Вергил Маринов: Будителите са нашата духовна молитва за една нова България

Вергил Маринов в ''Посоките на делника'', 1 ноември 2022 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Денят на будителите е уникален празник. Много народи имат творци, които могат да бъдат наречени будители, но никъде по света не се чества празник на будителите, заради това говорим за тази уникалност на този български празник", това каза в "Посоките на делника" видинският учител и дългогодишен директор на училище "Любен Каравелов" Вергил Маринов. Той добави, че Видин също е свързан с историческите личности, които почитаме днес:

"Видин има своето особено място на този ден, тъй като смятаме Видин за един духовен град. Да споменем Бдинската книжовна школа на Йоасаф Бдински, свети Софроний епископ Врачански с неговото пребиваване във Видин... На този празник не противопоставяме духовното на материалното, тъй като и едното, и другото имат значение, но издигаме духовното в ранг на божествено и издигаме духовността на този народ. Смятам, че Денят на будителите, който като ритуал се повтаря всяка година, но в своята неповторимост като светлината на сезоните, като началото и края в жизнената философия на будителите, като алфата и омегата на будителите, това е духът. Дори и в днешното драматично, объркано и все по-неудобно за духа време духът съществува като светлина, като идея, като мъдрост и до голяма степен и като пророчество, заради това за мен Денят на будителите е лъч светлина в тъмното царство и е контрапункт на антихристовите помисли, на варварството на духа. Наблюдаваме една кипяща от енергия наука, бързаща да догони Европа у нас, но тя и бърза да се откъсне от своята изначална народностна основа, с което загубва и чувството за приемственост и традиция, за достолепие и благородство, което води до нихилизъм и варварство в разсъдъка и рефлексията. Заради това Денят на будителите не е само модерен, съвременен културен сантимент, защото днешната идея за оцеляване е чисто биологична и не носи в себе си дори и елементарна привлекателност за духа. Нашите будители ни подкрепят, подкрепят нашата надежда, че всички ние, родени с Божията промисъл на тази свещена българска земя, сред красива и благодатна природа и климат, трябва да имаме една друга съдба, а не просто оцеляване. Това е подсказано и от старобългарската култура, която е мост между Изтока и Запада, между славянските общности и другите в Европа. Денят на будителите може да ни предпази от т.нар. "хайдушки комплекс" с обожание към разрушението, към пренебрежение към градивното, израз на неузряло, пубертетно национално съхранение, на една мътна ферментация, в която се бистри гражданското общество. И днес дори, въпреки толкова опит, унижение и кръв, отново боледуваме от същата национална болест, въпреки че днешните декларации са малко по-различни. Но Денят на будителите днес ни напомня, че сме били покръстени преди повече от 1100 години, за да си спомним, че в IX век нашите предци са чели и Езоп, и Омир, и Есхил, че България е създала не само религия, но и една благородна култура, напомня ни, че в националната ни история блестят имената на Паисий, на Дякона Левски с неговия чист идеализъм, с неистовата любов на Ботев към Отечеството, с прозорливостта на Каравелов... Ние сякаш забравяме, че новата искра на родолюбие и на националното самосъзнание са запалени именно от тези хора."

Будителите са основата на съвременната българска нация, смята дългогодишният педагог.

