Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Влошен достъп до здравни услуги в условията на COVID-19 отчита Националната пациентска организация

Снимка: Радио ВИДИН

Проучване на Националната пациентска организация проведено сред хората от 7 области на страната, след които Видин и Враца, показва, че достъпът до здравеопазване е бил влошен по време на пандемията от COVID-19.

"Много хора не отидоха на прегледи, много хора не са се лекували- тези, които са с хронични заболявания, онкозаболявания. Сега вече се връщат нещата към нормалното... Просто това неприятно ходене с маски и в жегата допринася за неприятно усещане. Аз през 2 седмици съм на лекар и не се притесняват от нищо... То и сега населението е такова... Обръщал ни е внимание личният лекар. Не сме имали проблеми... Разбира се, че е притеснително. Но, с маска и те с маски, при спазване на марките, не сме се заразили... Аз, доколкото чух от мои познати, че имаха отказ от  доктори да бъдат приемани и преглеждани по време на пандемията и даже им се караха, че ходят в кабинетите и само могат да заразят докторите, което беше супер, не знам, абсурдно", споделиха видинчани дали са срещали такива трудности.

Ограничителните мерки срещу разпространението на коронавируса предизвикаха последствия в различни сфери от обществения живот. Възникнаха нови приоритети и предизвикателства в здравната система. Наред с повишеното натоварване, свързано с овладяване на COVID-кризата, здравната система трябваше да продължи да предоставя грижи във всички други области на здравеопазването. Един от важните въпроси е доколко здравната система успява да осигури необходимата грижа на всички пациенти при съблюдаване на противоепидемичните мерки. Доколко фокусът върху COVID-19 измести други здравни приоритети и как това се отрази на грижата за хората с хронични заболявания? В търсене на отговори Национална пациентска организация (НПО) инициира проучване сред пациентите с хронични заболявания и други заинтересовани страни в няколко области в страната, след които са Видин и Враца. 

Достъпът до здравеопазване в условията на COVID-19 като цяло е влошен. На това мнение са 63% от анкетираните в проучване на Националната пациентска организация, проведено през месец март 2021 в областите Видин, Враца, Сливен, Разград, Шумен, Хасково и Благоевград. Анкетирани са общо 151 участници, от които 84 са хора с хронични заболявания. Други заинтересовани страни, които са участвали в проучването са лекари, работодатели, представители на граждански и пациентски организации, представители на общинската администрация и на РЗИ. Като най-затруднен е оценен приемът в болница – според 115 от 151 запитани, а в най-малка степен пандемията е засегнала достъпа до лекарства и медицински изделия. Половината запитани са оценили достъпа до личен лекар и до лекар-специалист като затруднен. Като основен фактор за влошения достъп се отчита пренатовареността на системата. Значителна роля има обаче и страхът от заразяване, който възпира пациентите да търсят здравна помощ. 87 от 151 запитани смятат, че грижата за хората с хронични заболявания се е влошила, като най-много се е влошил достъпът до лекарско наблюдение и до хоспитализация (така смятат 81% от запитаните хора с хронични заболявания). 9 от 16 лекари обаче смятат, че тя не се е променила.

В област Видин 14 от 21 анкетирани смятат, че достъпът до здравеопазване в условията на COVID-19 в тяхното населено място се е влошил. Малко над половината (12 от 21) смятат, че грижата за хората с хронични заболявания също се е влошила, в най-голяма степен това важи за лекарското наблюдение и достъпа до хоспитализация. Друг влошен аспект на грижата е достъпът до социална подкрепа за хората с хронични заболявания. Най-големи затруднения са създали страхът от заразяване и трудностите в спазването на мерките.

" Във Видин и във Враца няма нещо специфично, което да се отличава от общата група, която сме анкетирали в цялата страна. Например, за Видин, мога да кажа това, което са споделили хората като достъп и до препоръки, свързани с достъпа до здравеопазване. По отношение на трудностите пациентите с хронични заболявания са изтъкнали страха от заразяване като водеща трудност за това да не се посещава медицинска помощ.  Представители на общинската администрация и на РЗИ са казали, че е имало трудности в спазване на мерките, имало е паника сред хората, а според лекари има недостатъчен контрол и липса на ясни указания и протокол, по който те да работят. Подобни са препоръките и в град Враца", каза Анна Любенова- мениджър проекти на Национална пациентска организация.

Достъпът до здравеопазване в условията на COVID-19 като цяло се оценява като влошен, при това за почти всички изследвани негови аспекти, с изключение на достъпа до лекарства и медицински изделия. Практиката личните лекари да консултират по телефона е оценена като неадекватна. 50 от 53 пациенти с хронични заболявания, които смятат грижата към тях за влошена, са посочили, че здравната система се е фокусирала изключително върху COVID-19 за сметка на други заболявания. Това са само част от изводите, които са извели от Национална пациентска организация след направено от тях проучване за достъп до здравни услуги в условията на COVID-19. 

