Христо Иванов: България трябва да има единна и твърда позиция към случващото се в Северна Македония

Христо Иванов от години следи случващото се в Северна Македония, юрист и политолог, активист на организации, защитаващи правата на българите в западната ни съседка.

„Наблюдава се ескалация от страна на Северна Македония, както на ниво политически елит, така и на по-ниско ниво. И побоят над Христиан Пендиков, и предшестващите го събития, които включително са свързани и с клуба в Охрид, на който той е основател и секретар, две седмици преди това имаше и стрелба с огнестрелно оръжие по него, преди това докато членове на клуба са били вътре, е нападнат с брадви и изпочупен. По време на самото откриване, на което бях и аз, бяхме замервани с камъни и яйца. Спомняте си, че беше запален и клубът „Иван Михайлов“ в Битоля. Всички тези нападения над клубовете и българите там не получиха никаква санкция от страна на македонските власти, което допълнително насърчава антибългарските настроения там. Този процес започна по-видимо да се показва като ескалация и се стигна до честването на Гоце Делчев, когато българи не бяха допуснати до Македония. Още след честванията на Мара Бунева на 14 януари в Скопие започна масова кампания, публично организирана от две от големите футболни агитки в Македония и подпомагана от опозиционните политически партии ВМРО-ДПМНЕ и „Левица“ със заявката да не се допусне нито един българин до честванията на Гоце Делчев. Стигна се и до решението на политиците в Македония да не се допускат български граждани с претекст, че им е спряла системата, а в последствие, че им е спрял токът, а в същото време пропускането от Македония към България не беше преустановен. Това е честа практика, с която съм се сблъсквал лично в Сърбия. Последният такъв случай беше в Деня на черните забрадки, когато българите в Западните покрайнини отбелязват годишнината от подписването на Ньойския договор. Бях сред хората, които пътуваха, и по същия начин три часа ни държаха на границата с обяснението, че системата е спряла, докато се виждаше, че покрай нас минаваха други коли. Българският вицепремиер Демерджиев беше държан четири часа в Скопие и не беше допуснат да се поклони пред гроба на Гоце Делчев. Това е обида и към него като министър и вицепремиер, а по този начин и към цялото ни общество.“

Според Иванов отношението на македонските политици се е променило в негативна посока след българските отстъпки в преговорите между двете държави.

 „Когато темата за членството на Македония в ЕС беше повдигната от българското председателство на съюза, имаше затопляне на отношенията, кулминация на което беше Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Тогава социолозите и от двете страни отбелязаха усещане за подобряване на взаимоотношенията, оптимизъм за общото бъдеще. Тогава показателно беше, че и за пръв път от създаването на Македонската държава имаше общи чествания на исторически личности, които бяха признати за общи. В последствие нещата започнаха да се променят в негативен аспект. От страна на българските власти беше смекчен тонът, беше пренебрегнат напредъкът и темите, които бяха заложени като фундаментални, включително в декларацията на Народното събрание, която събра подкрепата на абсолютно всички политически сили в парламента. В последствие беше потвърдена и от Консултативния съвет за национална сигурност. Но тези теми бяха неглижирани- темите за вписването на българите в тяхната конституция, с езика на омразата, с историческите фалшификации, с учебния процес, паметниците и пр., което доведе до изостряне на тона от страна на Скопие. Но нямаше ответна реакция. Не използвахме и възможностите да повдигнем този въпрос на най-високо ниво в рамките на ЕС. Ние сме членове на ЕС и би трябвало да се възползваме от всички лостове и механизми, които ни дава това, включително и по отношение на взаимоотношенията с Македония и нашето желание за добросъседство. Стигаме до наши дни, в които отново такава реакция по-скоро липсва. Покрай случая с нападението над Христиан Пендиков започнаха да се провеждат по-често срещи, разговори, обещания, каквито не бяхме виждали отдавна от страна на македонския политически елит. Причината беше именно това, че от страна на България имаше консолидация на голяма част от политическите субекти, както и от страна българското правителство.“

На какво се дължи този говор на омразата и дори агресия към българите и българската държава в Северна Македония?

„В продължение на десетилетия тази омраза е била подклаждана, подклажда се и в момента. Техните ученици, когато формират своето съзнание, това им се преподава в училищата, а в последствие- и в университетите. Голяма част от обществениците в Македония също артикулират такива послания. Можем да направим и едно сравнение между начина, по който реагирахме ние, когато се откриваше в България т.нар. „Македонистки клуб“ в Благоевград, който е един офис, брандиран с лика на Вапцаров и надпис „Македонски клуб“, но не е минал никакви процедури, а от друга страна са всичките случаи около откриването на българските културни клубове в Битоля, в Охрид, които са минали през институционална процедура, за да бъдат официално признати от македонската държава. Начинът, по който ние посрещнахме това откриване на този клуб и начинът, по който македонските граждани реагираха, подклаждани от политическия елит, най-вече от две опозиционни партии- ВМРО-ДПНЕ и „Левица“, които по всякакъв начин опитват да инструментализират, да използват тези събития, за да насаждат допълнителна омраза. Основната причина да се насажда омраза на държавно и образователно ниво към България е, че по този начин се формира тяхната „идентичност“ през призмата на разбирането „ние-те“, „ние, македонците – те, българите, фашистите, татарите, окупаторите, които се опитват да откраднат нашата история, нашата идентичност“. Показателни бяха тези събития покрай клубовете от гледна точка на това, че те показаха нашето национално достойнство, самочувствие, увереност на държава и нация с история, с култура, създадена преди хилядолетие, за разлика от това, което се случва в Северна Македония. Едно от обясненията е именно липсата на това национално достойнство, самочувствие и увереност в своите исторически корени, т.е. те, за да съществуват като нация, трябва да я утвърждават и защитават постоянно както от България, така и от Гърция, защото спорните исторически моменти съвсем не са само с България, а и с Гърция. Заети са ежедневно и ежечасно да утвърждават своята идентичност.“

Насаждането на омраза се преподава в македонските училища от 80 години, в няколко поколения, изгубена кауза за нас ли е Македония?

