Антонина Лозанова - момичето, което иска да вдъхновява хората към добро

В днешния "Калейдоскоп" ни гостува  видинчанката Антонина Лозанова. Представям ви едно невероятно българско момиче, което е само на 19 години, но е събрало в себе си мъдростта на много възрастни. Едно момиче, което създава добро и дарява радост в душите на много  хора. И сега точно преди Възкресение Христово, в днешната Велика Събота си говорим за великденската инициатива, която Антонина и съмишленици организираха. Тя носи името "Северосплотени".  Възрастните хора от селата Върбовчец, Острокапци, Скомля, Дълго поле посрещнаха скъпи гости -  Антонина и нейните приятели,  хора  от София и от Плевен. Те им донесоха  подаръци за Великден.  Самотно живеещите стари хора получиха хранителни продукти, но не само, те получиха нещо, което е много по-важно от пакетите -  много топлина и любов, много внимание и подкрепа в това, че не са сами на празника, че има българи, които помагат и са съпричастни към болката на другите.  

Антонина е родена във Видин. Тук прекарва детството си, тук получава основното си образование.  В момента е ученичка, последна година  във видинската природоматематическа гимназия "Екзарх Антим Първи". Предстои ѝ абитуриентска вечер. За кандидатстване няма да мисли, защото вече е приета в специалност "Медии и журналистика" в УНСС. 

Семейството и благотворителността 

"Тя мама е много дейна в такива отношения. Винаги се е опитвала да помогне, но по такъв начин, че наистина да знаем, че всичко е отишло по предназначение. Ние търсим хора, които имат нужда от нещо, наистина. Всичко започна, когато бях шести клас, 2014 година. Тогава мама откри инициативата "Бъди човек". Тя се провежда за цялата страна, като всеки за своя град поема инициативата да бъде нещо като координатор. В нашето семейство - казваме, правим го това нещо, отделяме пари от семейния бюджет, отиваме, купуваме каквото ние решим и го носим на хората. Това, че аз реших да го направя в по-масов вариант е само и единствено за улеснение на хората. Инициативата е свързана с носене на хранителни продукти, само че аз включих и банкова сметка и урни, само и само да съберем повече средства. 
Тати е от село Орешец и в продължение на една - две години ходехме в едно близко село при три баби и им носехме пакети, които ние сме закупили."
 

Развитието на благотворителната инициатива 
"В девети клас в математическата гимназия със съучениците ми  решихме, че за Коледа ще направим нещо по-специално. Ще направим благотворителен концерт и почнахме да си търсим кауза. И аз им казах какво сме правили ние с мама и тати и те казаха: "Страхотно, супер!" Стана едно много приятно мероприятие и мисля, че тогава успяхме да съберем близо хиляда лева. И тогава посетихме Върбовчец и Дома за възрастни хора в Кула.  Някои стари хора ни посрещат със сълзи, повечето ни се радват, някои от тях са болни, разказват ни какво ги боли, какви операции им предстоят, а други се радват, защото само това са чакали - да разкажат какво е станало, да се похвалят с внучето. Това им е останало - да се гордеят с постиженията на децата си. Някои даже казват: "Защо помагате на нас, ние сме стари, ще се оправим, помагайте на младите."  Конкретно за нашия край  няма за възрастните хора програма и ние затова я провеждаме с такова желание и с такъв хъс."

Училището 
"Винаги съм имала интерес към всичко,  не към едно конкретно нещо. Как да си избера едно нещо като ми се занимава с много неща. И затова много се чудех, но в крайна сметка ще уча "Медии и журналистика" в УНСС, като след това планирам магистратурата да ми е свързана с кино."


Филмът "Северозабравени"
"Когато беше станало време вече за Коледната инициатива, аз си помислих: "Защо това нещо да не го заснема и да го популяризирам",  защото не беше известно на никого. И много дълго го обмислях, как да изглежда, как ще го заснема изобщо. Защото ходех сама, Ивайло още не ми помагаше, тати ме караше и аз раздавах. И много се чудех как да стане, защото това е навлизане в личното пространство. Заснех каквото успях, бях си написала един сценарий. Прибрах се , седнах, написах всичко наново, свалих всичко, монтирах го, записах го и много се чудех да го качвам ли, да не го ли качвам, какво ще кажат хората... Мама го видя и нямаше никакви забележки към филмчето "Северозабравени". Оставих си душата в това филмче. Като го качих, си изключих известията, да не виждам как реагират хората. След два дни видях, че е разпространено в доста известна медия във Фейсбук. Набираше скорост много бързо. Аз не знаех къде се намирам, защото мислех, че ще го гледат само моите приятели. Не мислех, че ще предизвика кой знае какъв интерес. А то какво стана! След това толкова много хора писаха да се включват. Почнаха да се свързват с мен телевизия след телевизия. И всяка инициатива започна да става все по-успешна и по-успешна. Точно заради "Северозабравени" въведохме и великденска инициатива. Когато има инициатива гледам постоянно да качвам събитието във Фейсбук - какво е събрано, какво е постъпило, какво сме закупили, да има максимална прозрачност. Защото първо, че сме млади, второ - много неща се случват в нашето ежедневие, които могат да те откажат от всичко хубаво. Постоянно слушаме за някакви скандали, за някакви схеми, все лоши неща, и затова се радвам, че за нашата инициатива могат да се чуят само хубави неща. И най-хубавото е, че сме млади и помагаме на възрастните хора."


Северосплотени 
"Всеки път ставаме все повече и повече. Дойдоха хора от София, които бяха събрали около 1 300 лв. и бяха напазарували от София. Отделно ние във Видин събрахме около 300 лв, напазарувахме и ние. Дойде и едно момче от Плевен, то също купи някои неща, включиха се мои приятели, хора от моя клас. Самият факт, че не бях сама, че бяхме повече хора, емоцията е съвсем различна, самият акт е много по-специален. Защото ние не само отиваме и хвърляме нещата, напротив седим при тях, говорим си. От сега трябва да планираме за Коледа къде ще разнасяме пакети, защото аз и Ивайло отиваме студенти в София, но това не значи, че ще оставим всичко тук, напротив, това нещо ще продължи. Даже като сме в София има още по-голям шанс да намерим още повече съмишленици." 

Желанието 
"Бих искала да вдъхновявам и провокирам хората към някакви действия, към добро, да имам досег до хората и влияние върху тях. 
Щастие е да имаш до себе си хора, които от сърце да се радват, че ти си постигнал нещо и наистина да те подкрепят."

Повече можете да чуете в звуковия файл