Виктор Йонов от Тияновци - за музиката и службата си в армията

публикувано на 24.08.23 в 16:55

Снимка: Радио ВИДИН

Фрагмент от ''Цветовете на деня'' на 24.08 2023 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днес в "Думата имат старейшините" гостува бившият военен Виктор Йонов, на 88 години, от село Тияновци, община Брегово. В армията е служил като радист, отговарял е за комуникацията. След пенсионирането си се отдава на своята страст - музиката. Започваме разговора с Виктор Йонов за образованието и пътя към армията:

"Образование завърших в село Гъмзово, в нашето село нямаше такова училище. И всеки божи ден децата, които бяхме на тази възраст- 1-ви, 2-ри и 3-ти клас, пеш до Гъмзово и обратно, на обяд, до нашето село... Интересното беше, когато имаше сняг редехме се, един води, всички други след него. След като минава известно време той става последен, следващият води и така ние сме се добрали до училището в село Гъмзово... Стана въпрос, че годините са ми необходими за наборната служба и постъпих в казармата. След което в тази казарма аз останах на свръхсрочна служба като старшина... Като войник бил съм командир на гаубица 122 мм. в Плевен... След това постъпих като старшина в град Марица, където му казваха "черния полк"... Към този батальон, който аз бях прикрепен, сформира се една група шофьори, действително аз като такъв, че имам познания за шофьорско дело и трактори, бях определен да водя тази войнишка група. И затова, че бях първокласен шофьор мен ме преведоха в свързочна рота, като началник радиостанция 104..."

Заради това, че е далеч от родното си място, Виктор Йонов решава да се премести от град Марица във Враца и след това във Видин, където се и пенсионира.

Виктор Йонов разказва, че още от дете се научава да свири на народния глинен духов музикален инструмент окарина. А след пенсионирането си решава, че ще се занимава с художествена самодейност и започва да се учи да свири и на други музикални инструменти:

"Любител съм на музиката, особено духовата. Свирил съм като малко дете първоначално на окарина, направена от грънчари от пръст... Тази окарина действително ми даде удоволствие да се включа в художествени самодейности, особено в армията. Впоследствие след пенсионирането ми - 85-а, 86-а година, пожелах да изуча и други инструменти. Ето тук идва въпросът как станах музикант. За да подпомогна като млад пенсионер на моето семейство по онова време, се изискваше в селото, ако семейство дава наряд месо, месо, мляко или различни такива продукти, може да му се отпусне по няколко реда или декар земя за обработване, сиреч царевица за изхранване на добитъка си... Чух, че дават на спортистите и музикантите по два декара, аз на тази възраст не можех да стана футболист. А в нашето село имаше сформирана духова музика със Захари Георгиев, той ме взе малко на майтап, че няма да мога да стана музикант. Но упоритостта, която вече я имах, аз я налагах... Закупих един кларинет, който ми беше предоставен от един музикант от влашките села. Честно казано, да си призная истината, кларинетът е труден за усвояване инструмент... Вече имах смелост да стана музикант в някои състави..."

Виктор Йонов има две дъщери и двама внуци. Въпреки възрастта си има амбицията да запише албум с музикални изпълнения на окарина.