Как се е отразила пандемията на хронично болните, на здравната система и на достъпа на хората до здравеопазване. На пръв поглед достъпът до здравеопазване е бил влошен. И това е нормално, става дума за пандемия, заяви пулмологът от Видин д-р Иво Илиев:

"Човек полага грижи за собственото си здраве, но общественото здраве е функция на цялото общество. Пандемията е нещо, което застрашава всички. Застрашава устоите даже на самата обществена система и вие видяхте, че се предприеха мерки, които нарушават, до известна степен, нашите права и свободи. Но, същевременно това са нужни неща, които предпазват обществото като цяло, от факта да се получи огромен ефект, който да унищожи много голяма част от хората."

Зелени и червени коридори е трябвало да се въведат по време на пандемията, смята д-р Илиев:

"Да се преструктурира така здравеопазването че там, където има съмнения за болни от ковид, те да посещават тези зони или пък съответния кабинет, но той да има зона, в която работи червена зона и зона, в която работи зелена зона. Това съм го писал многократно до отговорните структури, но никой не реагира."

При д-р Иво Илиев чакалнята е затворена и работи единствено и само с часове, което минимизира риска от заразяване вътре в чакалнята, защото там се смесват хора, които са болни и хора, които не са болни от COVID-19. Най- късият път към справяне със заболяването е ваксинацията.

"Имаше много страх и продължава да има страх. Хората се страхуват за своето здраве. Има хора, които не са ме посещавали с хроничните си заболявания повече от две години, почти. Защото, примерно, периода, в който трябва да дойдат на контролен преглед е съвпаднал с началото на пандемията, след това се е страхувал и се появи това лято... Имаше неразбиране, имаше недоверие. "Аз не вярвам в това." Какво значи аз не вярвам в това? Той все едно да не вярва, че съществува въздух. Въздух си съществува. Ние дишаме, а дишайки може да се заразим. Това е факт и няма какво да се заблуждаваме. Коварна инфекция, която изисква напрежение и жертви, лични жертви и от всеки един от нас."

Медиите са помощник на лекарите в опита да канализират проблема, наречен пандемия. Единственият начин да се справим с нея е като се справим общо, всички., допълни д-р Иво Илиев и призова хората да вярват на лекарите и да обсъдят с тях ваксинацията.

Има ли отклонение на белодробната функция на преболедували ковид инфекцията може да чуете в звуковия файл.

Вижте още

Достатъчни ли са усилията на Северозапада за развитие на туризма?

Атракциите са тези, които привличат вниманието на туристите и именно те са част от първоначалната мотивация туристът да посети дадена дестинация. Те могат да се категоризират като природни- това са плажове, планини, паркове, изкуствено създадени- сгради, паметници, религиозни сгради, спортни съоръжения и такива за конференции, или културни- музеи,..

публикувано на 28.07.21 в 11:23
пламен стефанов видин

Пламен Стефанов: Политическата власт винаги овладява Прокуратурата

Въпросът за съдебната реформа е политически, не правен, каза в "Посоките на делника" юристът от Видин Пламен Стефанов . "Съдебната реформа е политически, не правен въпрос. В България има действащо законодателство, което с изключение на някои нормативни актове от последните десетина години, е сравнително добро, обслужава добро както гражданско-правната,..

публикувано на 27.07.21 в 10:35
Радан Кънев

Радан Кънев: Правовата държава в България се влошава

Остават предизвикателствата за независимостта на съдебната система в България, се казва в доклада по хоризонталния механизъм за върховенството на закона на Европейската комисия в частта за страната ни. В него се допълва, че все още стои въпросът за липсата на прозрачност за собствеността на медиите, а работната среда и безопасността на..

публикувано на 27.07.21 в 10:30

Адв. Велислав Величков: Главният прокурор е системна грешка в съдебната система

В следващите седмици ще стане ясно каква законодателна програма за съдебна реформа ще предложат в новия парламент партиите, ще постигнат ли консенсус относно въпросите за премахване на политическите и корпоративни влияния във ВСС и пълната безконтролност на главния прокурор, ще имат ли смелост да поставят въпроса за персонална смяна в тези..

публикувано на 27.07.21 в 10:30

Община Видин ще ремонтира общински жилища, изградени с европейски средства

От години наематели на социалните жилища във видинския квартал "Гео Милев", изградени по европейски проект, се оплакват от течове. Проблемите започват малко след настаняването на наематели. Ето накратко хронологията: На 17 септември 2015 година във Видин 25 социално слаби жители са настанени в новоизградените общински жилища по Оперативна..

публикувано на 26.07.21 в 14:54

Настимир Ананиев: Четири години 44-тото НС неглижираше пътната безопасност

Настимир Ананиев , бивш председател на парламентарната комисия по транспорт, напомни в "Посоките на делника" че според доклад на Европейската комисия България губи от директни и индиректни разходи, свързани с пътната безопасност, по 2 милиарда лева на година. "2 % от БВП на държавата отива в пътната безопасност. Ние губим толкова пари от..

публикувано на 22.07.21 в 10:35
Богдан Милчев от Института за пътна безопасност в студио на програма „Хоризонт“

Богдан Милчев, ИПБ: Не просто нов закон за движението по пътищата, а кодифициране на цялото законодателство

Експертите от Института за пътна безопасност са разработили пътна карта за развитие на безопасността , която се развива в няколко основни стълба, посочи в "Посоките на делника" директорът Богдан Милчев .  Сред тях са структурни промени в управлението на риска, създаване на стандарти за управление на риска, създаване на отворена информационна..

публикувано на 22.07.21 в 10:30