Ще ни донесе ли по- добър живот влизането в еврозоната

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Една от най- разпространените концепции за щастие през последните години е свързана с общата европейска валута. Управляващите ни убеждаваха, че приемането на еврото като парична единица у нас е повече от задължително и така ще решим всичките си проблеми, ще напуснем най-после печалното последно място по доходи в ЕС, ще привлечем всевъзможни чуждестранни инвестиции и дори ще намалим имиграцията.  Тези обещания звучат обнадеждаващо, но така ли е всъщност? На много българи въпросните обещания им се струваха логични и лесни за изпълнение. Точно както и днес има хора, които вярват, че Обетованата земя има ново име, а именно "еврозона". Защитниците на общата европейски валута имат три основни аргумента, върху които се гради оптимизмът им. Първо, еврото ще сближи още повече европейските държави. Второ, въпросната икономическа интеграция ще доведе до по-бърз икономически растеж. Трето, икономическата и политическата интеграция завинаги ще гарантират мира в Европа. Привържениците на еврото обичат да казват, че няма как да съществува могъщо държавно или наддържавно образувание без обща валута. Какво казват представителите на българското общество днес, когато България вече официално е в "чакалнята" на еврозоната? 

Често изтъкван аргумент в полза на еврото, е, че използвайки едни и същи пари, хората в Европа се чувстват повече европейци. Това също не звучи особено убедително, защото все повече европейци си служат с дебитни и кредитни карти, а не с цветните евробанкноти. Забави ли се присъединяването ни към еврозоната и трябва ли българите да се притесняват от нещо- това попитахме Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика.

"Зависи как разглеждаме историческите събития. В крайна сметка България стана член на Европейския съюз през 2007 година и едва 2020-та член на ERM II. Помним първата вълна- балтийските републики, Словения, те влязоха много бърза след присъединяването си, така че по- скоро има забавяне за България. Може би най- голямата причина за това е кризата през 2008 година, когато изведнъж еврозоната се затвори вътре в себе си и започна да си решава вътрешните проблеми. За нас нищо съществено не се променя, България е във валутен борд, курсът се запазва и нищо от рамката на политиката, която формира стабилността на българския лев не се изменя."- поясни Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика.

С присъединяването на страната ни към еврозоната българите са най- притеснени за пенсиите, заплатите и цените в магазините. Неясни, обаче са условията, при които България влезе в "чакалнята" на еврозоната и това е голям проблем. Така коментира присъединяването на страната ни към ERM II Иван Георгиев, бивш банков служител от Видин.

"Някой знае ли при какви условия сме влезли в тази чакалня? Според мен не знае. Масово обществото не знае, на обществото не му стана ясно какво - стъпка 1,2,3, какво се случва, какво правим днес и какво се случва утре и вдругиден. От това хората не знаят какво да направят. А иначе, който си има спестявания в евро си ги държи в евро. не се наблюдава масово да се обръщат левове в евро или нещо такова ... Поводът за спокойствие в думите на управляващите е, че ние ставаме част от един съюз, който има години наред едно спокойствие и не се наблюдават фалити на банки. Ние сме част от един по- голям, регулиран пазар, който не би трябвало да допусне изненадващи фалити, като например на Корпоративна банка."- каза Иван Георгиев, бивш банков служител от Видин

Как ще се справи бизнеса у нас с предизвикателствата на еврозоната? Потърсихме за коментар Иван Сергисов, регионален представител на Асоциацията на индустриалния капитал за Северозападна България.

"Теоретично няма причина да се притесняваме. Знае ли човек в състоянието , в което се намира светът с тая пандемия, в състоянието, в което се намира Европа с още нерешените неща, които тепърва ще започне да слага на масата и да ги решава. Трудно е чонвек така еднозначно да сложи и плюсовете и минусите ... Основна нашите контрагенти и местата, където изнасяме са свързани с еврозоната, с Европа и по- малко с близкия Изток или Северна Америка. Никой не е застрахован от нищо."- каза Иван Сергисов.

Видинчани изказаха разнопосочни мнения по темата: