Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Вредна за българското общество ли е Истанбулската конвенция?

Снимка: БГНЕС

Министерският съвет прие решение за предложение до Народното събрание за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, т. нар. Истанбулска конвенция. В същото време министри, политици, медии и организации реагираха остро срещу присъединяването към Конвенцията с мотива, че така "България узаконява третия пол", отварят се вратите за узаконяване на "хомосексуални бракове" и т.н. Ябълка на раздора се превърна определението "социален пол", което присъства в Конвенцията и което, според противниците на документа, предполага различни тълкувания.

Какво всъщност представлява Истанбулската конвенция? Защо ратификацията на този документ в България срещна категорична съпротива от част от обществото? Има ли притеснителни и противоречащи на българските традиции текстове? Отговорите потърсихме в "Посоките на делника".

Част от текстовете в Конвенцията противоречат на българските традиции и ценности. Това обясни евродепутатът от ВМРО Ангел Джамбазки:

"Категоричната позиция на ВМРО е категорично против ратифицирането на тази конвенция. В тази позиция сме единодушни с нашите съратници в "Обединени патриоти". Против сме, защото в тази Конвенция се вкарват определения като "социален пол", като "особености на пола", вкарват се задължения за българската държава да финансира "джендър" образование от ниво детска градина. Тези неща няма как да не ни тревожат- това е промяна на традиционни и базови устои на българското общество. Няма "социален пол", има два пола- мъжки и женски. Това не е тема на българското общество и ние сме категорично против тази тема да се подлага на обсъждане. Подкрупят ни много религиозни и неправителствени организации от почти всички деноминации, представени натериторията на Република България. Тази конвенция е подписана, но нератифицирана от 17 държави, между които са Великобритания, Република Ирландия, Исландия, Люксембург, Лихтенщайн, Латвия, Литва, Украйна, Молдова, Словакия, Унгария, Чехия, Хърватия, Македония, Гърция и Кипър. ще разсея още една заблуда по темата, а именно, че целта на Конвенцията е борба срещу насилието върху жени и деца. Насилието е укоримо и престъпно, то се преследва от българския наказателен кодекс. Тук проблемът не е в текстовете, а в правоохранителните и правораздавателните органи и с подписването и ратифицирането на една Конвенция това няма да се промени."


Неправителствени организации обаче призоваха Народното събрание да ратифицира в най-скоро време Истанбулската конвенция. В защита на документа се обявиха от "Алианс за защита от насилие, основано на пола", който днес организира мирна демонстрация в подкрепа на документа.

"Ние сме твръдо "за" ратифицирането на Конвенцията, защото това е най-новият и надежден международен инструмент в рамките на Европа, който защитава жените и момичетата от всички форми на насилие, основано на техния пол и също така, защото защитава надеждно от домашно насилие. Знаем, че имаме такъв закон от 2005 година, но той е граждански закон- няма наказателна защита. Освен това Конвенцията задължава държавата за редица неща, които до момента не са предприети- да има ефективна политика за равнопоставеност, да се приемат планове, програми, да се предвидят средства за защита от насилие, всички видове услуги за пострадалите. Задължава държавите да имат Орган, който да отговаря за тези въпроси непрекъснато. Другото е надеждна наказателно-правна защита, за да може по-тежките форми на насилие, които са доста, да са част и от наказателното право. Психическото насилие също ще бъде криминализирано и наказуемо. Много е важно и че когато има насилие, основано на пола в семейството, държавата се задължава да го преследва. Сега при средни и леки телесни повреди съответното пострадало лице само трябва да търси правова защита. Другото, което се криминализира с този документ, е преследването и следенето, на които са подложени жени. Това сега не е наказуемо в България. Противниците на тази Конвенция са с консервативно-патриархални представи, това са движения и партии, които се финансират от консервативни и псевдохристиянски, сектантски организации. Това се случва и на фона на европредседателството, по време на което същите тези консервативни движения атакуват европейските ценности като цяло. Просто тези елементи трябва да се вразумят, ако искат да останат във властта.", обясни Геновева Тишева, председател на "Алианс за защита от насилие, основано на пола" и добави, че проучванията сочат, че всяка трета жена е била жертва на някакъв вид насилие поне веднъж в живота си, но едва между 4 и 10 процента търсят справедливост. Видин пък е един от регионите в страната, в които липсват ключови услуги за подкрепа на жени, жертви на домашно насилие, факт, който би се променил, ако Конвенцията бъде ратифицирана.

