Политическата ситуация у нас е прекалено сложна и прекалено дълго политическите партии не могат да намерят изход, коментира в "Посоките на делника" професор Вили Лилков, депутат в 43-ото Народно събрание. Той е сред учредителите на Демократи за силна България и няколко мандата е в състава на Столичния общински съвет. Сега е извън активната политика. Според него за да се стигне до последните събития у нас, началото е отпреди две години, когато започва мощно движение за смяна на политическия модел, а успоредно с него и новите политически проекти:
"В крайна сметка две години по-късно се оказва, че сме в тежка политическа ситуация, вътрешнополитическа и най-неприятното е, че в света вече има съвсем нова геополитическа ситуация. Бих казал, без да смятам, че е прекалено, светът се пренарежда, защото имаме война, и то много близко до нас, война в Европа, която води до това, че светът се променя. Освен това имаме икономически проблеми, които са свързани с енергоресурсите, независимо, че икономиката продължава да върви добре като цяло. Така че, както и да погледнем ситуацията, тя е доста сложна и на фона на всичко това, което описах, макар и накратко, политическите партии в България сякаш продължават да се омотават, извинете за израза, в едни дребни вътрешнополитически боричкания и не посочват изход от ситуацията".
Професор Вили Лилков обясни, че почти сигурно вървим към предсрочни избори, независимо от желанието, демонстрирано от някои партии с получаването на третия мандат да се създаде правителство. Той добави, че дори и да има сега правителство, то ще е с кратък хоризонт:
"Вървим към избори, но за съжаление след тях ситуацията няма да бъде по-различна, дори ще се окаже и по-сложна от гледна точка на създаването на една коалиция, която да може устойчиво да поеме управлението и да изпълни някакви по-дългосрочни политически задачи".
По мнението му избирателите плащат цената, която сами са поръчали, защото цялата тази ситуация е узаконена с печата на няколко избора.
Призивът към политиците е да пренебрегнат дребнотемията помежду си и да се включат в общото геостратегическо пренареждане:
"Всяка държава, която е засегната пряко или косвено от войната, започва да пренарежда своите приоритети. Започва да мисли много по-дългосрочно и ако трябва да подкрепя с няколко примера моите думи, ще кажа следното: вижте едни държави като Финландия и Швеция, известни със своя неутралитет, от войната бяха принудени много бързо да вземат стратегически решения за влизане в НАТО. Държави като Полша, Румъния, Германия се превъоръжават. Бих добавил тук и стратегическия съюз, който се очертава между Румъния и Молдова, между Полша и Украйна. Всяка една държава започва да гледа глобално и в перспектива своите геополитически интереси. България за съжаление в момента е сякаш вън от този дневен ред. Напротив, потънали сме в дребни политически ежби. Всяка една политическа партия, тъй като е слаба и не във възможност тя и нейните лидери да очертаят големи политически и стратегически цели пред България, чертае разграничителни линии".
Българските политици са в голям дълг към държавата:
"Крайно време е поставянето на такива червени разграничителни линии, бих казал на ниско ниво, да бъдат забравени и да се потърсят съюзи, и то геостратегически между париите, които да защитят дългосрочни и глобални интереси на България.
След едни нови избори би трябвало партиите, които са с ясна евроатлантическа насоченост, да си подадат ръка и да гарантират едно, бих го нарекъл геоевроатлантичско мнозинство в парламента по определени приоритети и да гарантират едно евроатлантичско управление, което да има пълен мандат".
Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната. Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите? Ще намерят ли отговор..
Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната. Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите? Ще намерят ли отговор..
Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..
"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..
Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..
Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..
На 21 ноември отбелязваме Деня на християнското семейство - повод да се замислим върху значението на семейството и брака като основи на духовния и социален живот. В съвременното общество, обаче, много млади хора избират да живеят заедно и без да сключват брак. Какви са причините за възникването на тези тенденции? Според социалния..