Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Съкровената изповед на Величка Каменова

За Радичковия Северозапад- бийте тревога!

Снимка: Радио ВИДИН

Болка- за спокойствието и красотата преди! Тревога- за унищожената природата сега! Надежда- за прокудените ни деца, които все някога ще потърсят "облачето бяло"! Всичко това е събрано в "изповедта" на Величка КаменоваТя е от онези хора, които непрестанно бият камбаната, с надежда да събудят приспаната ни съвест... 
Родена в чипровското село Горна Ковачица, през целия си живот остава учителка- по призвание и по съвест. Учителката, която предава мъдростта си на поколения наред и продължава да го прави... Макар и на преклонна възраст, не може да се примири с това, което се случва с държавата, с безхаберието на управляващите през последните години и с всичко онова, което нарушава спокойния й сън... И търси спасение за опустошения Радичков Северозапад. 

"Надявам се, драги читатели, че сте съпричастни към терзанията ми. Дано! Зная, че до болка ви е познато...но нека го повторим. Да не се забравя..." 

Така авторката започва своята съкровена Изповед, която докосва всяко сърце и продължава: 

"Пропъдих спокойния си сън. Няма го онова легло, което ме приютяваше в обятията си – та чак до първите слънчеви лъчи. Чисто, прибрано, подредено е сега леглото ми. Всичко е по-красиво от преди, но го няма оня сън, в който сънищата ми бяха, цветни, вълшебни, идеалистични. Сигурна съм, че това е и от напредналата възраст. Така е, но не точно. По-точно е, че проблемите , които застават на пътя ми са тежки и по-трудно решими.
Извиквам на помощ моите приятели, с които не успях да се видя приживе- Хайтов и Радичков, и ги моля за помощ, но те “мълчат”. Не ми дават знак, само ми оставиха завещанията, които чета, препрочитам и още по задълбочавам тегобата на безсънието.
Убеждава ме Радичков, че “Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”
Тия грешки нарушават спокойния ми сън. Премислям ги, отчитам ги и търся първопричината за тяхното допускане.Спиране няма…
Търся житейските пътища, за да не се повтарят, но напразно...Задълбочават се.

Не тъгувам по красивото минало. Не! Ясно си давам сметка, че не беше по-добре от днес, но тъгувам по изгубените ценности, които са невъзвратими.
Къде отиде красивата, неповторима и величествена красота на природата в нашия и на Радичков Северозапад?
За колко време ще се раззелени Балканът, така хищнически осквернен, похитен, изсечен?"


Безкрайна е мъката на Величка Каменова за обезкостените вековни гори. В безсънните си нощи извиква спомените от детството- онова време, когато хората са знаели, че са само една прашинка от Вселената, а Природата е свята:


"Спомням си, че когато трябваше да се отсече едно дърво от нашата гора, край голямата нива на Станьовица- я за къща, я за мост, дядо сваляше шапка, прекръстваше се и тогава замахваше със секирата. После събираше до треска разпиляната дървесна плът в чувал, покриваше дънера на отсеченото дърво с пръст, за да не гледа злодеянието, което беше сторил….А сега? Боже, гледката е грозна и зловеща! Злосторници са поломили най-красивите дървета. Върхарите лежат като човешки трупове и рани са зейнали по стволовете на десетилетни дънери. Там ще стоят, докато изгният.
Дървосекачите събират само удобната търговска дървесина и товарят високопроходимите коли, за да се отправят към никому неизвестна посока, а парите ще влязат в джоба на човек, който е безсърдечен, алчен и богат. 
Минал Той, а след себе си оставил незаздравяващи деситилетия. 


Днес има “пазители” на гората- къде са? Там са, в търговския кюп, в единомислие и единодействие със злосторниците.
Тази гора няма никога да им прости. Всички ще платим за сторените злини….


Нивичките и ливадите запустяха. Нищо. Ширнаха се кооперативни блокове. Добре! Добре, добре, но не съвсем. Елате сега и гледайте! Буренясали, запуснати. Разруха на всяка крачка. Няма ги къщичките в гората и сушинките край блоковете, няма ги кошарите със стадата- няма, няма нищо…. Този край – райско кътче, ни хранеше с всички благини от природата и други, отгледани от ръцете на трудолюбивия балканджия. Сега всичко запустя. Докарват ни с кола зеленчуци и плодове, сирене и масло, и всичко има, но не е по нашия вкус... и по нашия джоб. Пламнаха пожари в буренясалите блокове, в суховейните гори. Пропъдиха животните. Повече от десетилетия не съм видяла катеричка, зайче, таралеж, костенурка, сърна… 

Онемя Балканът. Успяхме да пропъдим птици, пеперуди и пчелички….Кога и кой ще ги върне?

