Училищни програми помагат за справяне с тормоза сред учениците

В училище децата стават по толерантни един към друг. Това коментира по повод Международния ден срещу тормоза в училище Мария Митева, педагогически съветник в Основно училище "Любен Каравелов" във Видин. Тя отбелязва, че толерантното отношение сред учениците се дължи и на усилията на екипа.  В училището са разработени програми във връзка с механизма за противодействие на тормоза и насилието в институциите в системата на предучилищното и училищно образование. Работи се и за противодействие на кибертормоза, едно от проявленията на насилие сред учениците: 

"Всяка година се изготвя оценка на ситуацията в училище посредством въпросник за тормоза в училище, който е предназначен за по-големите ученици и в случая аз го пускам на учениците, които са от прогимназиален етап 5-ти, 7-ми клас. Този въпросник има за цел да покаже доколко са запознати учениците с насилието и тормоза, какви форми на тормоз има в училище. Колко често се проявяват? Къде са местата, на които се случват? Дали са склонни да споделят? Така в последните 4,5 години прави впечатление, че учениците свикнаха с това да са по-толерантни, да са по-емпатийни един към друг и всичко това в крайна сметка се дължи на една продължителна превантивна работа, която се случва и с моя помощ, и с помощта на класните ръководители. От години наред отбелязваме Деня на розовата фланелка и Деня за безопасен интернет. Учениците някак станаха по-склонни да възприемат един по-добър модел на поведение. Не сме имали наскоро случай, който да е свързан с кибертормоз, въпреки че учениците прекарват доста време пред електронните устройства и в някакъв момент като че ли, особено и с това обучение от разстояние в следствие и на пандемията, някак ги прилепи още повече към тези устройства, но общувайки по този в електронна среда, учениците забравиха да общуват по между си на живо и това се вижда в техните контакти. Много е лесно, когато се застане пред  лаптоп, компютър, телефон  да се представи детето в една светлина, в която то се чувства уютно, да представи себе си по начин, по който иска другите да го възприемат. Така може да се случи едно по принцип срамежливо и свито дете да разгърне егото си  в много широк план, когато е зад компютъра и когато не го виждат. Тук вече можем да си поговорим и за това какви опасности крие интернет, защото често пъти децата в тийнейджърска възраст, пък и малко по-малки, имат склонността да се предоверяват. Имат склонността да не зачитат всички опасности, които предлага интернет средата. Често пъти с учениците сме разговаряли за това, че не се знае кой стои отсреща, на колко е години, какви са му намеренията. Затова като първо правило казваме, че не трябва да дават информация за себе си - адрес, град, телефон. Когато нещо ги притеснява или по някакъв начин се чувстват застрашени или пък попаднат на някаква информация, която смятат, че не е коректна, трябва да споделят с родителите си. Това е нещо много ценно, но не всеки  път се случва. Не всеки път децата са склонни да споделят, а за тях това може да е предпоставка за стрес, за депресия, за игнориране на приятели  и ако някой възрастен забележи такъв тип симптоматика, е хубаво да се опита да разговаря с детето, да види какво се случва."

Преди седем години училището е сред първите в страната, които се включват в програма "Киберскаути" на Центъра за безопасен интернет, отбеляза Мария Митева. По програмата ученици преминават обучения за онлайн безопасност, а натрупаните знания предават на свои връстници.