"Денят на будителите и днес ни напомня, че днешните ни беди се коренят и в изкуственото разделение на нашата история, възпяването не само на героичното, но и на насилственото, утвърждаването на революционното и разрушителното за сметка на еволюционното и просветителското. Денят на будителите днес продължава да е духовна жажда, която е неутолима, и всяка година ние търсим отговор на важни въпроси- нашето място в европейската история, философията на българите, съдбата, бъдещето ни, което заслужаваме... и заради това и днес се връщаме към изходната точка- будителите, за да осъзнаем своя успех, своята драма, своята трагедия. Не случайно атинските гърци са разбрали трагедията, след като са изпитали трагедията на античния свят, едва ли е случайно, че трагедията у Шекспир е велика, след като познаваме трагичното при оформянето на английската нация, едва ли е случайно, че герои като у българите носят своя трагичен отпечатък, своя възход и падение, след като познаваме нашата история. Заради това не бива да приемаме будителите като осъдени души, те не са видения от миналото, те са пътят ни към храма и съвършенството и най-важното е, че те ни учат на ценности, на житейска философия, на служене на Отечеството и това е нашият принос към европейската духовност. Трябва да си припомним, че цялата история на България е една безкрайна духовна епопея и ако не я познаваме, не можем да разберем драмата и трагедията, светлината и упованието. Духовните импулси на будителите ни показват една "златна жила" в нашата национална история. По примера на будителите трябва дори от отчаянието си да направим вдъхновение. Будителите за мен са благородната степен на съвършенството в нашия духовен свят, будителите са нашата духовна молитва за една нова България със съхранени духовни сили и духовна енергия."

Будителите и днес са сред нас, допълни Вергил Маринов.

"Смятахме, че будителството започва с "История славянобългарска" на отец Паисий и завършва някъде към времената на Вазов, смятахме, че сме решили духовните въпроси и Възраждането ни е дало всичко, но то ни е дало само основата и заради това и днес се обръщаме отново към тези будители, а това са преди всичко учителите, това са творците на националния дух, които ги има и днес и ние отново се обръщаме към тях, за да могат да ни помогнат. Тези хора, тази част от българското население са един национален капитал, който не си поставя материални цели, а си поставя духовни цели и ние имаме нужда от тях и днес, така че будителството има продължение и днес, ще има продължение и в бъдещето, защото без духовност едва ли нещо може да бъде постигнато и виждаме как губим ценности, как се връщаме към тях, как се лутаме. Заради това имаме нужда от тези хора, като съвременни будители. Те са тези, които наистина създават у младото поколение, а и в целия народ, едни други нагласи, друг поглед върху света, друг поглед върху нашата история, друг поглед върху нашето съвремие и нашето бъдеще."

Защо днес хората на духа не участват активно в обществения живот?

"Всяко време ражда своите личности и всички личности започват да творят своето време. В днешния материален век, дори паричен век, всичко това е леко потиснато, но има хора на духа, които надмогват тези ежедневни нужди и създават ценности, създават литература, създават изкуство, учителите непрекъснато възпитават децата... Това може би е незабележимо, защото тези процеси не са като материалните, тези процеси са много дълги, но когато се вкоренят дълбоко, ще дадат резултат. Заради това за тях трябва да има подкрепа, а не унижение. Виждате какво е отношението към тези хора, към хората на духа. Но мисля, че това ще бъде осъзнато и в пределите на нашата страна, но и в световен мащаб. Как да си обясним всичко това, което става като насилие, как да си обясним всичко това, което обезкуражава хората, ако не се възвърне духовността, така че оптимизмът съществува."

Наставникът на поколения видинчани пожела да се уповаваме на духовността.

"Моето послание към всички видинлии и видинчани е да запазят духа си, Видин заслужава по-добра съдба и аз мисля, че духовността във Видин винаги ще бъде на високо ниво. Да поздравя всички граждани на Видин, да поздравя кмета на Видин. Той е мой ученик, преди време му казах, че лечителите, лекарите са много важни, а той ми отговори, че преди лечителите са учителите. Честит празник на всички и да вярваме в духовността!"

Повече- в прикачения звуков файл.

Споделете

Вергил Маринов: Будителите са нашата духовна молитва за една нова България

Село Гомотарци - с бъдеще във винения туризъм и с грижа за опазване на миналото

Калин Виденов: Геноцидът над Северозапада от страна на ГЕРБ продължава

Нуждае ли се от рестарт икономиката ни?

Боян Минков: Липсата на редовно правителство затруднява работата на общините

Румен Гълъбинов: Политическата нестабилност усложнява постигането на стратегическите ни цели- Еврозоната и Шенген

Засилен контрол на Инспекциите по труда за недеклариран труд в рискови сектори

Изсветлява ли сивата икономика

За БНР

Радио Видин