Спомен от Неговановци за героизма на българите при Драва

Биографията на Станислав Димитров е биография на цяло поколение млади българи, попаднали в пожара на Втората световна война. Едни от тях оставят костите си по пътя от Югославия до Виена, други се завръщат, за да разказват как са загинали приятелите им и всяка нощ да преживяват отново ужасите на войната. „За смъртта на баща ми са ми разказвали неговите наборници от Неговановци Кирил Лефтеров и Аристотел Младенов“ – казва Борислав Николов.

За първи път  Борислав Николов посещава лобното място на своя баща през 1977 година. Знае само, че първоначално баща му е положен в обща братска могила на брега на Драва. С уважение говори за хората, изградили най-голямото българско гробище в Унгария. До всяка надгробна плоча има посадени четири рози, колкото са имената върху нея. А вдясно от паметника на жена с гълъб в ръце, открива и името на своя родител.

Село Неговановци е дало най-много жертви във Втората световна война от селищата на Новоселска община. Единадесет имена стоят върху военните паметници в двора на църквата, а под тях, по тукашния обичай, са закопани дрехи на убитите. Още трима са останали в неизвестност. И с малка надежда у близките им, че някога ще се върнат. Седем човека от най-малкото село Ясен загиват. Но все още е жив 98-годишният дядо Иван. Войната прекъсва живота и на трима винаровчани. А Ново село изпраща 137 свои мъже да защитават честта на Родината, петима от тях не се завръщат.

Заради ситуацията днес 75-годишнината от победата над хитлерофашизма няма да се отбележи с пищни паради и гръмки слова. Но всеки, който носи болката или спомена от разказите за дедите си, може да положи стръкче цвете пред паметниците на България. Защото те се биха и умряха за нея и за нашето ново европейско бъдеще.