Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ще ни донесе ли по- добър живот влизането в еврозоната

Снимка: БГНЕС

Една от най- разпространените концепции за щастие през последните години е свързана с общата европейска валута. Управляващите ни убеждаваха, че приемането на еврото като парична единица у нас е повече от задължително и така ще решим всичките си проблеми, ще напуснем най-после печалното последно място по доходи в ЕС, ще привлечем всевъзможни чуждестранни инвестиции и дори ще намалим имиграцията.  Тези обещания звучат обнадеждаващо, но така ли е всъщност? На много българи въпросните обещания им се струваха логични и лесни за изпълнение. Точно както и днес има хора, които вярват, че Обетованата земя има ново име, а именно "еврозона". Защитниците на общата европейски валута имат три основни аргумента, върху които се гради оптимизмът им. Първо, еврото ще сближи още повече европейските държави. Второ, въпросната икономическа интеграция ще доведе до по-бърз икономически растеж. Трето, икономическата и политическата интеграция завинаги ще гарантират мира в Европа. Привържениците на еврото обичат да казват, че няма как да съществува могъщо държавно или наддържавно образувание без обща валута. Какво казват представителите на българското общество днес, когато България вече официално е в "чакалнята" на еврозоната? 

Често изтъкван аргумент в полза на еврото, е, че използвайки едни и същи пари, хората в Европа се чувстват повече европейци. Това също не звучи особено убедително, защото все повече европейци си служат с дебитни и кредитни карти, а не с цветните евробанкноти. Забави ли се присъединяването ни към еврозоната и трябва ли българите да се притесняват от нещо- това попитахме Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика.

"Зависи как разглеждаме историческите събития. В крайна сметка България стана член на Европейския съюз през 2007 година и едва 2020-та член на ERM II. Помним първата вълна- балтийските републики, Словения, те влязоха много бърза след присъединяването си, така че по- скоро има забавяне за България. Може би най- голямата причина за това е кризата през 2008 година, когато изведнъж еврозоната се затвори вътре в себе си и започна да си решава вътрешните проблеми. За нас нищо съществено не се променя, България е във валутен борд, курсът се запазва и нищо от рамката на политиката, която формира стабилността на българския лев не се изменя."- поясни Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика.

С присъединяването на страната ни към еврозоната българите са най- притеснени за пенсиите, заплатите и цените в магазините. Неясни, обаче са условията, при които България влезе в "чакалнята" на еврозоната и това е голям проблем. Така коментира присъединяването на страната ни към ERM II Иван Георгиев, бивш банков служител от Видин.

"Някой знае ли при какви условия сме влезли в тази чакалня? Според мен не знае. Масово обществото не знае, на обществото не му стана ясно какво - стъпка 1,2,3, какво се случва, какво правим днес и какво се случва утре и вдругиден. От това хората не знаят какво да направят. А иначе, който си има спестявания в евро си ги държи в евро. не се наблюдава масово да се обръщат левове в евро или нещо такова ... Поводът за спокойствие в думите на управляващите е, че ние ставаме част от един съюз, който има години наред едно спокойствие и не се наблюдават фалити на банки. Ние сме част от един по- голям, регулиран пазар, който не би трябвало да допусне изненадващи фалити, като например на Корпоративна банка."- каза Иван Георгиев, бивш банков служител от Видин

Как ще се справи бизнеса у нас с предизвикателствата на еврозоната? Потърсихме за коментар Иван Сергисов, регионален представител на Асоциацията на индустриалния капитал за Северозападна България.

"Теоретично няма причина да се притесняваме. Знае ли човек в състоянието , в което се намира светът с тая пандемия, в състоянието, в което се намира Европа с още нерешените неща, които тепърва ще започне да слага на масата и да ги решава. Трудно е чонвек така еднозначно да сложи и плюсовете и минусите ... Основна нашите контрагенти и местата, където изнасяме са свързани с еврозоната, с Европа и по- малко с близкия Изток или Северна Америка. Никой не е застрахован от нищо."- каза Иван Сергисов.

Видинчани изказаха разнопосочни мнения по темата:

"Притеснявам се, защото сигурно един хляб ще стане 1 евро, а това са 2 лева ... Не им вярвам ... Дано е за добро, мисля, че всичко, което е ново е за благото на народа и на пенсионерите и аз мисля, че ще просперираме, когато еврото стане парична единица в България и пенсиите ще ни се увеличат."

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Калоян Велчев

Калоян Велчев: Предизборната кампания трябва да повдигне въпроса за изказа и приличието

Парламентът обяви първия мандат за неуспешен, с което безпрецедентната ротация остава в историята.  Малко вероятни изглеждат шансовете на втората политическа сила да състави кабинет.  Защо се счупи Сглобката?  Кои са причините за разваляне на отношенията между доскорошните партньори?  Какво следва на политическата сцена?  Правителствената криза..

публикувано на 28.03.24 в 10:00

Има ли бизнесът ресурс да повиши заплатите?

Представителите на бизнеса у нас бяха песимистично настроени за 2023 година, като с подобни опасения навлязоха и в новата 2024 г. Това показват резултатите от традиционното онлайн допитване до членовете на Българска стопанска камара (БСК), проведено сред 784 микро, малки, средни и големи предприятия от цялата страна и от всички сектори на..

публикувано на 27.03.24 в 10:45

Румен Гълъбинов, икономист: Очаквам към средата на годината да сме изпълнили всички критерии за еврозоната

Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане проекта на Закон за въвеждане на еврото в Република България. Страната ни може да стане част от еврозоната още през 2025 г. Това каза председателят на Еврогрупата Паскал Донахю, който посети София. Единствено по-високата инфлация у нас спира към момента членството на България..

публикувано на 26.03.24 в 12:29

Социален фонд за климата– подкрепа на прехода към зелена икономика

Преходът към възобновяема и чиста енергия поставя за цел българската енергетика да се декарбонизира и да стане климатично неутрална до 2050 г. Това, обаче, не трябва да се случва по несправедлив начин, особено що се касае до енергийно бедната част от обществото и домакинствата, уязвими от цената на електроенергията и горивата. За тази цел от януари..

публикувано на 25.03.24 в 13:40

Село Рабиша - с прекрасна природа, но без работа за хората

Село Рабиша се намира на път, който води към известната пещера Магурата и към красивото Рабишко езеро.  Най-близкият град е Белоградчик, на 12 км, а на 38 км е Видин.  В миналото Рабиша е било голямо село. През 1946 година жителите са над 1200, с два големи площада и с еднотипни едноетажни къщи, с няколко големи сгради, в които се помещавали..

публикувано на 22.03.24 в 12:20

Тома Ушев: Сглобката е евтин заместител на луксозен продукт от китайски сайт

Бъдещето на властта зависи от извинение към Мария Габриел.  Ще бъдат ли подновени преговорите между партньорите, които не успяха до този момент да постигнат съгласие?  Предстои ли разглеждане на неодобрения проектокабинет?  Безпрецедентната политическа ситуация дискутираме с Тома Ушев , автор в дясната платформа Консерваторъ. Радио ВИДИН : Ако ми..

публикувано на 21.03.24 в 10:00

Намират ли успешна професионална реализация младите хора у нас?

Пазарът на труда в Европа става все по-динамичен, а по всичко личи, че тези процеси ще продължат и занапред. Първото голямо сътресение бе регистрирано с началото на COVID-19 пандемията, когато бяха освободени от работа много хора, а други бяха принудени да преминат към работа от вкъщи. Възстановяването и свързания с него недостиг на..

публикувано на 20.03.24 в 10:30