„Аз съм по-скоро оптимист и вярвам, че има правилен път, че има механизми. Пример са мои познати, като Любчо Георгиевски, който е председател на българския културен клуб в Битоля, Христиан Пендиков също ми е приятел, както и другите българи от двата клуба. Тяхната история е показателна. Любчо Георгиевски разказва: „Аз се родих в рамките на Югославия, моето семейство израстна в тази среда, в тяхната образователна система, в разказа за македонска нация, която е различна и антагонистична на българската. Когато пораснах и започнах да обикалям със семейството си на почивки в България и други страни, често ми беше необходимо да споря, да дебатирам, да се караме дори за Самуил, за Гоце Делчев, за личности, които са общи за нашата история. Точно заради това започнах да чета, да се интересувам какви са били предците ни, как са се самоопределяли. Започнах да чета източници на други езици. С много четене, размисъл и няколко безсъни нощи разбрах, че всъщност никакъв югославянин не съм, че моите предци съвсем ясно е, че са българи. Такива сме били, такива сме и такива ще бъдем.“ По сходен начин е станало и с Христиан Пендиков. В Северна Македония беше изтъквано, че той е бил активист на ВМРО-ДПНЕ. Впоследствие Христиан с четене, дискусии, размишляване е достигнал до тази истина, която и днес защитава, заради която беше и нападнат, а именно че е българин. Важно е да се подчертае, че когато се започнат спорове с хора, които се възприемат като северномакедонци и казват: „Гоце Делчев е наш, Даме Груев е наш, Самуил е наш, Кирил и Методий са наши“, това, което съм възприел като практика и го намирам за полезно, е да се съглася с тях, защото де факто наистина е така- тези личности до преди 1944 година, когато започват процесите за македонизация, са били общи личности, имаме обща история с тях, която се разделя именно тогава.“

Според Христо Иванов, ако опозиционните и антибългарски настроени партии вземат властта в Северна Македония, евроинтеграцията на западната ни съседка ще бъде застрашена.

„Тонът неминуемо ще се втвърди още повече от това, което наблюдаваме в момента. Преди години Никола Груевски (бивш премиер и председател на ВМРО-ДПНЕ, бел. ред.) утвърди тази антибългарска и просръбска истерия с проекта „Скопие 2014“ и всички други съпътстващи го проекти. Той успя да утвърди в рамките на македонското общество едно истерично възприятие за защитата на идентичността от България. Впоследствие, при управлението на СДСМ, на Заев, който пое властта от него, имаше опити за затопляне, но не трябва да се лъжем- тези процеси, които са се наслоявали там, са създали почва, която за ден, два, месец или година няма как да бъде изтрита. Тези настроения още оттогава съществуват, регулярно се подклаждат, включително и от управляващите партии, които, за да могат да съществуват и да получават електорална подкрепа, са длъжни да се съобразяват с настроенията на масите. ВМРО-ДПНЕ и „Левица“ се опитват да изострят тези настроения, а от друга страна- с оглед интеграцията на Македония, СДСМ и албанските партии, които управляват съвместно с тях, имат желанието да смекчат този тон. Социолозите отчитат в последните месеци възход на ДПНЕ и „Левица“ и ако дойдат те на власт, процесите ще бъдат допълнително изострени, което пък ще блокира по категоричен начин процеса за присъединяване на Северна Македония към ЕС. Македонски граждани, с които комуникирам, споделят, че управлението на Никола Груевски (2006 – 2016 г., бел. ред.) е запомнено с националистическия елемент и с икономическия упадък. Безработицата беше стигнала до около 40%. Така че можем да гадаем какво точно ще се случи, но най-вероятно ще е завръщане на някакъв вид „груевизъм“ и тотално прекратяване на процеса на присъединяване на Северна Македония към Европейския съюз.“

В тези процеси българската държава трябва да бъде консолидирана в позицията си, добави Иванов.

„Положителното покрай нападението над Христиан Пендиков беше точно тази реакция, консолидация в политическия елит и в българското общество. Чудесен пример за това беше един протест, който се случи в неделя в Пловдив. На площад „Съединение“ се събраха привърженици на футболните ЦСКА, „Левски“, „Локомотив“ Пловдив, „Ботев“, които иначе враждуват, но се събраха именно в подкрепа на българите в Македония. По същия начин голяма част от политическия ни елит, включително управляващите в лицето на Радев и служебния кабинет, се консолидира около една обща позиция. Такъв трябва да е отговорът- обща позиция, каквато успя де се постигне в 43-ото и 44-ото Народно събрание около Рамковата декларация, която доведе до най-добрите моменти във взаимоотношенията между двете държави. Единственото, което интересува и възпира политическите елити в Северна Македония от по-агресивно поведение и действия, е техният интерес за присъединяване към Европейския съюз и предприсъединителният процес, който е свързан с фондове, с финансови средства в значителен размер.“

Повече- в прикачения звуков файл.