Може ли да заменим синтетичните продукти

публикувано на 25.02.19 в 13:34

Снимка: Радио ВИДИН

''Актуално'' в ''Посоките на делника'', 25 февруари 2019 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Всички сме свикнали, когато ни трябва препарат за почистване да си го купим от магазина, където разнообразието от марки е голямо. Какви продукти и материали използват видинчани?

"Правеше се домашен сапун. Много чистеше. Аз и сега ползвам хума за миене на косата- оправя пърхота... Ето, хлябът е не в найлонови, а в хартиени пликчета. Гаргара може да си прави човек със сода бикарбонат. Тя е незаменима. За болно гърло, за профилактика. Аз също много ползвам и оцет. Направо си намокряш гъбичката и почистваш много неща. Въздухът, земята, всичко ни е отровено. Просто това, което навремето се е ползвало, народната медицина, вече не е така... При възпалени очи настърган картоф се слага. Хума може да се сложи, за да изтегли възпалението, зелев лист може да се сложи, при рани може да се сложи алое и веднага спира кръвта... Копривата е витаминна, подпомага организма...", казаха видинчани.

Хората, които събират билки, знаят, че това не е еднократен процес. Защото цвят на бъз се бере през пролетта, шипки и глогинки се събират през есента, а невенът цъфти до първи сняг. Мехлем от невен си прави Люба Плашкова от Ново село:

"Една кофичка от кисело мляко с мас разтопявам и в нея сипвам след като почне да ври добре една шепа цветове невен. Като се попържат, малко се дърпат от огъня, на другия ден се претоплят, прецеждат, слагат се в буркани и мехлемът е готов. Може да се използва за всичко, което се сетиш- рани от изгоряло, херпес, където се удариш, порежеш, напукани пети, ръце. А една приятелка в мас слага всякакъв вид билки и парченца билки. По същия начин, претопля и на другия ден след като го запържи предишния ден и използва за крем за лице- много ефикасно било."

За да предпазят дрехите от молци, нашите баби са ползвали лавандула, разказа учителят по химия Георги Иванов:

"Нафталинът е опасен. Това е измежду тези твърди материали, които използваме, които сублимират, което значи, че не се топят, а директно се изпаряват. Такива дрехи, които са престояли посолени с нафталин, дълго време не могат да се отмиришат. По селата, както са оредели съвсем, вместо нафталин между дрехите се слага лавандула. Етеричните масла, които излизат от лавандулата са достатъчни да убият всякакъв молец. Едно време нашите баби са ползвали поташа- това е сивата пепел, която остава от горене само на дърва. Лугата от тази пепел, с това са си мили косите. Ползвала се е готова хума"

Хумата се е ползвала за медицински и за санитарни цели. Котлен камък, който се е събрал в чайника, например, може да се почисти със солна киселина.

Намесата на химията върви редом и с удължаването на живота. Нашите предци не са били застрашени от тази химична инвазия, но са живели по- малко: 40-50 години, сега статистиката показва средна възраст 64-68 години:

"Химията поразява, но химията и удължава живота."

Химията крепи своите познания на базата на природата, казва магистър-фармацевтът Иван Узунов:

"Когато химия не е имало, природата е била в основата на много неща. Редица багрила са били използвани за оцветяване на тъкани. Багрила, които се съдържат в редица растения. А тези багрила имат и терапевтично действие. Например, когато има зачервяване, подсичане на кожичката на малко дете ние използваме така нареченото метиленово синьо."

Използването на чесън с малко олио, разбъркано като кашичка, се слага с тампон в носа и действа антибактериално и подсушаващо, но в никакъв случай не се прилага при малко дете:

"И ето използването на растителната химия. Не случайно във фармацията има едно подразделение, което се нарича фитохимия, т.е. растителна химия."

По повод публикации в интернет, които касаят здравето ни, а често пъти се разпространяват и хранителни режими за отслабване, Иван Узунов съветва да не се доверяваме на написаното, защото не винаги то е публикувано от медицински специалист.

Богдана Матева и Валентин Стоянов са собственици на "Хербалкан"- фабрика за производство на тинктури и масла от билки от Северозападна България. Билките, освен лек, могат да бъдат и храна.

"Освен копривата, глухарчето- дръжките мога да се ядат при диабет. Друго, което може да се използва за храна са теменужките, цикорията. Знаем, че от корените ѝ се прави кафето Инка. Дивият чесън- левурда... Прави ни впечатление, че много хора се интересуват от билки, от лечение с билки. България е известна с биоразнообразието си- с над 3 800 растителни вида, някъде около 750 вида са лечебните растения, които са изследвани и са доказани с лечебното си действие", казаха пред Петя Генова модерните билкари.

Още по темите може да чуете в звуковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Може ли да заменим синтетичните продукти

Хората в Челопек: Селото ни е хубаво и спокойно

Александър Михайлов: Антикорупционното говорене е просто мода

Задължително ли е висшето образование за успешна реализация на младите?

Проф. Вили Лилков: Нужна е формула за съставяне на временно управление с конкретни задачи

Михаил Миков: Тежката политическа фрагментация е пречка за съставяне на редовно правителство

Обсъдиха състоянието на пътищата в област Видин

Село Гомотарци - с бъдеще във винения туризъм и с грижа за опазване на миналото

За БНР

Радио Видин