Дали Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие ще бъде утвърдена от Народното събрание, дали ще проработи у нас и ще отвори ли вратички за узаконяването на хомосексулни бракове, както твърдят противниците ѝ, предстои да видим.

Повече по темата- в прикачения звуков файл.

Вижте още

Община Видин ще ремонтира общински жилища, изградени с европейски средства

От години наематели на социалните жилища във видинския квартал "Гео Милев", изградени по европейски проект, се оплакват от течове. Проблемите започват малко след настаняването на наематели. Ето накратко хронологията: На 17 септември 2015 година във Видин 25 социално слаби жители са настанени в новоизградените общински жилища по Оперативна..

публикувано на 26.07.21 в 14:54

Настимир Ананиев: Четири години 44-тото НС неглижираше пътната безопасност

Настимир Ананиев , бивш председател на парламентарната комисия по транспорт, напомни в "Посоките на делника" че според доклад на Европейската комисия България губи от директни и индиректни разходи, свързани с пътната безопасност, по 2 милиарда лева на година. "2 % от БВП на държавата отива в пътната безопасност. Ние губим толкова пари от..

публикувано на 22.07.21 в 10:35
Богдан Милчев от Института за пътна безопасност в студио на програма „Хоризонт“

Богдан Милчев, ИПБ: Не просто нов закон за движението по пътищата, а кодифициране на цялото законодателство

Експертите от Института за пътна безопасност са разработили пътна карта за развитие на безопасността , която се развива в няколко основни стълба, посочи в "Посоките на делника" директорът Богдан Милчев .  Сред тях са структурни промени в управлението на риска, създаване на стандарти за управление на риска, създаване на отворена информационна..

публикувано на 22.07.21 в 10:30
Диана Русинова

Диана Русинова, ЕЦТП: Пътната безопасност изисква постоянен мониторинг на инфраструктурата

Какви трябва да бъдат приоритетите пред новия Парламент за подобряване на безопасността по пътищата и намаляването на пътнотранспортните произшествия , за да се опазват здравето и живота на гражданите?  Нужна е методология за осъществяване на мониторинг на пътната инфраструктура и безопасността , посочи в "Посоките на делника"  Диана..

публикувано на 22.07.21 в 10:25

Изпълнимо ли е искането на КНСБ за ударно вдигане на доходите?

Необходимата заплата за издръжка, която е 1378 лева е недостижима за половината работещи българи, смята лидерът на КНСБ Пламен Димитров , който настоя да се въведе заплата за издръжка. Представителите на синдиката поискаха ударно вдигане на доходите. Според тях минималната пенсия трябва да се вдигне с около 20 процента. Съответно със същия процент..

публикувано на 21.07.21 в 12:30

Кои са приоритетите за Северозапада

Новите 240 народни представители ще положат утре клетва да спазват Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководят от интересите на народа.  15 от тях са от Северозапада. От Видин са избрани Иво Атанасов ("Има такъв народ"), Росица Кирова (ГЕРБ-СДС), Филип Попов ("БСП за България") и Станислав Анастасов (ДПС)...

публикувано на 20.07.21 в 13:00

Влошен достъп до здравни услуги в условията на COVID-19 отчита Националната пациентска организация

Проучване на Националната пациентска организация проведено сред хората от 7 области на страната, след които Видин и Враца, показва, че достъпът до здравеопазване е бил влошен по време на пандемията от COVID-19. "Много хора не отидоха на прегледи, много хора не са се лекували- тези, които са с хронични заболявания, онкозаболявания. Сега..

публикувано на 19.07.21 в 14:17