепа, наследили някогашния Дом за деца и юноши без родители. И шумните заселници от Новата махала- част от тях са потомци на някогашното единствено ромско семейство в селото.

И така- как живее видинското село Ново село в летните горещини? Първо надникнах в Клуба на пенсионера- там са хората с опит, идеи и достатъчно свободно лично време. Посреща ме уютна домашна обстановка- плетени покривчици, вестници, малка библиотека, новичък телевизор с видео, авторски картини, малко барче с кафе-машина.

"Започваме лятната кампания за начална компютърна грамотност, което ще помогне на възрастните хора да общуват по интернет със свои близки зад граница и в страната. Организираме поредния летен отдих. Този път групи ще има в Приморско и в Китен. Записали са се над 60 човека. Транспортът е от Общината. Цените на нощувките са намалени, а на връщане групите ще посетят Троянския манастир. Вече гостувахме на сродни клубове в Зайчар и Парачин.

Подготвяме юбилейни чествания на наши членове, които през настоящата година стават на 70, на 80, а имаме и един, който става на 90 години. Общо са 23-ма. Вероятно ще съберем празниците за деня на християнското семейство, но все пак последна дума ще имат самите юбиляри. Направихме ремонт на още едно съседно помещение, през което има външен изход към градината, която е между сградата на Общината и сградата на читалището. Така ще може да си ползваме и беседката, която е в тази градинка.

Наши деца и внуци освежиха обстановката с картини. Художникът Петър Бърчев редовно показва свои неща. Скоро ще представим стихосбирката на Георги Стойчев, който е новоселски зет. Имаме телевизор и видео- надяваме се да ни подарят младите някой диск със стари български филми. Имаме редовен абонамент на вестници и списания", казва ми председателят на клуба Георги Нинчев.

Най-важната промяна, която настъпва в живота на възрастните хора през лятото, е идването на внуците. Светват необитаемите стаи, изваждат се от гардеробите най-красивите покривки за маса, най-пухкавите одеяла, най-новите съдове за хранене. Обират бабите паяжините от затворените в килера велосипеди и са готови за гости.

Срещам на площада, пред часовниковата кула на Ново село, Марийка Белячина. И подкарвам приказката отдалече, както новоселянки обичат, с въпроса какво обича да прави през лятото?

"Имаме си плажна ивица. Обичам да си хапна сладолед на караванката, или да си пийна една биричка. Така си почивам. Голямата ми радост са внуците. Моите внуци много обичат да са си тук. Чакат с нетърпение ваканциите. Когато са при мен, знаят, че всичко е домашно и е истинско- зеленчуци, плодове, мед. Имаме си обичай да ги питам какво искат да им сготвя. Аз изпълнявам желания, а те си изяждат всичко. Вечер участват в поливането на градинката- е, повече за забавление, но все пак е помощ. 

През деня са на плаж на Дунава. В късния следобед ходят да играят волейбол", разказва за летните си делници жената.

Разделяме се с Марийка Белячина. Качвам велосипеда- основно средство за придвижване в Ново село, и потеглям към новичкия спортен комплекс, за да видя къде нейните внуци играят волейбол.

Ето ни в новооткрития спортен комплекс на Ново село. Футболен стадион, площадки за баскетбол, волейбол, тенис на корт и игрище за мини футбол са на разположение на децата, че и не само на децата. На тях хора колкото щеш във всеки ден от седмицата, а в почивните дни още повече. Така е още от пролетта, от откриването на комплекса. В горещите летни дни обаче съм любопитна какво е положението с ползването на басейна.

"Играе се тенис, волейбол, баскетбол. Интересът е предимно към басейна. Смея да кажа, че водата е кристално чиста. Размерите са 25 на 12 метра. Има си пречиствателна станция, сервизни помещения, душове, които се ползват преди влизането в басейна и след това", обяснява домакинът на стадион "Славия" Стефан Еленков.

Спортният комплекс очаква в следващите почивни дни много гости, защото в събота и неделя е традиционният събор на Ново село. За това обаче ще говорим малко по-късно.

А сега отиваме в читалище "Земеделец", защото децата, освен че при баба се глезят с вкусотии, забавляват се и спортуват, трябва да познават и историята на своето село. За да не се губят корените. За това се грижи родената тук актриса Минка Сурдулова, която от 20 и една години насам всяко лято събира малчуганите с артистични дарби и интереси и подготвя спектакъла "На село при баба".

"Тази година е 21-вото поредно издание. Всяка година имаме тема. Този път решихме това да е 140 години Новоселско въстание. Децата останаха много впечатлени от историческата възстановка на събитията от онези години и искат да научат повече. Разбира се, ще има и забавна част, с много настроение, смях, песни, стихотворения, новоселски лакърдии, народни танци.

Репетираме в дните понеделник, сряда и петък, от 10 часа. Всички деца са добре дошли. Спектакълът е планиран за 6 август", кани Минка Сурдулова баби и внуци.

За традиционния си събор се стягат в Ново село- жътвата приключи и, както е било десетилетия наред, е време за разпуст и гости. Е, не мога да не отида сега и при кмета Георги Стоенелов. Да покани и той, като си му е ред:

"Нека си дойдат новоселяни. Да се съберем, да се видим, да се почерпим. Те обичат да съветват и да критикуват, не обичат много да им се дава акъл. Но аз бих ги помолил, все пак, да си дойдат ден-два по-рано, та да почистят дворовете и тротоарите пред тях. От Общината сме подсигурили транспорт за извозване на отпадъците. При необходимост ще има и извънредни коли, ще помагат и наши хора. Нека по стар обичай да ни бъде чисто и приятно за празника. В двата почивни дни ще има автобусен транспорт по делнично разписание. В събота вечерта ще има програма- затова вечерта ще има и извънреден автобус. Извънредно и до късно, абсолютно безплатно, ще работи спортният комплекс на Ново село- ще са отворени всички спортни площадки, басейнът също ще работи до късно. Нека всички наши гости да видят какво имаме и да се възползват от възможността да поспортуват и да се почувстват добре. Нали за това са празниците", кани кметът.

Поканени сте. Заповядайте. Аз смятам да отида. Да се разходя край реката, да поплувам в новия басейн, да се видя с приятели, да изиграя поне едно нашенско хоро. За добро настроение. И за памет. Защото коренът си е корен.