Папагалът Пешо стана любимец на видински храм

"Тоз папагал ние не го знаем от къде дойде. Очевидно той е бил домашно животинче, но или е избягал, или просто са го пуснали хората. Както и да е. Засели се около църквата и изглежда този район му стана любим, а пък и за нас беше голяма радост да го посрещнем и да се грижим за него, даже си го кръстихме Пешо. Така че, Пешо си го викаме всяка сутрин да дойде, за да го нахраним. Храним го с просо. Той обича и трохички. Каквото му се даде, с удоволствие си го хапва. Интересното е друго, че нашият Пешо се възмущава, когато бием камбаната на църквата. Тогава неистово крещи. Явно, че слухът му не понася такива ясни звукове. Иначе е спокоен, мил и твърде красив. Пазим го от котките най- вече, защото те са му хвърлили око и той, като домашно животно, като че ли няма достатъчно изградени навици да се пази и допуска понякога котките доста близо до него. Опитваме се да ги разпъждаме, но животните са си животни. За нас е радостно това, че децата и хората от квартала вече всички го познават и кой от където мине, ако го виждат, че той кълве там, заобикаля, за да не го разпъди и Пешо си продължава да се угощава. Основната ни грижа е като се заесени и като дойдат студените дни, какво ще го правим, тъй като по всяка вероятност няма да може да изтърпи студовете. И още от сега кроим някакви мероприятия да го приберем в клетка и тука в църквата или някъде на друго място, където е по- топличко, за да го запазим и на пролет, да сме живи и здрави, отново ще го пуснем да се ширва в територията около църквата."

Папагалът се разбира отлично с другите птици, които също се хранят и поят пред църквата "Св. Николай".