Една история за българските бежанци от Босилеград

Босилеград е с българско население. За пръв път този край е включен в българската държава през 809 г., когато София е превзета от хан Крум. След Освобождението на България от османска власт (1878 г.), Босилеградско е част от територията на Княжество България. По време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война българите от Босилеград се бият на страната на България, предимно в състава на 13-ти пехотен Рилски полк. След Ньойския договор от 1919 г. Босилеград и останалите части на Западните покрайнини са предадени на Кралството на сърби, хървати и словенци. По време на Втората световна война, за времето 1941 - 1944 г., община Босилеград е върната на България. След комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. отново е в границите на Титова Югославия, в състава на Социалистическа република Сърбия. Именно за този период разказва Добринка Младенова. Разказът на възрастната жена започва с нейното раждане, което е станало точно на сръбско-българската граница:

Историята
"И така идват тука, един добър човек ги приема, майка казваше: "Такъв добър човек, не знам друг".  И ни приема и знаете ли къде? Дава ни кошарата, прегражда си воловете и кравичките къде е имал, с леса от дудовите пръчки, и тука сме живели дълго време. След това една адвокатка от Гложене беше пожелала една от носиите на моята майка. Тя имаше две носии, едната даде на мен, а другата на това момиче. Това е било 1952-53 година. И тя пожелава  и ни дава техния двор, 2 дка и половина. И ни го прехвърлят. И тогава си построихме една къщичка с две стаички в двора, че много бяхме - три деца, след мен се ражда сестра ми. Много са ни помагали хората тук.."

Днес леля Добринка често посещава читалището и пътува с танцьорите и певците из страната, което за нея е едно от малкото  удоволствия, които й се случват в живота. 

Повече може да чуете в прикачения звуков файл.