А кой ще върне децата ни ??? Какво ги подмами, та хукнаха към чуждия свят – щастлив живот, лукс, пари?…
Всичко е преходно! Искам да дочакам завръщането им! 
Носталгията ще ги навести и дълго ще се взират в небето, търсейки "облачето бяло", за да изпратят хабер на майките си, чиито сълзи не пресъхват в очакване. Те ще изпият горчивата чаша на илюзиите и ще си дойдат. Който оживее, ще ги дочака…. 
Северозападът се надява те да се завърнат по-бедни, или дано по-богати, но и по-умни и поправят злостореното, да заличат тежките рани на родния Балкан, на родната Майка земя и тя да ги възнагради. Тогава ще кажем, че отиваме към нещо по-добро.


Благодаря ти, Читателю, Приятелю мой, че търпеливо изчете моята изповед. Късно е. Имам чувството, че ще се наспя. Лека нощ!"


Изповедта на Величка Каменова не спира дотук. Признава, че в изповедта, която е написала, е отразен живота й. А болката за унищожените гори е само една малка част от нарушената хармония на неповторимата и величествена красота на природата в нашия, и на Радичков Северозапад. От висотата на годините си тя вижда, че вече плащаме цената на погубената заради човешката алчност природа. Затова трябва да сме будни. Длъжни сме: 


"Няма ги дълбоките снегове и тихите пролетни дъждове. Буреносни облаци покриват родното небе.
Реки, язовири, свлачища помитат всичко по пътя си – обезлюдени села и градски квартали, човешки жертви...Градушките опустошават останалото…
Това малък знак ли е за допуснати, непростими грешки? Става ми страшно за предстоящето…
Е, как ще бъде спокоен сънят ми?
Бийте тревога!!! Трябва да сме будни!" 

                                                                                                                                                                                 


Вижте още

"Музикална зона": Песни с красиви женски имена

В женския месец  слушаме песни с красиви имена на жени. Такива са песните и в днешната „Музикална зона“- песни на различни езици, посветени на различни женски имена. Марина, Наталия, Ирена, Анжела, Моника- имаме ги всичките в нашия екип, остава и да разберем какви са техните носителки. Знаейки името на човек, можем да разберем неговия характер, скрити..

публикувано на 20.03.23 в 09:40

„Музикална зона“: Сръбски песни с женски имена

   Продължаваме тенденцията до края на капризния женски месец всеки понеделник в „Музикална зона“ да слушаме песни с имена на жени. Днес сме на вълна „сръбска песен с име на жена“. Bcяĸa жeнa имa нeпoвтopим xapaĸтep, изгapящa ycмивĸa и yниĸaлeн нaчин нa oбичaнe. Heзaвиcимo как ce ĸaзвa, вaжнo дa е дapявaна c дoбpo oтнoшeниe, зaщoтo тaм, ĸъдeтo жeнитe ca..

публикувано на 13.03.23 в 09:50

Предосмомартенска „Музикална зона“: български песни с имена на жени

  В женския месец сме, в който има и празнични мартенски дни, следователно и по- малко работа, затова си заслужава да се поотпуснем и да се поглезим с нещо по-така – хем хубаво, хем женствено. Реших до края на женския месец март всеки понеделник в „Музикална зона“ да слушаме песни с имена на жени, които се пеят на различни езици.    Днес,..

публикувано на 06.03.23 в 09:45

В „Музикална зона“ ще се возим без билет на „Трамвай № 5“

Контрольорите ще бъдем ние ;) Ще направим бърз контрол на култовата някога диско група “Трамвай №5”, за да разберем какво се случва днес с нейните членове. След много години на сцената  групата все още продължава да бъде обичана от феновете си и да препълва залите на съвместните си концерти. „Трамвай №5” и днес е в оригиналния си състав: Петко Петков,..

публикувано на 20.02.23 в 09:55

"Музикална зона": Шер- 10 от 10 по холивудски

Тя е една от най-обичаните певици и актриси на всички времена. Тя е музикална и модна икона. С една дума – Шер. Тя е на 76 и е все така ослепителна. Но годините за нея нямат никакво значение. Певицата, чието име е известно на няколко поколения, е една от най-прочутите американски звезди. Тя придобива своята популярност през 1965 година в дуото Sonny &..

публикувано на 30.01.23 в 09:55

В “Музикална зона” на 21 ноември слушаме „приветливи“ песни :)

Привет, приятели, привет! : )))   Днес е  Световният ден на поздрава или World Hello Day. Най- лесният начин да се включим в този празник, е да се усмихнем и да поздравим поне десет души. Така със сигурност ще направим деня им по- хубав. Да използваме повода и да послушаме „приветливи“ песни, с които си казваме „Здравей“. Ако основата на..

публикувано на 21.11.22 в 09:40

В „Музикална зона“: „И Бог създаде жената“ - Бриджит Бардо, преди 88 години

Тя е една от най-известните и талантливи актриси на всички времена. Нейното име се свързва не само с красивите й филми и актьорска дарба, но и с редица благотворителни каузи и защита правата на животните. Едва ли има някой, който да не знае за нейния талант като актриса и да не е гледал поне един филм с нейно участие. Но като певица малцина я познават...

публикувано на 26.09.22 в 09:50