Проблеми на дърветата в градска среда

"Дърветата в градска среда изпитват много повече стрес, отколкото тези, които са в една по-природна среда. Този стрес се дължи на първо място на това, че като ги засаждаме по улиците, това значи много по-малко жизнено пространство особено за корените на растението. Знаем, че улиците най-често са запечатани с асфалтово покритие или нещо друго, което силно ограничава достъпа на влага и въздух до почвата- това влошава сериозно почвения режим, влошава се и микробиома в почвите..."- посочи Момчил Панайотов. 

Отделен аспект е промяната на климата, при която трябва да се избират по-устойчиви на задаващата се суша видове. В градска среда е налице и допълнително загряване, което често причинява термичен стрес. Неустойчиви са брезите, които са доста използвани в миналото, а туите, са пример за климатична непригодност. Иглолистните видове са видове на планините и в града изпитват много по-голям стрес. Не е добре и да се залесява само с един вид, защото има риск при поява на заболяване, което атакува този вид. Най-яркият исторически пример в Европа за риск от внасяне на болест, която да убие градския вид, са брястовете, нападнати от холандска болест, внесена от Азия с търговския флот. По същия начин е внесена и болест по питомния кестен- първо в САЩ, след това и в Европа. У нас боледува конският кестен - напада се от "Охридски молец", но тук има и ефекта на сушата, защото в оригиналната си среда видът расте само на Балканския полуостров, близо до водни течения, на места с висока атмосферна влажност. Внесен в градска среда без поливане, кестенът е в ситуация на стрес, посочва специалистът. 

Заради по-високите температури и по-неравномерното разпределение на валежите се очертава тенденция към по-сух климат. Затова и трябва да сме още по-прецизни, когато избираме видове, устойчиви на суша. В същото време у нас са налице и зимни условия с ниски температури, макар и рядко. Затова видове, характерни за Средиземноморието, не са подходящи за нашия климат. 

"Планирането е ключ към успех"- казва Момчил Панайотов и дава следните примери: Ако имаме тясна улица, не трябва да се садят дървета, които развиват големи корони, за да не се налага след това да се търси начин за подрязването им. Ако засадим вид, непригоден към суша, трябва да предвидим начин да го поливаме. В противен случай са обречени. Положителен пример- в София са залесени дървета, около които са поставени големи полиетиленови торби, които напояват. Съществуват и гранули, които задържат влагата и при необходимост я отделят - може да се поставят и при засаждане на дърветата в градска среда. 

Неподходящи за градско залесяване  в нашите условия са върби и тополи, които изискват повече влага, дървесината им е нездрава, а пухчетата са алергени. Сред подходящите видове са липа, ясен- полски, планински и мъждрян, обикновен дъб, платан/чинар- при него трябва да се има предвид, че иска по-широко пространство и подходящо оформяне на короната. Добре вирее и явор.

Правилно планиране, експерти и отношение са необходими за доброто градско озеленяване, за да можем да извлечем полза десетилетия наред. За дърветата трябва да се грижим, а те на свой ред ни се отплащат- със сянката и прохладата, която носят, казва доц. д-р Момчил Панайотов от платформата "Климатека". Има и социален ефект- по-малко хора, страдащи от горещините, а за една добре засенчена сграда разходите за охлаждане са по-ниски. Това изобщо не е за пренебрегване!